NUTS код | Статистическа зона (NUTS I) |
Статистически район (NUTS II) | Област (NUTS III) | БДС по икономически сектори | БДС, Млн.лв. | БВП, Млн.лв. | БВП на човек от населе-нието, лв. | ||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Аграрен | Индустрия | Услуги | |||||||
BG | БЪЛГАРИЯ | 3 698 | 24 522 | 66 898 | 95 119 | 109 695 | 15 615 | ||
BG3 | Северна и Югоизточна България | 2 351 | 12 339 | 20 844 | 35 533 | 40 979 | 11 689 | ||
BG31 | Северозападен район | 604 | 2 425 | 3 625 | 6 655 | 7 674 | 10 244 | ||
BG311 | Видин | 85 | 80 | 426 | 590 | 681 | 7 926 | ||
BG313 | Враца | 138 | 1 253 | 747 | 2 137 | 2 464 | 15 018 | ||
BG315 | Ловеч | 93 | 348 | 614 | 1 054 | 1 215 | 9 653 | ||
BG312 | Монтана | 138 | 308 | 580 | 1 025 | 1 183 | 9 033 | ||
BG314 | Плевен | 152 | 437 | 1 258 | 1 848 | 2 131 | 8 795 | ||
BG32 | Северен централен район | 584 | 2 464 | 4 246 | 7 295 | 8 412 | 10 654 | ||
BG321 | Велико Търново | 134 | 638 | 1 376 | 2 148 | 2 477 | 10 434 | ||
BG322 | Габрово | 57 | 599 | 625 | 1 281 | 1 477 | 13 510 | ||
BG324 | Разград | 130 | 298 | 523 | 951 | 1 097 | 9 709 | ||
BG323 | Русе | 133 | 809 | 1 303 | 2 245 | 2 589 | 11 769 | ||
BG325 | Силистра | 131 | 121 | 418 | 670 | 773 | 7 029 | ||
BG33 | Североизточен район | 609 | 2 735 | 6 755 | 10 100 | 11 647 | 12 506 | ||
BG331 | Варна | 158 | 1 666 | 4 507 | 6 331 | 7 301 | 15 479 | ||
BG332 | Добрич | 193 | 296 | 903 | 1 392 | 1 606 | 9 176 | ||
BG334 | Търговище | 107 | 324 | 539 | 970 | 1 118 | 9 981 | ||
BG333 | Шумен | 152 | 449 | 806 | 1 407 | 1 622 | 9 397 | ||
BG34 | Югоизточен район | 553 | 4 714 | 6 218 | 11 485 | 13 245 | 12 787 | ||
BG341 | Бургас | 178 | 1 102 | 3 205 | 4 485 | 5 172 | 12 585 | ||
BG342 | Сливен | 105 | 353 | 777 | 1 235 | 1 425 | 7 600 | ||
BG344 | Стара Загора | 151 | 2 928 | 1 679 | 4 759 | 5 488 | 17 273 | ||
BG343 | Ямбол | 119 | 331 | 557 | 1 006 | 1 160 | 9 694 | ||
BG4 | Югозападна и Южна Централна България | 1 347 | 12 184 | 46 054 | 59 585 | 68 716 | 19 526 | ||
BG41 | Югозападен район | 556 | 7 447 | 38 112 | 46 115 | 53 181 | 25 261 | ||
BG413 | Благоевград | 222 | 691 | 1 675 | 2 588 | 2 984 | 9 736 | ||
BG415 | Кюстендил | 78 | 338 | 550 | 967 | 1 115 | 9 285 | ||
BG414 | Перник | 48 | 350 | 568 | 966 | 1 113 | 9 153 | ||
BG412 | София | 144 | 1 732 | 1 250 | 3 126 | 3 605 | 15 654 | ||
BG411 | София (столица) | 64 | 4 336 | 34 068 | 38 469 | 44 364 | 33 437 | ||
BG42 | Южен централен район | 791 | 4 736 | 7 943 | 13 471 | 15 535 | 10 988 | ||
BG425 | Кърджали | 145 | 374 | 598 | 1 117 | 1 288 | 8 472 | ||
BG423 | Пазарджик | 162 | 801 | 1 088 | 2 051 | 2 365 | 9 213 | ||
BG421 | Пловдив | 258 | 2 732 | 4 633 | 7 624 | 8 792 | 13 141 | ||
BG424 | Смолян | 82 | 379 | 516 | 977 | 1 127 | 10 597 | ||
BG422 | Хасково | 145 | 450 | 1 108 | 1 702 | 1 963 | 8 545 |
БВП - регионално ниво

Контакт | |
---|---|
Организация | Национален Статистически Институт |
Отдел | Нефинансови национални и регионални сметки |
Лице за контакт | Милен Колев |
Длъжност | началник на отдел |
Адрес | ул. „П. Волов“ № 2, София 1038 |
Електронна поща | |
Телефон | |
Факс | |
Актуализиране на метаданните | |
Дата на потвърждаване | 15 април 2020 г. |
Дата на публикуване | 15 април 2020 г. |
Дата на последно актуализиране | 15 април 2020 г. |
Статистическо представяне | |
Описание на данните | При изчисляването и регионализирането на брутната добавена стойност (БДС) и БВП по райони и групи икономически дейности се ползват общите дефиниции и концепции, прилагани при разработването на стандартната система от национални сметки за страната и залегнали в основата на Европейската система от национални сметки (ЕСС 2010). Изчисленията следват методологическата последователност на производствения метод. Регионалният еквивалент на БВП - брутният вътрешен продукт по райони, се оценява по пазарни цени, като към изчислената на регионално ниво брутна добавена стойност по базисни цени се добавят регионализираните нетни данъци върху продуктите (данъци минус субсидии). Сумата от БВПР по пазарни цени за всички райони е равна на БВП по пазарни цени за националната икономика. |
Използвани класификации | · Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008); · Национална класификация на икономическите дейности (НКИД - 2003). |
Обхват | Общо за икономиката по райони. |
