БВП - Разходи за крайно потребление - национално ниво


Динамичен ред: GDP_1.2.3_ESA_2010.xls

БВП - РАЗХОДИ ЗА КРАЙНО ИЗПОЛЗВАНЕ - НАЦИОНАЛНО НИВО
Компоненти на БВП по елементи на разходите за крайно използване Текущи цени По цени на предходната година По цени на 2015 г.** Индекс на физически обем*** (предходната година = 100)
Второ тримесечие на 2019 г.*
(Млн. левове) (Млн. левове) (Млн. левове) (%)
Брутен вътрешен продукт 29 533 27 881 25 150 103.8
Крайно потребление 22 128 21 373 19 992 106.1
Индивидуално потребление 19 531 19 055 17 919 106.5
Потребление на домакинствата 16 814 16 621 15 693 107.4
На НТО, обслужващи домакинствата 150 143 166 104.5
Индивидуално потребление на правителството 2 567 2 291 2 057 100.1
Колективно 2 597 2 318 2 074 102.6
Бруто капиталообразуване 6 114 6 036 . .
Бруто образуване на основен капитал 5 814 5 767 5 308 100.9
Изменение на запасите 300 270 . .
Износ на стоки и услуги 17 819 17 142 15 851 97.0
Стоки 13 392 13 062 12 073 98.3
Услуги 4 427 4 080 3 786 93.0
Внос на стоки и услуги 16 528 16 669 16 156 94.9
Стоки 14 105 14 097 13 663 96.7
Услуги 2 422 2 572 2 488 86.4
Статистическа разлика . . . .

* Предварителни данни
** Данните са изчислени по метода "Annual overlap". Преизчислените агрегати не са адитивни
*** Индексите са изчислени въз основа на стойностите на съответния показател по съпоставими цени на 2015 г.; повече информация за приложеният метод вж.: Измерване на ефекта от промени в обема и промени в цените (Методологични бележки)
17.10.2019
БВП - Разходи за крайно потребление - национално ниво - БВП
Контакт
Организация

Национален Статистически Институт

Отдел

„Нефинансови национални сметки“

Лице за контакт

Дилян Цоцов

Длъжност

методология

Адрес

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

Електронна поща

[email protected]

Телефон

00359 2 9857 670

Факс
Актуализиране на метаданните
Дата на потвърждаване22 август 2019 г.
Дата на публикуване22 август 2019 г.
Дата на последно актуализиране22 август 2019 г.
Статистическо представяне
Описание на данните

Националните сметки на България са разработени в съответствие с възприетите методологически принципи на „Европейската система от сметки, 2010“ (ЕСС 2010) - издание на Евростат, и на „Системата на националните сметки“, 2008 – съвместно издание на ООН, ОИСР, Евростат, МВФ и Световната банка. Основен макроикономически показател на системата за национални сметки е брутният вътрешен продукт (БВП).

БВП по метода на крайното използване се изчислява като сума от индивидуалното потребление (вкл. крайни потребителски разходи на домакинствата, крайни потребителски разходи на нетърговските организации, обслужващи домакинствата, крайни разходи на правителството за индивидуално потребление), колективното потребление (крайните разходи на правителството за колективно потребление, които задоволяват потребностите на обществото като цяло), бруто образуване на основен капитал (направените инвестиции за дълготрайни активи), изменението на запасите и външнотърговското салдо на стоки и услуги (разликата между износа и вноса на стоки и услуги).

Използвани класификации

Потоците от продукти и услуги в икономическата система на България са структурирани въз основа на националните класификации, съвместими с класификационните стандарти на Европейска система от национални сметки 2010 (ЕСНС 2010):

· Класификация на индивидуалното потребление по цели;

· Класификация на функциите на държавното управление;

· Номенклатура на промишлената продукция (ПРОДПРОМ);

· Комбинирана номенклатура.

Обхват

Общо за икономиката.

