Прессъобщения

През второто тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.9%, а брутната добавена стойност (БДС) с 2.2% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. (данните са предварителни и сезонно изгладени).

Растежът на БДС се определя от увеличението при следните икономически дейности:

Строителство - 5.8%, Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - 4.6%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - 4,4%, Селско, горско и рибно стопанство - 4.2%, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - 3.1%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - 1.9%, Финансови и застрахователни дейности - 1.8%, Култура, спорт и развлечения; други дейности - 1.0%, и Операции с недвижими имоти - 0.9%.

Спад с 1.0% на годишна база е регистриран в Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване.

По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с увеличение от 4.0% и бруто образуване на основен капитал - със 7.3%. През второто тримесечие на 2023 г. износът на стоки и услуги бележи спад с 0.9%, а вносът на стоки и услуги - с 6.9% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. по сезонно изгладени данни.

През второто тримесечие на 2023 г. БВП на един зает се увеличава реално с 1.7%  в сравнение с второ тримесечие на 2022 година, по предварителни данни.

През второто тримесечие на 2023 г. най-голямо увеличение на цените в областта на услугите спрямо предходното тримесечие е отчетено при въздушния транспорт и дейности по почистване, съответно с 8.4 и 6.0%. Понижение на цените е регистрирано при куриерските услуги - с 1.7%. 

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Краткосрочна бизнес статистика“.

Публикувани са месечните данни за приходи, разходи и дефицит/излишък на подсектор „Централно държавно управление“ и подсектор „Социалноосигурителни фондове“ за месец юли 2023 г. на основание член 3(2) от Директива 2011/85 на ЕС. Данните на подсектор „Централно държавно управление“ се формират на база месечните касови отчети на бюджетните единици, както и оценки на държавните предприятия, преквалифицирани в подсектора, а данните на подсектор „Социалноосигурителни фондове“ се формират на база месечните касови отчети на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ рубрика „Държавна финансова статистика“.

В Националния статистически институт по предварителни данни годишен отчет за дейността си за 2022 г. са представили 44 лицензирани застрахователя, 10 пенсионноосигурителни дружества, 31 управлявани от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване, както и 19 фонда за извършване на плащания, 252 специализирани инвестиционни предприятия и 10 137 сдружения и фондации.

Застрахователи

В Националния статистически институт (НСИ) годишен отчет за дейността си за 2022 г. са представили 44 лицензирани застрахователя с балансова стойност на активите към 31.12.2022 г. от 8 881 млн. лв. и реализиран оборот^[1] от 3 711 млн. лева.

Застрахователите отчитат положителен финансов резултат от дейността си през 2022 г. в размер на 234 млн. лева. В животозастраховането е реализирана печалба от 69 млн. лв., а в „Общо застраховане“ - 165 млн. лева.

Пенсионноосигурителни дружества и пенсионни фондове

През 2022 г. дейност са развивали 10 пенсионноосигурителни дружества с балансова стойност на активите към края на годината от 543 млн. лева.

Приходите от дейността на тези дружества достигат 296 млн. лв., а реализираната печалба е в размер на 69 млн. лева.

В НСИ отчет за дейността си за 2022 г. са представили 31 лицензирани фонда за допълнително пенсионно осигуряване, както и 19 фонда за извършване на плащания. Балансовата стойност на активите на пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване към 31.12.2022 г. е 19 291 млн. лв., а инвестициите достигат 17 321 млн. лева. Балансовата стойност на активите на фондовете за извършване на плащания към 31.12.2022 г. е 69 млн. лв., а инвестициите са в размер на 28 млн. лева.

Общият брой на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване към 31.12.2022 г. е 4 920 995, а брутните постъпления от осигурителни вноски - 2 233 млн. лева.

Специализирани инвестиционни предприятия

Годишен отчет за дейността си за 2022 г. в НСИ са представили 252 специализирани инвестиционни предприятия с обща балансова стойност на активите към края на годината от 12 723 млн. лева. Получените чужди активи (финансови инструменти и парични средства на клиенти) са в размер на 7 785 млн. лева.

Финансовите приходи на специализираните инвестиционни предприятия през 2022 г. възлизат на 1 894 млн. лв., а финансовият резултат за годината е печалба от 56 млн. лева.

Сдружения и фондации

По предварителни данни сдруженията и фондациите, представили годишен отчет за дейността си за 2022 г. в НСИ, са 10 137. Балансовата стойност на активите им към 31.12.2022 г. е в размер на 1 466 млн. лева.

Членовете на сдруженията и фондациите към 31.12.2022 г. са 2 094 527, като от тях юридическите лица са 179 127, а физическите - 1 915 400. В тях работят 54 605 доброволни сътрудници, които са отработили 1 188 745 часа.

За 2022 г. 448 409 нефинансови предприятия в България са подали годишен отчет за дейността си в Националния статистически институт (НСИ), което е с 8.6% повече в сравнение с 2021 година. Заетите лица в тях, в еквивалент на пълна заетост, са 2 220 091, или с 4.3% повече спрямо предходната година. Стойността на продукцията по текущи цени е 277 910 млн. лв. и е отчетен положителен финансов резултат от 39 803 млн. лева (данните са предварителни).

Годишен отчет за дейността си през 2022 г. в НСИ са представили 46 090 предприятия от сектор „Селско, горско и рибно стопанство“, или 10.3% от общия брой нефинансови предприятия. В този сектор има 107 756 заети лица, които са произвели продукция на стойност 13 832 млн. лв. по текущи цени. Отчетен е положителен финансов резултат от 3 513 млн. лева.

