Статистически данни

През ноември 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.3% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2023 г. спрямо ноември 2022 г. е 5.4%.

Регистрирано е увеличение на цените в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+1.4%), развлечения и култура (+1.4%), ресторанти и хотели (+0.7%) и здравеопазване (+0.4%). Най-голямо е намалението в групите: облекло и обувки (-0.9%), транспорт (-0.6%) и жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома (-0.2%).

Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.2%, а годишната инфлация е 5.5%.

Потреблението на човек от населението варира от 69 до 138% от средното равнище за ЕС-27_2020. В периода от 2020 г. до 2022 г., нивата на Фактическо Индивидуално Потребление (ФИП) нарастват в 18 държави членки. Най-значително увеличение, от средното за ЕС-27_2020 равнище, е регистрирано в България (от 60% през 2020 г. на 69% през 2022 г.).

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 1.5% в сравнение с периода януари - октомври 2022 г. и е в размер на 26 280.3 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 21.0% и е на стойност 32 181.8 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - октомври 2022 г. е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (22.2%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (22.1%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (30.6%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17.7%) и „Храни и живи животни“ (14.0%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (45.0%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 73 001.3 млн. лв. през периода януари - октомври 2023 г., което е с 6.0% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 80 440.5 млн. лв. и намалява с 10.5%.

През периода януари - септември 2023 г. износът на стоки от България за ЕС намалява със 7.3% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 42 162.9 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 1.8% и е на стойност 43 117.7 млн. лева. През септември 2023 г. износът за ЕС намалява с 13.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 575.8 млн. лв., а вносът намалява с 11.2% и е на стойност 4 598.1 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (12.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (68.8%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (13.9%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (65.9%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През октомври 2023 г. в страната са функционирали 2 232 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 70.7 хил. стаи и 150.6 хил. легла в тях. В сравнение с октомври 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 1.4%, а броят на леглата в тях - с 5.5%.

Общият брой на нощувките е 1 066.6 хил., или с 4.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 1.8% и достига 493.4 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 83.8 млн. лв., или със 17.7% повече спрямо година по-рано.

През 2023 г. 96.3% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет. С фиксирана интернет връзка разполагат 89.2% от предприятията, като при 46.6% максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps.

Относителният дял на заетите лица в предприятията, които разполагат с достъп до интернет, е 39.7%. Най-много заети лица използват интернет в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (92.2%), а най-малко - в сектор „Преработваща промишленост“ (25.5%).

През 2023 г. 38.0% от фирмите използват различни видове социални медии, а 20.9% публикуват платени реклами в интернет.

През 2023 г. 17.5% от предприятията използват платени компютърни услуги в облак, като основни потребители на облачни услуги са големите фирми с повече от 250 заети лица (52.2%), както и предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 59.0%.

Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет и през 2023 г. 88.5% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. За десетгодишен период относителният им дял се е увеличил с 31.8 процентни пункта.

79.8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, a делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 11.8%.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 78.3% от лицата, следван от лаптоп - 33.5%.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 69.0% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), 65.4% разменят съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram), а 64.2% участват в социалните мрежи (напр. Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и други).

През октомври 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 0.2% спрямо предходния месец. Увеличение с 0.3% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а при продукцията от сградното строителство - с 0.1%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват намаление от 1.0% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение - с 2.7%, докато при сградното строителство се наблюдава нарастване - с 0.3%.

През октомври 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ се увеличава с 1.0% спрямо предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Регистрирано е нарастване на оборота при всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.2%, търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 1.4%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.9%.

Оборотът в търговията на дребно нараства с 3.1% спрямо октомври 2022 г., показват календарно изгладените данни.

Увеличение на оборота е отчетено в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 8.5%) и в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 6.8%). Понижение е регистрирано при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.2%).

Индексът на промишленото производство нараства с 2.6% през октомври 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Увеличение е отчетено в добивната промишленост - с 9.7%, в преработващата промишленост - с 1.6%, а понижение при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.2%.

Спрямо октомври 2022 г. е регистрирано намаление с 5.4% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база намаление на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 10.1%, в преработващата промишленост - с 5.5%, и в добивната промишленост - с 1.5%.