Понятия и дефиниции | По производствения метод БВП по пазарни цени се изчислява като сума от брутната добавена стойност по базисни цени общо за икономиката и корективите, които включват нето данъци върху продуктите, неприспадаем данък върху добавената стойност и мита върху вноса. Брутната продукция (базисни цени) е стойността на произведените стоки и услуги в резултат на производствената дейност на единиците резиденти през годишен период. Тя може да бъде пазарна и непазарна. Пазарна е продукцията, която е продадена или реализирана по някакъв друг начин на пазара или е предназначена за продажба или размяна в бъдещи периоди по цени, които оказват съществено влияние върху пазарното търсене и предлагане и покриват разходите за производството на стоките и услугите. Тази продукция се изчислява като сума от: · нето постъпления от продажби (намалени с отчетната стойност на продадените стоки); · разходи за придобиване на дълготрайни активи по стопански начин; · изменение на запасите от готова продукция и незавършено производство. В резултат на изменението на цените стойността на запасите от готова продукция и незавършено производство акумулира т. нар. холдингова печалба/загуба. За да бъде елиминирано нейното влияние, стойността на брутната продукция се коригира със съответната холдингова печалба/загуба. Непазарна е продукцията, която не е предназначена за продажба или други пазарни отношения. Тя включва стоките и услугите, произведени и използвани за собствено крайно потребление или капиталообразуване или предоставени за индивидуално или колективно потребление безплатно или по икономически незначими цени. Тази продукция се оценява като сума от всички текущи разходи (разходи за материали, за външни услуги, за труд, социални осигуровки и т. н.), направени за производството й. Междинното потребление включва стойността на всички стоки и услуги, трансформирани или изцяло изразходвани в процеса на производство през съответния период, с изключение на потреблението на дълготрайните активи, отчетено като потребление на основен капитал (амортизацията). |
Статистическа единица | предприятие, местна единица на предприятие |
Статистическа съвкупност | икономическата територия на страната |
Географски обхват (територия) | България |
Времеви обхват | от 2000 г. (Инфостат) |
Базисен период | |
Мерна единица | |
лв.; хил.лв.; млн.лв. | |
Отчетен период | |
година | |
Нормативна база | |
Нормативни документи и други споразумения | РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 549/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз |
Споделяне на данни | Програма на Евростат за предоставяне на данни в областта на националните и регионални сметки. |
Конфиденциалност | |
Конфиденциалност - политика | · Закон за статистиката; · Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество. |
Конфиденциалност - защита на данните | |
Политика по разпространение | |
Календар за разпространение | Датата за публикуване на статистическата информация е посочена в Календара за представяне на резултатите от статистическите изследвания на НСИ. Статистическата информация се публикува годишно: 24 месеца след изтичането на съответния отчетен период. |
Достъп до календара за разпространение | Календарът е наличен на интернет сайта на НСИ: http://www.nsi.bg/bg/node/488 |
Достъп на потребителите | Данните се публикуват на интернет сайта на НСИ в рубрика Макроикономическа статистика - Брутен вътрешен продукт в съответствие със Закона за статистиката и Кодекса на европейската статистическа практика, зачитайки професионалната независимост и с цел обективност, прозрачност, при което всички потребители са равнопоставени. |
Честота на разпространение | |
годишно | |
Достъпност и яснота | |
Прессъобщения | |
Публикации | · Публикация „Основни макроикономически показатели“; · Статистически годишник; · Статистически справочник. |
Онлайн база данни | Подробни данни са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Макроикономическа статистика - Брутен вътрешен продукт - Годишни данни - БВП - регионално ниво: http://www.nsi.bg/bg/node/2215 |
Достъп до микроданни | Не се прилага. |
Други формати на разпространение | |
Методологични документи | Европейска система от национални сметки (2010) (Евростат). |
Документация за качеството | |
Управление на качеството | |
Осигуряване на качеството | · Кодекс на европейската статистическа практика; · Обща рамка за управление на качеството в НСС. |
Оценка на качеството | |
Приложимост | |
Потребности на потребителите | |
Удовлетвореност на потребителите | |
Пълнота | |
Точност и надеждност | |
Обща точност | |
Извадкови грешки | |
Неизвадкови грешки | |
Навременност и точност на представяне | |
Навременност | Актуализирани годишни данни - Т+24 месеца след изтичане на отчетния период. |