Промишлените предприятия, представили в НСИ годишен отчет за дейността си, са 35 737, или 8.0% от общия брой, като с най-голям дял е сектор „Преработваща промишленост“ - 84.5%. Стойността на продукцията в промишлените сектори по текущи цени е 119 854 млн. лв. и формира 43.1% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Заетите в промишлеността са 579 987, или 26.1% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Промишлените предприятия са приключили 2022 г. с положителен финансов резултат от 12 002 млн. лв., като с най-голям принос е сектор „Преработваща промишленост“, който формира 58.3% от този резултат.

Годишен отчет за дейността си са представили 23 748 строителни предприятия, или 5.3% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ. Най-голям е делът на предприятията от строителния сектор, извършващи специализирани строителни дейности - 52.5%. Заетите в строителните предприятия са 144 137 и формират 6.5% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия. Стойността на продукцията в строителния сектор е 22 931 млн. лв. по текущи цени, или 8.2% от общия обем на продукцията. Строителният сектор завършва 2022 г. с положителен финансов резултат от 2 043 млн. лв. по текущи цени, като 39.9% от него са реализирани в „Строителство на сгради“.

В НСИ годишен отчет за дейността си през 2022 г. са представили 137 294 търговски предприятия, или 30.6% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. Най-голям е делът на предприятията в търговията на дребно - 68.2%. Заетите лица в търговията са 490 207, или 22.1% от общия брой заети в нефинансовите предприятия. В търговския сектор е произведена продукция на стойност 38 017 млн. лв. по текущи цени, което представлява 13.7% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Търговските предприятия реализират положителен финансов резултат от 10 068 млн. лв. по текущи цени, като търговията на едро формира 70.6% от този резултат.

Данните от подадените годишни отчети в НСИ показват, че най-много са предприятията в сектора на услугите - 205 540, или 45.8% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия. В този сектор са заети 898 004 души, или 40.4% от общия брой на заетите в нефинансовите предприятия. Стойността на продукцията в сектора е 83 276 млн. лв. по текущи цени и формира 30.0% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Услугите приключват 2022 г. с положителен финансов резултат от 12 177 млн. лв., като 23.6% са реализирани в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2022 г. възлизат на 29 251 млн. евро по текущи цени.

През 2022 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 12 822 млн. евро. Следва секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - 6 837 млн. евро.

Направените инвестиции в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ са с 3.1 процентни пункта повече в сравнение с предходната година, а в сектор „Строителство“ те намаляват с 0.4 процентни пункта.

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 27 471 млн. лв. по текущи цени.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрия (с изкл. на строителството) - 7 115 млн. лв., следван от сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 6 917 млн. лева.

Наблюдава се нарастване в структурата на разходите за ДМА в сектора на промишлеността, като относителният им дял се увеличава с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2021 г., и спад в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 0.5 процентни пункта.

През отчетната годината е регистрирана промяна и в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове. Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 0.5 пункта в сравнение с предходната година и достига 34.9%, също така намаляват машини, производствено оборудване и апаратура с 0.1 пункта, за закупуване на земя - с 1.4 пункта, и за транспортни средства - с 0.3 пункта, като формират съответно 28.0, 8.3 и 13.7% от общия обем инвестиции в ДМА. Същевременно вложените средства за други разходи нарастват с 2.3 пункта и достигат 15.1%.

През август 2023 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.0 пункт спрямо предходния месец. По-неблагоприятен бизнес климат се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, докато в строителството е регистрирано повишение.

Несигурната икономическа среда остава основният проблем за дейността на предприятията във всички сектори.

Общият индекс на цените на производител се увеличава с 0.5% през юли 2023 г. спрямо предходния месец. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост - с 0.8%. Намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 0.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 0.3% през юли спрямо юни 2023 година. Понижение е отчетено в добивната промишленост - с 4.0%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%, и в преработващата промишленост - с 0.1%.

Общият индекс на цените на производител намалява с 13.7% през юли 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 година. Значителен спад на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 37.0%, и в преработващата промишленост - с 2.6%, докато в добивната промишленост е отчетено увеличение - с 11.2%.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава с 18.1% в сравнение с юли 2022 година. Спад на цените е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 36.8%, в преработващата промишленост - с 1.7%, докато в добивната промишленост се наблюдава увеличение - с 3.7%.

През юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 33.3%, електрическа енергия - със 17.7%, и дизелово гориво - със 7.6%. Намалява производството на: твърди горива - с 24.2%, и автомобилен бензин - с 10.1%. Производството на природен газ остава без изменение.

Спрямо същия месец на предходната година намалява производството на: твърди горива - с 66.6%, природен газ - с 50.0%, електрическа енергия - с 26.5%, автомобилен бензин - с 14.6%, дизелово гориво - с 11.8%, и пропан-бутанови смеси - с 11.1%.

През юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нарастват доставките на дизелово гориво - с 9.1%. Намаляват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 20.9%, твърди горива - с 16.1%, електрическа енергия - със 7.0%, природен газ - с 3.3%, и автомобилен бензин - с 2.2%.

Спрямо същия месец на 2022 г. нарастват доставките на: дизелово гориво - със 7.6%, и  пропан-бутанови смеси - с 3.0%. Намаляват доставките на: твърди горива - с 67.5%, автомобилен бензин - с 22.4%, природен газ - с 19.4%, и електрическа енергия - с 4.7%.