![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
Цел 9: Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите
Подцели
9.1 Развитие на качествена, надеждна, устойчива и адаптивна инфраструктура, включително регионална и трансгранична инфраструктура, за подкрепа на икономическото развитие и благосъстоянието на хората, като се обръща особено внимание на справедливия достъп за всички на достъпни цени.
9.2 Стимулиране на приобщаваща и устойчива индустриализация и значително увеличаване до 2030 г. дела на индустрията в заетостта и в брутния вътрешен продукт в съответствие с обстоятелствата на национално равнище и удвояване на нейния дял в най-слабо развитите страни.
9.3 Увеличаване достъпа на малките промишлени и други предприятия, особено в развиващите се страни, до финансови услуги, включително кредити при достъпни условия, и интеграцията им в пазарите и във веригите на добавена стойност.
9.4 Модернизиране до 2030 г. на инфраструктурата и преоборудване на промишлените отрасли с оглед на превръщането им в устойчиви, с повишена ефективност на използване на ресурсите и усвояване на повече чисти и природосъобразни технологии и индустриални процеси, като всички страни предприемат действия в съответствие със своите възможности.
9.5 Активизиране на научноизследователската дейност, подобряване на технологичния капацитет на промишлените отрасли във всички страни, особено в развиващите се страни, включително насърчаване до 2030 г. на иновациите и значително увеличаване броя на научните работници и изследователите на един милион души, както и на публичните и частните разходи за научни изследвания и развойна дейност.
9.a Способстване на развитието на устойчива и адаптивна инфраструктура в развиващите се страни чрез засилена финансова, технологична и техническа подкрепа за страните в Африка, най-слабо развитите страни, развиващите се страни без излаз на море и малките островни развиващи се държави.
9.b Подкрепа за развитието на местните технологии, научните изследвания и иновациите в развиващите се страни, включително чрез осигуряване на благоприятна политическа среда за (наред с другото) индустриална диверсификация и добавяне на стойност към продуктите.
9.c Значително увеличаване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и стремеж за осигуряване до 2020 г. на всеобщ достъп до интернет на достъпни цени в най-слабо развитите страни.
Код на показател | Наименование на показател | Източник (първо- източник) |
Мерна единица | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
9.1.E.98 | Дял на автобусите и влаковете във вътрешния пътнически транспорт | Евростат | Процент от пътникокилометър | 16.9e | 16.3e | 15.2e | 14.2e | 15.3e | 10.6e | 10.1e | 13.1e | ||
9.2.U.99 | Добавена стойност на промишлеността като дял от БВП и на човек от населението | ООН | |||||||||||
9.2.U.99.1 | Добавена стойност на промишлеността като дял от БВП | ООН | Процент от брутния вътрешен продукт (БВП) | 13.63 | 13.83 | 13.69 | 13.78 | 13.72 | 12.53 | 11.76 | 14.28 | 14.99 | 15.08e |
9.2.U.99.2 | Добавена стойност на промишлеността на човек от населението | ООН | Добавена стойност на промишлеността на човек от населението в постоянни щатски долари за 2015 | 963.99 | 1 015.13 | 1 039.57 | 1 081.21 | 1 124.61 | 1 000.51 | 1 019.99 | 1 298.62 | 1 395.03 | 1444.29e |
9.2.U.100 | Относителен дял на заетите в преработващата промишленост от общата заетост | ООН | % | 19.86 | 19.99 | 18.65 | 19.02 | 18.56 | 18.57 | 18.31 | 18.34 | 18.06 | . |
9.3.U.101 | Относителен дял на добавената стойност в индустрията, произведена от малки предприятия | ООН | % | 10.16 | 9.42 | 9.27 | 10.16 | 10.26 | 10.83 | 10.26 | 10.27 | . | |
9.0.N.102 | Индекс на екоиновациите | ЕК | Индекс | 30.4 | 33.2 | 28.1 | 36 | 36.5 | 40.1 | 43.1 | 48.9 | 53.9 | 58.8 |
9.4.U.103 | CO2 емисии на единица добавена стойност | ООН | килограми CO2 за постоянни щатски долари за 2021 | 0.251e | 0.227e | 0.233e | 0.211e | 0.195e | 0.176e | 0.191е | 0.204e | . | . |