Точност на представяне | |
Съгласуваност и сравнимост | |
Географска сравнимост | |
Сравнимост във времето | |
Съгласуваност между предметни области | |
Вътрешна съгласуваност | |
Разходи и натовареност | |
Ревизия на данните | |
Ревизия на данните - политика | В практиката на системата от национални сметки съществуват два основни типа ревизии на данните. Първият тип ревизии са текущи, регулярни характеризиращи се с наличие на нова или актуализирана статистическа информация на база статистически изследвания или административни източници. Вторият тип ревизии са свързани с промяна на използвана методология и изчислителни процедури за конкретни статистически показатели. |
Ревизия на данните - практика | Данните за националните сметки подлежат на непрекъснати рутинни ревизии, тъй като се появяват нови входящи данни. Това обикновено води и до ревизиране на агрегираните данни за националните сметки, които са получени от тези данни. В националните сметки на България двата вида ревизии са: текущи - предварителни, окончателни данни; и основни - въз основа на прилагането на нова методология или резерви по БНД. |
Статистическа обработка | |
Източници на данни | - Отчет за приходите и разходите на нефинансовите предприятия, включително статистическите анекси; - Изследване на работната сила. |
Честота на събиране на данни | годишно |
Събиране на данни | Изчерпателно и извадково (раб.сила) |
Валидиране на данни | |
Обработка на данни | |
Изглаждане | |
Коментар |
Контакт | |
---|---|
Организация | Национален Статистически Институт |
Отдел | Нефинансови национални и регионални сметки |
Лице за контакт | Милен Колев |
Длъжност | началник на отдел |
Адрес | ул. „П. Волов“ № 2, София 1038 |
Електронна поща | |
Телефон | |
Факс | |
Статистическо представяне | |
Описание на данните | При изчисляването и регионализирането на брутната добавена стойност (БДС) и БВП по райони и групи икономически дейности се ползват общите дефиниции и концепции, прилагани при разработването на стандартната система от национални сметки за страната и залегнали в основата на Европейската система от национални сметки (ЕСС 2010). Изчисленията следват методологическата последователност на производствения метод. Регионалният еквивалент на БВП - брутният вътрешен продукт по райони, се оценява по пазарни цени, като към изчислената на регионално ниво брутна добавена стойност по базисни цени се добавят регионализираните нетни данъци върху продуктите (данъци минус субсидии). Сумата от БВПР по пазарни цени за всички райони е равна на БВП по пазарни цени за националната икономика. |
Използвани класификации | · Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008); · Национална класификация на икономическите дейности (НКИД - 2003). |
Обхват | Общо за икономиката по райони. |
Понятия и дефиниции | По производствения метод БВП по пазарни цени се изчислява като сума от брутната добавена стойност по базисни цени общо за икономиката и корективите, които включват нето данъци върху продуктите, неприспадаем данък върху добавената стойност и мита върху вноса. Брутната продукция (базисни цени) е стойността на произведените стоки и услуги в резултат на производствената дейност на единиците резиденти през годишен период. Тя може да бъде пазарна и непазарна. Пазарна е продукцията, която е продадена или реализирана по някакъв друг начин на пазара или е предназначена за продажба или размяна в бъдещи периоди по цени, които оказват съществено влияние върху пазарното търсене и предлагане и покриват разходите за производството на стоките и услугите. Тази продукция се изчислява като сума от: · нето постъпления от продажби (намалени с отчетната стойност на продадените стоки); · разходи за придобиване на дълготрайни активи по стопански начин; · изменение на запасите от готова продукция и незавършено производство. В резултат на изменението на цените стойността на запасите от готова продукция и незавършено производство акумулира т. нар. холдингова печалба/загуба. За да бъде елиминирано нейното влияние, стойността на брутната продукция се коригира със съответната холдингова печалба/загуба. Непазарна е продукцията, която не е предназначена за продажба или други пазарни отношения. Тя включва стоките и услугите, произведени и използвани за собствено крайно потребление или капиталообразуване или предоставени за индивидуално или колективно потребление безплатно или по икономически незначими цени. Тази продукция се оценява като сума от всички текущи разходи (разходи за материали, за външни услуги, за труд, социални осигуровки и т. н.), направени за производството й. Междинното потребление включва стойността на всички стоки и услуги, трансформирани или изцяло изразходвани в процеса на производство през съответния период, с изключение на потреблението на дълготрайните активи, отчетено като потребление на основен капитал (амортизацията). |
