Статистически данни

Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват ръст от 1.7% през третото тримесечие на 2023 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.

Демографските прогнози (перспективни проекции на населението) са формални пресмятания, които се извършват, при условие че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Те дават представа за възможното бъдещо развитие на населението през прогнозирания период. Прогнозата, е разработена до 2090 г., като са ползвани данни за броя на населението, броя на живородените и умрелите, броя на заселените и изселените. Населението е разпределено по пол и възраст за всяка година от периода. Използват се три различни сценария за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната.

Първият се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. При този вариант до 2075 г. населението на страната ще намалее до 4 972 хил., или под 5 милиона. Населението на 65 и повече навършени години ще бъде 25.5%, а коефициента на възрастова зависимост - 69.1, или на 100 лица от населението в активна възраст ще се падат 69 лица в зависимите възрасти - под 15 и над 64 години.

Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната.

Данни за прогнозата на населението може да намерите в рубрика „Население и демографски прогнози“.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2023 г. намаляват с 1.5% спрямо края на юни 2023 г., като достигат 2.30 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо второто тримесечие на 2023 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 15.8%, в „Административни и спомагателни дейности“ - с 2.7%, и „Преработваща промишленост“ - с 1.4%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение с 1.1% е регистрирано в дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“.

През третото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата нараства с 2.2% спрямо второто тримесечие на 2023 г. и достига 2 000 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Държавно управление“ - с 13.4%, „Образование“ - с 12.2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7.5%.

През септември 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.4% спрямо предходния месец. Намаление с 0.4% е отчетено при сградното строителство, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0.3%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват намаление от 1.9% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение - с 3.7%, а при сградното строителство - с 0.4%.

През септември 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ запазва нивото от предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Регистрирано е нарастване на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.3%, докато в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, се наблюдава намаление - съответно с 0.2 и 0.1%.

Оборотът в търговията на дребно е без изменение спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Увеличение на оборота е отчетено в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 4.4%), и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 3.2%). Понижение е регистрирано при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 3.3%).

Индексът на промишленото производство се понижава с 2.7% през септември 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление е отчетено в добивната промишленост - с 3.2%, в преработващата промишленост - с 3.1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.5%.

Спрямо септември 2022 г. е регистриран спад с 11.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база спад на промишленото производство е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 31.8%, в добивната промишленост - със 17.2%, и при преработващата промишленост - със 7.7%.

През септември 2023 г. в страната са функционирали 3 214 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 139.7 хил. стаи и 315.6 хил. легла в тях. В сравнение със септември 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 2.9%, а броят на леглата в тях - с 4.1%.

Общият брой на нощувките е 2 923.9 хил., или с 15.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 16.6% и достига 910.5 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 217.5 млн. лв., или с 31.1% повече спрямо година по-рано.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 8.5% в сравнение с периода януари - септември 2022 г. и е в размер на 21 802.9 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 20.7% и е на стойност 28 707.7 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - септември 2022 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (14.2%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (13.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17.6%) и  „Храни и живи животни“ (14.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (40.2%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 63 860.5 млн. лв. през периода януари - септември 2023 г., което е със 7.9% по - малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 71 790.5 млн. лв. и намалява с 10.4%.

През периода януари - август износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.6% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 37 525.0 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 0.6% и е на стойност 38 489.2 млн. лева.

През август 2023 г. износът за ЕС намалява с 11.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 370.9 млн. лв., а вносът намалява с 5.2% и е на стойност 4 480.6 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (14.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (70.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (16.6%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (66.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През периода 2 октомври - 5 ноември 2023 г. умрелите лица в България са 9 172 души и са с 1 170 по-малко спрямо същия период на 2022 година. Данните за умиранията в България за периода (40 - 44 седмица) и по седмици са налични на сайта на Националния статистически институт на следните линкове:

Смъртност | Инфостат (infostat.nsi.bg)

Умирания в България по седмици | Национален статистически институт (nsi.bg)