Прессъобщения

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2023 г. е 2 668 лв. и нараства с 20.9% спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2023 г. е 2 379 лв. и се увеличава с 21.3% спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., като най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - от 18.9 на 17.7 кг, и на кисело мляко - от 7.4 на 6.8 килограма.

Подробна информация за Наблюдението на домакинските бюджети и резултатите от него са публикувани на сайта на НСИ в рубриката „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“ и Информационната система ИНФОСТАТ.

Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2023 г. се понижава с 6.4% спрямо същото тримесечие на 2022 г. в резултат на понижение на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 19.5%, докато при индекса на продукцията от животновъдството се наблюдава повишение с 14.8%.

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 4.8%, като в растениевъдството те се понижават с 15.8%, а в животновъдството се увеличават с 12.9%.

В растениевъдството през второто тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. най-висок спад отбелязват цените на техническите култури - 32.1%.

Тенденцията се запазва и спрямо 2022 г., като намалението на цените на техническите култури е с 24.0%.

В животновъдството през второто тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. цените на живите животни нарастват с 19.6%, а на продуктите от животновъдството с 9.3%.  Спрямо 2022 г. увеличението е съответно с 18.8 и 6.0%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие на 2023 г. е по-нисък с 6.1% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 5.1% спрямо 2022 година.

Най-голямо увеличение спрямо второто тримесечие на 2022 г. отбелязват цените на: посевния и посадъчен материал - 18.0%, фуражите - 9.2%, и ветеринарномедицинските продукти - 7.4%.

Спрямо предходната година най-голямо е увеличението при цените на: посевния и посадъчен материал - 11.6%, фуражите - 8.4%, и ветеринарномедицинските продукти - 6.8%.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2023 г. нарастват с 25.2 хил., или с 1.1%, спрямо края на март 2023 г., като достигат 2.33 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо първото тримесечие на 2023 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 29.1%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 3.8%, и „Операции с недвижими имоти“ - с 1.8%. Най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение, с 1.6%, е регистрирано в дейност „Образование“.

През второто тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата e 1 957 лв. и нараства спрямо първото тримесечие на 2023 г. с 4.0%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Строителство“ - с 8.5%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 8.3%,  и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - със 7.5%.

През периода 3 юли - 6 август 2023 г. умрелите лица в България са 8 956 души и са с 1 154 по-малко спрямо същия период на 2022 година. Данните за умиранията в България за периода (27 - 31 седмица) и по седмици са налични на следните линкове:

Смъртност | Инфостат (infostat.nsi.bg)

Умирания в България по седмици | Национален статистически институт (nsi.bg)

Националният статистически институт публикува данни от изследването „Система на здравни сметки“ за 2021 година. Изследването се провежда в изпълнение на Регламент (ЕС) 2021/1901 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 1338/2008 по отношение на статистиката за разходите и финансирането на здравното обслужване.

Системата на здравни сметки осигурява статистическа информация за разходите за здраве по видове изпълнители на медицински услуги; по функции според целите на медицинските дейности (терапевтична грижа, рехабилитация, клинична лаборатория, санитарен транспорт и др.) и според финансовите източници. Целта е да се оценят всички разходи - както публичните, така и разходите на домакинствата, на нетърговските организации (фондации, сдружения), на частните здравноосигурителни фондове (застрахователи), на предприятията за дейности по трудова медицина.

Общо текущите разходи за здраве през 2021 г. са 11 893.5 млн. лв., като почти две трети от тях (64.7%) са разходи на Правителствени и задължителни контрибутивни схеми (министерства и ведомства, общини, НЗОК, НОИ). Продължава очерталата се тенденция на намаление на разходите на домакинствата, като през текущата година техният дял е 34.0% от общо текущите разходи за здраве (35.5% през 2020 г.). Почти без изменение е делът на разходите на схемите за доброволни плащания на здравни услуги (доброволно здравно осигуряване, НТООД, трудова медицина) – 1.3%.

При анализа на данните трябва да се има предвид, че в обхвата на изследването се включват всички институционални и аналитични статистически единици, които имат функции в съответствие с класификацията на функциите, независимо от това дали са единици на сектор „Здравеопазване” като икономически дейности в статистическата практика. В допълнение, при оценка на текущите разходи за здраве през 2020 и 2021 г. влияние оказва и пандемията от COVID-19 и всички мерки, предприети с оглед ограничаване на разпространението му.

Подробни данни  са достъпни за всички потребители на интернет сайта на НСИ в рубрика Здравеопазване - Система на здравни сметки.

Индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 1.1% през юни 2023 г. в сравнение с предходния месец. Намаление с 1.6% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а при продукцията от сградното строителство - с 0.6%.

Спрямо юни 2022 г. индексът на строителната продукция се понижава с 2.2%. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано намаление с 4.8%, а при сградното строителство - с 0.2%.

През юни 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ запазва нивото от предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е без изменение спрямо май 2023 г., при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е отчетено увеличение - с 0.8%, докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано понижение - с 1.2%.

Оборотът в търговията на дребно нараства с 2.4% спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Увеличение се наблюдава при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 9.7%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 4.2%), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано намаление (с 0.5%).

Индексът на промишленото производство нараства с 0.7% през юни 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6.6%, в добивната промишленост - с 4.2%, и в преработващата промишленост - с 0.4%.

През юни 2023 г. е регистриран спад с 9.3% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 27.4%, в добивната промишленост - с 10.8%, и при преработващата промишленост - с 6.2%.

През юни 2023 г. в страната са функционирали 3 232 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняван, със 138.4 хил. стаи и 310.1 хил. легла в тях. В сравнение с юни 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 4.6%, а броят на леглата в тях - с 5.1%.

Общият брой на нощувките е 3 337.9 хил., или с 18.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 16.4% в сравнение със същия месец на 2022 г. и достига 975.5 хиляди.

 Приходите от нощувки достигат 229.2 млн. лв., или с 28.2% повече в сравнение с юни 2022 година.

Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 3.1% в сравнение с периода януари - юни 2022 г. и е в размер на 16 001.5 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 15.4% и е на стойност 19 452.2 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - юни 2022 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (68.7%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38.9%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.3%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (21.5%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (19.5%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (38.6%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 44 433.4 млн. лв. през периода януари - юни 2023 г., което е с 3.1% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 48 783.4 млн. лв. и намалява с 6.2%.