Понятия и дефиниции

БВП по метода на разходите за крайно използване обхваща следните компоненти:

Индивидуалното потребление на домакинствата, измерено с:

Крайните потребителски разходи на домакинствата, обхващащи следните

позиции:

  • покупки на стоки от търговската мрежа на дребно, вкл. покупките между населението, покупките от заведенията за обществено хранене и столовете, както и заплатеното за текущ ремонт на стоките;
  • покупки на услуги – електроенергия, водоснабдяване, топлоенергия; транспортни и съобщителни услуги, жилищни наеми, образователни услуги, платени здравни услуги, услуги, свързани със свободното време, културата и спорта; застрахователни и други услуги;
  • стоки, произведени от домакинствата за собствено потребление, представени чрез некорпорираните дейности и натурално потребените стоки от населението;
  • доход в натура;
  • условно изчислената рента на жилищата, заемани от собствениците им.

Индивидуалното потребление на домакинствата се изчислява в съответствие с т. нар. национална концепция, т.е. включва потреблението на резиденти в чужбина и изключва потреблението на нерезиденти в страната. От 1997 г. потребителските разходи на домакинствата се изчисляват по класификацията СOIСОР – Единно международно класифициране на потребителските разходи, използвана в СНС 2008 и ЕСС 2010. Потребителските разходи на домакинствата са представени в 12 основни раздела.

Крайните потребителски разходи на правителството за предоставени индивидуални услуги на домакинствата включват предоставените безплатни услуги в областта на здравеопазването, социалното осигуряване, образованието, спорта, културата и изкуството. Те се измерват с брутната продукция на тези дейности, намалени със заплатените такси (ако има такива), включени в междинното потребление на други сектори или в крайните потребителски разходи на домакинствата.

Крайните потребителски разходи на НТООД се измерват с продукцията на този институционален сектор. Това са разходите на синдикални, религиозни, благотворителни и други организации с идеална цел за предоставяне на стоки и услуги на домакинствата безплатно или по икономически незначими цени.

Данните за крайните потребителски разходи на домакинствата следват международно възприетата национална концепция по отношение на потребителските разходи на чуждите туристи в страната и на българите в чужбина. Съгласно нея паричните разходи на чуждите туристи на територията на страната се отчитат в приходната страна на платежния баланс като износ на стоки и услуги, а паричните разходи на българските граждани в чужбина се отчитат в разходната страна на платежния баланс като внос на стоки и услуги. Прилагането на този методологически принцип не променя равнището на БВП, тъй като той влияе едновременно освен на оценката за крайното потребление, така и на външнотърговското салдо на стоките и услугите.

Колективното потребление се измерва с крайните разходи на правителството за колективни услуги, предоставени на обществото като цяло. Включват се услугите по поддържането на населените места, осъществени от общините, фундаменталните научни изследвания, държавната администрация, отбраната и сигурността на страната.

Те се измерват с обема на тяхната брутна продукция, намалена със стойността на платените такси за оказани услуги, елемент на крайните потребителски разходи на домакинствата.

Бруто образуването на основен капитал включва разходите за придобиване на следните видове дълготрайни нефинансови активи, включително увеличението на незавършеното строителство:

  • дълготрайни материални активи, включващи трайни насаждения; продуктивни и работни животни, сгради; машини, съоръжения и оборудване; транспортни средства; стопански инвентар;
  • дълготрайни нематериални активи като програмни продукти, геологопроучвателни и проучвателно-проектантски работи и други.

Това са инвестиции, вложени за покупка на активи, използвани многократно в производствения процес за продължителен период от време (повече от една година). Съгласно прилаганата методология придобитите съществуващи активи остават извън обхвата на показателя, като само стойността на разходите по дистрибуцията и монтажа на съществуващите активи влияе върху размера на бруто образуването на основен капитал.

Елементите на бруто образуването на основен капитал се оценяват по покупни цени, когато те са купени, и по базисни цени, ако те са произведени за собствено потребление.