9.0.E.104 | Интензитет на емисиите във въздуха от промишлеността | ||||||||||||
9.0.E.104.1 | Интензитет на емисиите във въздуха от промишлеността - частици < 2.5µm | Евростат | Грамове за евро, верижно свързани обеми (2010 г.) | 0.32 | 0.30 | 0.30 | 0.28 | 0.26 | 0.29 | 0.34 | 0.29 | . | |
9.0. E.104.2 | Интензитет на емисиите във въздуха от промишлеността - частици < 10 µm | Евростат | Грамове за евро, верижно свързани обеми (2010 г.) | 0.48 | 0.45 | 0.46 | 0.43 | 0.40 | 0.41 | 0.46 | 0.41 | . | |
9.5.E.105 | Разходи за научноизследователска и развойна дейност като дял от БВП | Евростат (по данни на НСИ) | Процент от брутния вътрешен продукт (БВП) | 0.95 | 0.77 | 0.74 | 0.76 | 0.84 | 0.85 | 0.77 | 0.75 | 0.79 | |
9.5.E.106 | Разходи за НИРД в сектор "Предприятия" по икономическа дейност | Евростат (по данни на НСИ) | Процент от брутния вътрешен продукт (БВП) | 0.70 | 0.56 | 0.52 | 0.54 | 0.56 | 0.57 | 0.51 | 0.51 | 0.51* | |
9.5.N.107 | Бюджетни разходи за НИРД по социално-икономически цели | НСИ | хиляди левове | 212 470 | 187 465 | 214 271 | 223 171 | 267 311 | 283 804 | 325 833 | 365 778 | 417 451 | |
9.5.E.108 | Персонал, зает с научно-изследователска и развойна дейност | Евростат (по данни на НСИ) | Процент от работната сила - числител в еквивалент на пълно работно време (FTE) | 0.69 | 0.78 | 0.71 | 0.80 | 0.86 | 0.87 | 0.85 | 0.91 | 0.86 | |
9.0.E.109 | Заявление за патент до Европейското патентно ведомство | Евростат | на милион жители | 4.73 | 2.91 | 4.71 | 4.62 | 5.29 | 8.25 | 6.61 | 7.12 | 6.36 | 8.23* |
9.5.U.110 | Изследователи (в еквивалент на пълно работно време) на милион жители | ООН | на милион жители | 1 976.7591 | 2 236.8550 | 2 125.4602 | 2 343.4874 | 2 420.0895 | 2 401.1692 | 2 346.6959 | 2 557.1981 | . | . |
9.b.U.111 | Относителен дял на добавената стойност, създадена от средно и високотехнологичната индустрия, от общата добавена стойност | ООН | % | 28.17 | 28.86 | 30.44 | 32.84 | 31.89 | 31.34 | 35.57 | 35.86 | . | . |
9.c.N.112 | Относителен дял на населението с покритие от GSM, UMTS и за LTE/NR (5G), в т.ч.: | Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) | |||||||||||
9.c.N.112.1 | Относителен дял на населението с покритие от GSM 1 | Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) | % | 99.990 | 99.990 | 99.995 | 99.995 | 99.996 | 99.990 | 99.998 | 99.998 | 99.998 | 99.990 |
9.c.N.112.2 | Относителен дял на населението с покритие от UMTS 2 | Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) | % | 99.950 | 99.980 | 99.994 | 99.997 | 99.997 | 99.990 | 99.997 | 99.997 | 99.997 | 99.990 |
9.c.N.112.3 | Относителен дял на населението с покритие от LTE/NR (5G) 3 | Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) | % | 56.730 | 86.750 | 99.340 | 99.712 | 99.943 | 99.850 | 99.860 | 99.860 | 99.860 | 99.750 |
"*" предварителни данни |
|||||||||||||
"е" оценка | |||||||||||||
"." липсват данни | |||||||||||||
"1" Данни на предприятието с най-голямо GSM покритие по население. Източник на данните са предприятията, които оперират мобилни наземни мрежи. КРС не разполага със сравними данни за останалите държави членки на ЕС. | |||||||||||||
"2" Данни на предприятието с най-голямо UMTS покритие по население. Източник на данните са предприятията, които оперират мобилни наземни мрежи. КРС не разполага със сравними данни за останалите държави членки на ЕС. | |||||||||||||
"3" Данни на предприятието с най-голямо LTE покритие по население. Покритието по население за 5G се следи от 2021 г. Данни на предприятието с най-голямо 5G покритие: за 2021 г. 78.67%; за 2022 г. 85.7%. Източник на данните са предприятията, които оперират мобилни наземни мрежи. КРС не разполага със сравними данни за останалите държави членки на ЕС. |
Държава: България
Източник: Департамент по икономически и социални въпроси на ООН