Статистическа единица | предприятие, местна единица на предприятие |
Статистическа съвкупност | икономическата територия на страната |
Географски обхват (територия) | България |
Времеви обхват | от 2000 г. (Инфостат) |
Базисен период | |
Статистическа обработка | |
Източници на данни | - Отчет за приходите и разходите на нефинансовите предприятия, включително статистическите анекси; - Изследване на работната сила. |
Честота на събиране на данни | годишно |
Събиране на данни | Изчерпателно и извадково (раб.сила) |
Валидиране на данни | |
Обработка на данни | |
Изглаждане | |
Управление на качеството | |
Осигуряване на качеството | · Кодекс на европейската статистическа практика; · Обща рамка за управление на качеството в НСС. |
Оценка на качеството | |
Приложимост | |
Потребности на потребителите | |
Удовлетвореност на потребителите | |
Пълнота | |
Степен на пълнота на данните | |
Точност и надеждност | |
Обща точност | |
Извадкови грешки | |
Показатели за извадкови грешки | |
Неизвадкови грешки | |
Грешки на обхвата | |
Степен на свръхобхват | |
Дял на общите единици | |
Грешки при измерването | |
Грешки поради липса на отговор | |
Степен на неотговорили единици от съвкупността | |
Степен на неотговаряне на отделни променливи във въпросника | |
Грешки при обработката | |
Степен на импутация | |
Грешки, свързани с допусканията на модела | |
Сезонно изглаждане | |
Ревизия на данните - политика | В практиката на системата от национални сметки съществуват два основни типа ревизии на данните. Първият тип ревизии са текущи, регулярни характеризиращи се с наличие на нова или актуализирана статистическа информация на база статистически изследвания или административни източници. Вторият тип ревизии са свързани с промяна на използвана методология и изчислителни процедури за конкретни статистически показатели. |
Ревизия на данните - практика | Данните за националните сметки подлежат на непрекъснати рутинни ревизии, тъй като се появяват нови входящи данни. Това обикновено води и до ревизиране на агрегираните данни за националните сметки, които са получени от тези данни. В националните сметки на България двата вида ревизии са: текущи - предварителни, окончателни данни; и основни - въз основа на прилагането на нова методология или резерви по БНД. |
Ревизия на данните - средна стойност | |
Навременност и точност на представяне | |
Навременност | Актуализирани годишни данни - Т+24 месеца след изтичане на отчетния период. |
Лаг във времето - първи резултати | |
Лаг във времето - окончателни резултати | |
Точност на представяне | |
Точност на представяне - предоставяне и публикуване | |
Съгласуваност и сравнимост | |
Географска сравнимост | |
Коефициент на асиметрия за статистическите огледални потоци | |
Сравнимост във времето | |
Дължина на съпоставимите динамични редове | |
Съгласуваност между предметни области | |
Съгласуваност между статистически данни с годишна и с по-малка периодичност | |
Съгласуваност с националните сметки | |
Вътрешна съгласуваност | |
Достъпност и яснота | |
Прессъобщения | |
Публикации | · Публикация „Основни макроикономически показатели“; · Статистически годишник; · Статистически справочник. |
Онлайн база данни | Подробни данни са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Макроикономическа статистика - Брутен вътрешен продукт - Годишни данни - БВП - регионално ниво: http://www.nsi.bg/bg/node/2215 |
Таблици с данни - консултации | |
Достъп до микроданни | Не се прилага. |
Други формати на разпространение | |
Метаданни - консултации | |
Методологични документи | Европейска система от национални сметки (2010) (Евростат). |
Степен на пълнота на метаданните | |
Документи за качеството | |
Разходи и натовареност | |
Конфиденциалност | |
Конфиденциалност - политика | · Закон за статистиката; · Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество. |
Конфиденциалност - защита на данните | |
Коментар |
-
България и ЕС: Брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2020 година (предварителни оценки)вторник, 8 декември 2020 - 14:45
Брутният вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2020 г. нараства с 11.5% в ЕС-27 спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия период БВП в България нараства с 4.3%.