Изменението на запасите включва:

  • Изменение на запасите от суровини и материали, незавършено производство, готова продукция и стоки за препродажба в предприятията, млади животни и животни за угояване. Оценката се отнася до тяхното физическо нарастване (намаляване), т. е. размерът на холдинговата печалба/загуба, акумулирана в резултат на изменение на цените, а не на реален производствен процес;
  • Изменение на запасите на домакинствата, резултат от некорпорираните им дейности.

Годишните оценки за изменението на запасите и за холдинговите печалби и загуби се правят като сума от тримесечните оценки. За запасите от готова продукция и незавършено производство холдинговите печалби и загуби се елиминират от оценките на продукцията в производствената сметка. Междинното потребление е коригирано със стойността на холдинговите печалби за суровини и материали. Изменението на запасите като елемент на БВП по метода на разходите за крайно използване се изчислява без холдингови печалби и загуби за четирите групи запаси.

Оценките на изменението на запасите без холдингови печалби/загуби се правят по следния начин:

Наличностите на запасите по вид и по дейности в началото и в края на дадено тримесечие се дефлират със специфични ценови индекси, с което се трансформират в средногодишни цени на предходната година. Разликата между дефлираните стойности (края минус началото на периода) представлява оценка на физическото изменение на запасите по постоянни цени без холдингови печалби/загуби. Оценката за изменението на запасите по цени на съответното тримесечие се получава чрез инфлиране на оценката по постоянни цени с ценови индекс за съответното тримесечие.

Външнотърговското салдо (износ минус внос на стоки и услуги) като компонент на крайно използвания БВП представлява разликата между стойността на изнесените и внесените стоки и услуги. Износът и вносът на стоки се отчитат по цени FOB.

Статистическа единица

Институционална единица съгласно ЕСС 2010 – предприятие, домакинство, държавна институция.

Статистическа съвкупност

икономическата територия на страната

Географски обхват (територия)

България

Времеви обхват

1995 - второ тримесечие 2019* * Данните са предварителни

Базисен период

2010 г.

Мерна единица

млн. лв.

Отчетен период

тримесечие

Нормативна база
Нормативни документи и други споразумения

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 549/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз

Споделяне на данни

Програма на Евростат за предоставяне на данни в областта на национални сметки, МВФ, ООН.

Конфиденциалност
Конфиденциалност - политика

· Закон за статистиката;

· Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество.

Конфиденциалност - защита на данните
Политика по разпространение
Календар за разпространение

Датата за публикуване на статистическата информация е посочена в Календара за представяне на резултатите от статистическите изследвания на НСИ. Статистическата информация се публикува: 85 дни след изтичане на съответния период.

Достъп до календара за разпространение

Календарът е наличен на интернет сайта на НСИ: http://www.nsi.bg/bg/node/488

Достъп на потребителите

Данните се публикуват на интернет сайта на НСИ в рубрика Макроикономическа статистика - Брутен вътрешен продукт в съответствие със Закона за статистиката и Кодекса на европейската статистическа практика, зачитайки професионалната независимост и с цел обективност, прозрачност, при което всички потребители са равнопоставени.

Честота на разпространение

тримесечно

Достъпност и яснота
Прессъобщения

прессъобщение

Публикации
Онлайн база данни

Подробни данни са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Макроикономическа статистика - Брутен вътрешен продукт - Тримесечни данни - БВП - Разходи за крайно потребление - национално ниво: http://www.nsi.bg/bg/node/2201

Достъп до микроданни

Не се прилага.

Други формати на разпространение
Методологични документи

Европейска система от сметки (2010) (Евростат).

Документация за качеството
Управление на качеството
Осигуряване на качеството

· Кодекс на европейската статистическа практика;

· Обща рамка за управление на качеството в НСС.

Оценка на качеството

Въпросник относно прилагането на принципите на Кодекса на европейската статистическа практика.

