Статистически данни

Индексът на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи“ нараства с 2.9% през четвъртото тримесечие на 2023 г. в сравнение с предходното тримесечие. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е регистрирано увеличение с 3.9%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. индексът на оборота в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ е с 0.8% под равнището на същото тримесечие на 2022 година. При оборота в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ е отчетен ръст с 13.8%. Данните са предварителни и календарно изгладени.

Към 31.12.2023 г. домовете за медико-социални грижи за деца в страната разполагат с 418 места. В тях са настанени 219 деца - 125 момчета и 94 момичета. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с едва 0.9%.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Здравеопазване“.

През 2022 г., средното почасово възнаграждение на жените е с 12.6% по-ниско от това на мъжете.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Пазар на труда“.

Натрупаните пенсионни права в България към началото на 2021 г. (крайно салдо за 2020 г.) са 231 010 млн. лева. От тях 213 721 млн. лв. са към Социалноосигурителни пенсионни схеми (Държавно обществено осигуряване - I стълб на българската пенсионна система), a 17 289 млн. лв. са към Схеми за дефинирани вноски (Допълнително задължително пенсионно осигуряване и Допълнително доброволно пенсионно осигуряване - II и III стълб на българската пенсионна система).

Натрупаните пенсионни права в България към края на 2021 г. са 293 174 млн. лева.  От тях 273 623 млн. лв. са към Социалноосигурителни пенсионни схеми, а 19 551 млн. лв. са към Схеми за дефинирани вноски.

Данни за пенсионните права се изчисляват и публикуват на всеки три години, като следващите публикации ще бъдат за тригодишен период. 

Индексът на цените на производител на вътрешен пазар на продуктите в горското стопанство за четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо предходната година се повишава с 12.4% в резултат на повишение цените на необработения дървен материал от иглолистни - с 5.8% и на увеличение на цените на необработения дървен материал от широколистни - със 17.7%.

Спрямо същото тримесечие на 2022 г. се наблюдава увеличение на цените на необработения дървен материал с 3.5%.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Горско стопанство“.

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 2 866 лв. и нараства с 18.1% спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 2 668 лв. и се увеличава с 18.1% спрямо същия период на предходната година.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2023 г. се променя в сравнение със същия период на 2022 година.

През четвъртото тримесечие на 2023 година:

- Коефициентът на безработица е 4.2%, или с 0.5 процентни пункта по-висок в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 година;

- Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години намалява с 1.2 процентни пункта в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. и достига 70.5%;

- Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 73.7%, като в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. намалява с 0.8 процентни пункта.

Данните са от Наблюдението на работната сила - извадково статистическо изследване. Всяко тримесечие се анкетират  около 19.6 хиляди обикновени домакинства от цялата страна, избрани на случаен принцип.

Пътуванията на български граждани в чужбина през 2023 г. са 87 150.8 хил., или с 12.4% повече от 2022 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 43.9%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 36.6%, и със служебна цел - 19.5%.

Посещенията на чужди граждани в България са 12 627.5 хил., или с 16.0% повече в сравнение с предходната година. Преобладава делът на посещенията с други цели - 47.4%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 42.2%, и със служебна цел - 10.4%.

Транзитните преминавания през страната са 35.7% (4 509.6 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Туризъм“.

Индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2023 г. се понижава с 20.5% спрямо същото тримесечие на 2022 г. в резултат на понижение на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 25.6% и на повишение на индекса на продукцията от животновъдството с 1.5%.

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 19.1%, като в растениевъдството те се понижават с 27.4%, а в животновъдството се увеличават с 16.0%.

В растениевъдството, през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. най-висок спад отбелязват цените на зърнените култури - с 33.3%.

Тенденцията се запазва и спрямо 2022 г., като намалението на цените на зърнените култури е с 32.2%.

В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. цените на живите животни нарастват със 7.7%, а на продуктите от животновъдството намаляват - с 6.1%.  Спрямо 2022 г. се увеличават както цените на живите животни - с 21.5%, така и на продуктите - с 9.5%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2023 г. е по-нисък с 2.3% спрямо същото тримесечие на предходната година и със 7.6% спрямо 2022 година.

Най-голямо намаление спрямо третото тримесечие на 2022 г. отбелязват цените на: минералните торове - с 15.9%,  на препаратите за растителна защита - с 5.1% и на фуражите - с 3.9%.

Спрямо предходната година най-голямо е намалението при цените на: минералните торове - с 42.8%, електроенергията - с 2.3%, и на препаратите за растителна защита - с 9.3%.

Националният статистически институт представя резултати от годишни изследвания в областта на статистиката на околната среда за 2022 година.

През 2022 г. емисиите на серни и азотни оксиди, неметанови летливи въглеводороди, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, двуазотен окис и амоняк намаляват спрямо 2021 година. Най-голямо е намалението при емисиите на серни оксиди - 11%, в сравнение с 2021 година.

През 2022 г. 99.5% от населението на страната е свързано с обществено водоснабдяване. Доставената вода на домакинствата е 251.19 млн.м3, която бележи спад спрямо 2021 г. с 1.8%. През 2022 г. 2.8% от населението на страната е било на режим на водоснабдяване (поради недостиг на вода).

По предварителни данни през 2022 г. са образувани общо 85 673 хил. тона отпадъци от икономическата дейности, които намаляват с 23% в сравнение с 2021 година. Неопасните отпадъци са 71 905 хил. тона и бележат намаление с 27%, а опасните - 13 768 хил. тона, които са се увеличили с 1% спрямо предходната година.

Генерираните битови отпадъци през 2022 г. възлизат на 3 157 хил. тона. В сравнение с 2021 г. нарастват с 3.24%. Генерираните битови отпадъци на човек от населението възлизат на 475 кг., което е с 30 кг повече на човек в сравнение с количеството за 2021 година.

През 2022 г. на пазара са пуснати 523 хил. тона опаковки, като увеличението им спрямо 2021 г. е с 1.97%. Пластмасовите опаковки са 148 хил. тона и при тях се регистрира намаление с 1.92% спрямо 2021 година.

В края на 2022 г. наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение по отчетна стойност се оценява на 11 092 млн. лева. Спрямо 2021 г. има увеличение от 2.0% (10 873 млн. лева).

Стойността на приходите на общинските администрации през 2022 г. е 1 443 млн. лева. В сравнение с 2021 г. те нарастват с 6.9%. Част от тези приходи са данъците и таксите за битови отпадъци, чиято стойност през 2022 г. е 752 млн. лв. и тяхното ниво спрямо 2021 г. нараства със 7.6%.

През 2022 г. са наблюдавани 749 пункта за измерване на нивото на шума, разпределени в 36 населени места, като в 514 пункта са измерени нива над допустимите норми. Градовете с най-голям брой пунктове с превишаване на допустимите шумови норми през 2022 г. са: София (столица), Пловдив, Велико Търново, Кюстендил, Стара Загора и други.

През 2022 г. площта на защитените територии в България е 584 836 ха, или 5.3% от територията на страната, и е с 1 210 ха повече спрямо 2021 година. Към края на 2022 г. в България съществуват 1 039 защитени територии. Природните паркове са с най-голям относителен дял - 43.8% (11 бр.), следвани от националните паркове - 25.8% (3 бр.), резерватите - 13.2% (55 бр.) и други.

През 2022 г. площта на находищата за подземни запаси се е увеличила с 29% и е общо 1 056 хил. дка. Доказаните запаси на кафяви въглища са намалели с 3.94% - 9 249.6 хил. тона спрямо 2021 година. При вероятните запаси на оловно-цинкови руди се регистрира увеличение с 7.95% спрямо предходната година.