-
петък, 4 декември 2020 - 11:00
По предварителни данни през третото тримесечие на 2020 г. БВП на един зает намалява с 1.6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.
-
петък, 4 декември 2020 - 11:00
Сезонно изгладените данни за БВП по предварителни оценки показват спад от 5.2% през третото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на 2019 година.
-
петък, 13 ноември 2020 - 14:30
Брутният вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2020 г. нараства с 11.6% в ЕС-27 спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия период БВП в България нараства с 4.3%.
-
петък, 13 ноември 2020 - 11:00
Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват спад от 5.2% през третото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.
-
България и ЕС: Брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 година (предварителни оценки)сряда, 9 септември 2020 - 12:05
Брутният вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2020 г. намалява с 11.4% в ЕС спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия период БВП в България намалява с 10.0%.
-
петък, 4 септември 2020 - 11:00
По предварителни данни през второто тримесечие на 2020 г. БВП на един зает намалява с 5.6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.
-
петък, 4 септември 2020 - 11:00
Сезонно изгладените данни за БВП по предварителни оценки показват спад от 8.5% през второто тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на 2019 година.
-
петък, 14 август 2020 - 15:30
Брутният вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2020 г. намалява с 11.7% в ЕС-27 спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия период БВП в България намалява с 9.8%.
-
петък, 14 август 2020 - 11:00
Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват спад от 8.2% през второто тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.
Страници
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- …
- следваща ›
- последна »
- Ключови показатели за България (към 31.12.2020 г.)
- Ключови показатели за България (към 05.10.2020 г.)
-
Основни макроикономически показатели 2018
Националният статистически институт представя на потребителите на статистическа информация публикацията „Основни макроикономически показатели 2018“ (на български и английски език).
Тя съдържа резултатите от работата на държавната статистика по изчисляване на макроикономическите показатели за България в съответствие със Системата на националните сметки (СНС 2008) и Европейската система от сметки (ЕСС 2010).
- Ключови показатели за България (към 06.07.2020 г.)
-
Статистически годишник 2019
Националният статистически институт представя на вниманието на потребителите на статистическа информация от страната и чужбина 87-то издание на Статистическия годишник на Република България в печатен и електронен формат.
В изданието е публикувана актуална статистическа информация за демографското, икономическото и социалното развитие на страната за периода 2013 - 2018 г. в различни териториални и класификационни нива и разрези.
-
Ключови показатели за България (към 06.04.2020 г.)
-
Ключови показатели за България (към 31.12.2019 г.)
-
Ключови показатели за България (към 04.10.2019 г.)
-
Ключови показатели за България (към 05.07.2019 г.)
-
Статистически годишник 2018 в инфографики
Националният статистически институт предлага на вниманието Ви 86-ото издание на Статистическия годишник на Република България в инфографики.
През 2018 г. за първи път представихме резултатите от статистическите изследвания чрез графики, изображения и други средства за визуализация, което предизвика положителен отзвук сред широк кръг потребители. Надяваме се, че този съвременен начин на поднасяне на статистическата информация ще събуди интереса и на онези от тях, които за пръв път се докосват до смисъла на числата, разкриващи важни аспекти на обществено-икономическия живот.
Страници
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- следваща ›
- последна »