Приложимост
Потребности на потребителите
Удовлетвореност на потребителите
Пълнота
Точност и надеждност
Обща точност
Извадкови грешки
Неизвадкови грешки
Навременност и точност на представяне
Навременност
Точност на представяне

Данните, предоставяни на Евростат, са в съответствие с Програмата за разпространение на данните в областта на национални сметки Анекс Б към регламента за ЕСС 2010 и съответните дерогации за страната.

Съгласуваност и сравнимост
Географска сравнимост

Сравнимостта се осигурява чрез прилагането на общи определения на ЕСС 2010.

Сравнимост във времето

Използвайки общата рамка на ЕСС 2010, данните могат да бъдат сравними с течение на времето.

Съгласуваност между предметни области

В някои случаи могат да се използват данни от други области на икономическата статистика, например статистика на платежния баланс, бизнес статистика, статистически данни за домакинствата или статистика за външната търговия за целите на кръстосаната проверка. Тези икономически статистики са достъпни и от съответните области на уеб сайта на НСИ.

Вътрешна съгласуваност
Разходи и натовареност
Ревизия на данните
Ревизия на данните - политика

В практиката на системата от национални сметки съществуват два основни типа ревизии на данните. Първият тип ревизии са текущи, регулярни характеризиращи се с наличие на нова или актуализирана статистическа информация на база статистически изследвания или административни източници. Вторият тип ревизии са свързани с промяна на използвана методология и изчислителни процедури за конкретни статистически показатели.

Ревизия на данните - практика

Данните за националните сметки подлежат на непрекъснати рутинни ревизии, тъй като се появяват нови входящи данни. Това обикновено води и до ревизиране на агрегираните данни за националните сметки, които са получени от тези данни. В националните сметки на България двата вида ревизии са: текущи - тримесечни, предварителни, окончателни данни; и основни - въз основа на прилагането на нова методология или резерви по БНД.

Статистическа обработка
Източници на данни

Информационни източници за разработването са:

· Тримесечни отчет;

· Статистически анекси;

· Административни данни и балансови разработки:

- Консолидиран отчет за изпълнението на държавния бюджет;

- Митническа информация;

- Данъчна информация;

- Платежен баланс.

Честота на събиране на данни

тримесечно

Събиране на данни

тримесечни данни

Валидиране на данни

Осъществяване на валидиращи процедури за оценка на качеството на данните.

Обработка на данни

Осъществяване на валидиращи процедури за оценка на качеството на данните и разработване на дооценки за изчерпателност на данните.

Изглаждане

Прилага се сезонно изглаждане на данните посредством софтуер Деметра.

Коментар
Дефиниция за структурата на метаданните в SDMX 2.1: ESMS_MSD+BNSI+2.0+SDMX.2.1.xml
Дефиниция за структурата на метаданните в SDMX 2.0: ESMS_MSD+BNSI+2.0+SDMX.2.0.xml
БВП - Разходи за крайно потребление - национално ниво - БВП
Контакт
Организация

Национален Статистически Институт

Отдел

„Нефинансови национални сметки“

Лице за контакт

Дилян Цоцов

Длъжност

методология

Адрес

ул. „П. Волов“ № 2, София 1038

Електронна поща

[email protected]

Телефон

00359 2 9857 670

Факс
Статистическо представяне
Описание на данните

Националните сметки на България са разработени в съответствие с възприетите методологически принципи на „Европейската система от сметки, 2010“ (ЕСС 2010) - издание на Евростат, и на „Системата на националните сметки“, 2008 – съвместно издание на ООН, ОИСР, Евростат, МВФ и Световната банка. Основен макроикономически показател на системата за национални сметки е брутният вътрешен продукт (БВП).

БВП по метода на крайното използване се изчислява като сума от индивидуалното потребление (вкл. крайни потребителски разходи на домакинствата, крайни потребителски разходи на нетърговските организации, обслужващи домакинствата, крайни разходи на правителството за индивидуално потребление), колективното потребление (крайните разходи на правителството за колективно потребление, които задоволяват потребностите на обществото като цяло), бруто образуване на основен капитал (направените инвестиции за дълготрайни активи), изменението на запасите и външнотърговското салдо на стоки и услуги (разликата между износа и вноса на стоки и услуги).

Използвани класификации

Потоците от продукти и услуги в икономическата система на България са структурирани въз основа на националните класификации, съвместими с класификационните стандарти на Европейска система от национални сметки 2010 (ЕСНС 2010):

· Класификация на индивидуалното потребление по цели;

· Класификация на функциите на държавното управление;

· Номенклатура на промишлената продукция (ПРОДПРОМ);

· Комбинирана номенклатура.

Обхват

Общо за икономиката.

Понятия и дефиниции

БВП по метода на разходите за крайно използване обхваща следните компоненти:

Индивидуалното потребление на домакинствата, измерено с:

Крайните потребителски разходи на домакинствата, обхващащи следните

позиции:

  • покупки на стоки от търговската мрежа на дребно, вкл. покупките между населението, покупките от заведенията за обществено хранене и столовете, както и заплатеното за текущ ремонт на стоките;
  • покупки на услуги – електроенергия, водоснабдяване, топлоенергия; транспортни и съобщителни услуги, жилищни наеми, образователни услуги, платени здравни услуги, услуги, свързани със свободното време, културата и спорта; застрахователни и други услуги;
  • стоки, произведени от домакинствата за собствено потребление, представени чрез некорпорираните дейности и натурално потребените стоки от населението;
  • доход в натура;
  • условно изчислената рента на жилищата, заемани от собствениците им.

Индивидуалното потребление на домакинствата се изчислява в съответствие с т. нар. национална концепция, т.е. включва потреблението на резиденти в чужбина и изключва потреблението на нерезиденти в страната. От 1997 г. потребителските разходи на домакинствата се изчисляват по класификацията СOIСОР – Единно международно класифициране на потребителските разходи, използвана в СНС 2008 и ЕСС 2010. Потребителските разходи на домакинствата са представени в 12 основни раздела.

Крайните потребителски разходи на правителството за предоставени индивидуални услуги на домакинствата включват предоставените безплатни услуги в областта на здравеопазването, социалното осигуряване, образованието, спорта, културата и изкуството. Те се измерват с брутната продукция на тези дейности, намалени със заплатените такси (ако има такива), включени в междинното потребление на други сектори или в крайните потребителски разходи на домакинствата.

Крайните потребителски разходи на НТООД се измерват с продукцията на този институционален сектор. Това са разходите на синдикални, религиозни, благотворителни и други организации с идеална цел за предоставяне на стоки и услуги на домакинствата безплатно или по икономически незначими цени.

Данните за крайните потребителски разходи на домакинствата следват международно възприетата национална концепция по отношение на потребителските разходи на чуждите туристи в страната и на българите в чужбина. Съгласно нея паричните разходи на чуждите туристи на територията на страната се отчитат в приходната страна на платежния баланс като износ на стоки и услуги, а паричните разходи на българските граждани в чужбина се отчитат в разходната страна на платежния баланс като внос на стоки и услуги. Прилагането на този методологически принцип не променя равнището на БВП, тъй като той влияе едновременно освен на оценката за крайното потребление, така и на външнотърговското салдо на стоките и услугите.

Колективното потребление се измерва с крайните разходи на правителството за колективни услуги, предоставени на обществото като цяло. Включват се услугите по поддържането на населените места, осъществени от общините, фундаменталните научни изследвания, държавната администрация, отбраната и сигурността на страната.

Те се измерват с обема на тяхната брутна продукция, намалена със стойността на платените такси за оказани услуги, елемент на крайните потребителски разходи на домакинствата.

Бруто образуването на основен капитал включва разходите за придобиване на следните видове дълготрайни нефинансови активи, включително увеличението на незавършеното строителство:

  • дълготрайни материални активи, включващи трайни насаждения; продуктивни и работни животни, сгради; машини, съоръжения и оборудване; транспортни средства; стопански инвентар;
  • дълготрайни нематериални активи като програмни продукти, геологопроучвателни и проучвателно-проектантски работи и други.

Това са инвестиции, вложени за покупка на активи, използвани многократно в производствения процес за продължителен период от време (повече от една година). Съгласно прилаганата методология придобитите съществуващи активи остават извън обхвата на показателя, като само стойността на разходите по дистрибуцията и монтажа на съществуващите активи влияе върху размера на бруто образуването на основен капитал.

Елементите на бруто образуването на основен капитал се оценяват по покупни цени, когато те са купени, и по базисни цени, ако те са произведени за собствено потребление.

Изменението на запасите включва:

  • Изменение на запасите от суровини и материали, незавършено производство, готова продукция и стоки за препродажба в предприятията, млади животни и животни за угояване. Оценката се отнася до тяхното физическо нарастване (намаляване), т. е. размерът на холдинговата печалба/загуба, акумулирана в резултат на изменение на цените, а не на реален производствен процес;
  • Изменение на запасите на домакинствата, резултат от некорпорираните им дейности.

Годишните оценки за изменението на запасите и за холдинговите печалби и загуби се правят като сума от тримесечните оценки. За запасите от готова продукция и незавършено производство холдинговите печалби и загуби се елиминират от оценките на продукцията в производствената сметка. Междинното потребление е коригирано със стойността на холдинговите печалби за суровини и материали. Изменението на запасите като елемент на БВП по метода на разходите за крайно използване се изчислява без холдингови печалби и загуби за четирите групи запаси.

Оценките на изменението на запасите без холдингови печалби/загуби се правят по следния начин:

Наличностите на запасите по вид и по дейности в началото и в края на дадено тримесечие се дефлират със специфични ценови индекси, с което се трансформират в средногодишни цени на предходната година. Разликата между дефлираните стойности (края минус началото на периода) представлява оценка на физическото изменение на запасите по постоянни цени без холдингови печалби/загуби. Оценката за изменението на запасите по цени на съответното тримесечие се получава чрез инфлиране на оценката по постоянни цени с ценови индекс за съответното тримесечие.

Външнотърговското салдо (износ минус внос на стоки и услуги) като компонент на крайно използвания БВП представлява разликата между стойността на изнесените и внесените стоки и услуги. Износът и вносът на стоки се отчитат по цени FOB.

Статистическа единица

Институционална единица съгласно ЕСС 2010 – предприятие, домакинство, държавна институция.

Статистическа съвкупност

икономическата територия на страната

Географски обхват (територия)

България

Времеви обхват

1995 - второ тримесечие 2019* * Данните са предварителни

Базисен период

2010 г.

Статистическа обработка
Източници на данни

Информационни източници за разработването са:

· Тримесечни отчет;

· Статистически анекси;

· Административни данни и балансови разработки:

- Консолидиран отчет за изпълнението на държавния бюджет;

- Митническа информация;

- Данъчна информация;

- Платежен баланс.

Честота на събиране на данни

тримесечно

Събиране на данни

тримесечни данни

Валидиране на данни

Осъществяване на валидиращи процедури за оценка на качеството на данните.

Обработка на данни

Осъществяване на валидиращи процедури за оценка на качеството на данните и разработване на дооценки за изчерпателност на данните.

Изглаждане

Прилага се сезонно изглаждане на данните посредством софтуер Деметра.

Управление на качеството
Осигуряване на качеството

· Кодекс на европейската статистическа практика;

· Обща рамка за управление на качеството в НСС.

Оценка на качеството

Въпросник относно прилагането на принципите на Кодекса на европейската статистическа практика.

Приложимост
Потребности на потребителите
Удовлетвореност на потребителите
Пълнота
Степен на пълнота на данните
Точност и надеждност
Обща точност
Извадкови грешки
Показатели за извадкови грешки
Неизвадкови грешки
Грешки на обхвата
Степен на свръхобхват
Дял на общите единици
Грешки при измерването
Грешки поради липса на отговор
Степен на неотговорили единици от съвкупността
Степен на неотговаряне на отделни променливи във въпросника
Грешки при обработката
Степен на импутация
Грешки, свързани с допусканията на модела
Сезонно изглаждане
Ревизия на данните - политика

В практиката на системата от национални сметки съществуват два основни типа ревизии на данните. Първият тип ревизии са текущи, регулярни характеризиращи се с наличие на нова или актуализирана статистическа информация на база статистически изследвания или административни източници. Вторият тип ревизии са свързани с промяна на използвана методология и изчислителни процедури за конкретни статистически показатели.

Ревизия на данните - практика

Данните за националните сметки подлежат на непрекъснати рутинни ревизии, тъй като се появяват нови входящи данни. Това обикновено води и до ревизиране на агрегираните данни за националните сметки, които са получени от тези данни. В националните сметки на България двата вида ревизии са: текущи - тримесечни, предварителни, окончателни данни; и основни - въз основа на прилагането на нова методология или резерви по БНД.

Ревизия на данните - средна стойност
Навременност и точност на представяне
Навременност
Лаг във времето - първи резултати

Експресни оценки за БВП – Т+42-43 дни след изтичане на отчетния период

Лаг във времето - окончателни резултати

Текущи тримесечни оценки за БВП – Т+65 дни след изтичане на отчетния период

Точност на представяне

Данните, предоставяни на Евростат, са в съответствие с Програмата за разпространение на данните в областта на национални сметки Анекс Б към регламента за ЕСС 2010 и съответните дерогации за страната.

Точност на представяне - предоставяне и публикуване
Съгласуваност и сравнимост
Географска сравнимост

Сравнимостта се осигурява чрез прилагането на общи определения на ЕСС 2010.

Коефициент на асиметрия за статистическите огледални потоци
Сравнимост във времето

Използвайки общата рамка на ЕСС 2010, данните могат да бъдат сравними с течение на времето.

Дължина на съпоставимите динамични редове
Съгласуваност между предметни области

В някои случаи могат да се използват данни от други области на икономическата статистика, например статистика на платежния баланс, бизнес статистика, статистически данни за домакинствата или статистика за външната търговия за целите на кръстосаната проверка. Тези икономически статистики са достъпни и от съответните области на уеб сайта на НСИ.

Съгласуваност между статистически данни с годишна и с по-малка периодичност
Съгласуваност с националните сметки
Вътрешна съгласуваност
Достъпност и яснота
Прессъобщения

прессъобщение

Публикации
Онлайн база данни

Подробни данни са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Макроикономическа статистика - Брутен вътрешен продукт - Тримесечни данни - БВП - Разходи за крайно потребление - национално ниво: http://www.nsi.bg/bg/node/2201

Таблици с данни - консултации
Достъп до микроданни

Не се прилага.

Други формати на разпространение
Метаданни - консултации
Методологични документи

Европейска система от сметки (2010) (Евростат).

Степен на пълнота на метаданните
Документи за качеството
Разходи и натовареност
Конфиденциалност
Конфиденциалност - политика

· Закон за статистиката;

· Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (съображение 24 и член 20 (4)) от 11 март 2009 г. (ОВ L 87, стр. 164), предвижда необходимостта да се изготвят общи принципи и насоки, гарантиращи поверителността на използваните данни за производството на европейските статистически данни и достъп до тези поверителни данни, при надлежно отчитане на техническото развитие и изискванията на ползвателите в едно демократично общество.

Конфиденциалност - защита на данните
Коментар
Дефиниция за структурата на метаданните в SDMX 2.1: ESQRS_MSD+BNSI+2.0+SDMX.2.1.xml
Дефиниция за структурата на метаданните в SDMX 2.0: ESQRS_MSD+BNSI+2.0+SDMX.2.0.xml

Страници

Страници