Статистически данни

Индексът на цените на производител на вътрешен пазар на продуктите в горското стопанство  се повишава с 14.5% през третото тримесечие на 2023 г. спрямо предходната година.

Промяната е в резултат на повишението на цените на необработения дървен материал и от иглолистни - с 4.8%, и от широколистни - с 22.3%.

Увеличение с 12.3% се наблюдава и при цените на необработения дървен материал спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Горско стопанство“.

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2023 г. е 2 874 лв. и нараства с 22.5% спрямо същото тримесечие на 2022 година.

Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2023 г. е 2 714 лв. и се увеличава с 21.2% спрямо същия период на предходната година.

Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същия период на 2022 г., като най-голямо е намалението в потреблението на зеленчуците - от 26.1 на 24.9 кг, на хляб и тестени изделия - от 18.6 на 18.0 кг, и на плодове - 19.1 на 18.7 килограма.

През октомври 2023 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 0.4% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за октомври 2023 г. спрямо октомври 2022 г. е 5.8%.

Регистрирано е увеличение на цените в групите: развлечения и култура (+6.7%), облекло и обувки (+5.7%), образование (+1.1%) и жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома (+0.8%). Най-голямо е намалението в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-0.4%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (-0.4%) и транспорт (-0.3%).

Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е 0.2%, а годишната инфлация е 5.9%.

Индексът на цените на производител в селското стопанство за третото тримесечие на 2023 г. се понижава с 24.9% спрямо същото тримесечие на 2022 г. в резултат на понижение на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 30.5% и на повишение на индекса на продукцията от животновъдството - с 10.5%.

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 23.8%, като в растениевъдството те се понижават с 29.9%, а в животновъдството се увеличават с 13.9%.

В растениевъдството, през третото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. най-висок спад отбелязват цените на зърнените култури - с 37.1%.

Тенденцията се запазва и спрямо 2022 г., като намалението на цените на зърнените култури е с 35.5%.

В животновъдството, през третото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. цените на живите животни нарастват с 21.2%, а на продуктите от животновъдството - с 0.7%.  Спрямо 2022 г. увеличението е съответно с 28.3%  и с 0.8%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за третото тримесечие на 2023 г. е по-нисък с 10.8% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 7.6% спрямо 2022 година.

Най-голямо намаление спрямо третото тримесечие на 2022 г. отбелязват цените на: минералните торове - с 44.9%, електроенергията - с 8.5%, и на препаратите за растителна защита - с 5.4%.

Спрямо предходната година най-голямо е намалението при цените на: минералните торове - с 41.7%, електроенергията - с 3.5%, и на препаратите за растителна защита - с 3.3%.

Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват ръст от 1.7% през третото тримесечие на 2023 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година.

Демографските прогнози (перспективни проекции на населението) са формални пресмятания, които се извършват, при условие че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Те дават представа за възможното бъдещо развитие на населението през прогнозирания период. Прогнозата, е разработена до 2090 г., като са ползвани данни за броя на населението, броя на живородените и умрелите, броя на заселените и изселените. Населението е разпределено по пол и възраст за всяка година от периода. Използват се три различни сценария за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната.

Първият се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. При този вариант до 2075 г. населението на страната ще намалее до 4 972 хил., или под 5 милиона. Населението на 65 и повече навършени години ще бъде 25.5%, а коефициента на възрастова зависимост - 69.1, или на 100 лица от населението в активна възраст ще се падат 69 лица в зависимите възрасти - под 15 и над 64 години.

Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната.

Данни за прогнозата на населението може да намерите в рубрика „Население и демографски прогнози“.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2023 г. намаляват с 1.5% спрямо края на юни 2023 г., като достигат 2.30 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо второто тримесечие на 2023 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 15.8%, в „Административни и спомагателни дейности“ - с 2.7%, и „Преработваща промишленост“ - с 1.4%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение с 1.1% е регистрирано в дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“.

През третото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата нараства с 2.2% спрямо второто тримесечие на 2023 г. и достига 2 000 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Държавно управление“ - с 13.4%, „Образование“ - с 12.2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7.5%.

През септември 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.4% спрямо предходния месец. Намаление с 0.4% е отчетено при сградното строителство, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0.3%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват намаление от 1.9% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение - с 3.7%, а при сградното строителство - с 0.4%.

През септември 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ запазва нивото от предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Регистрирано е нарастване на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.3%, докато в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, се наблюдава намаление - съответно с 0.2 и 0.1%.

Оборотът в търговията на дребно е без изменение спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Увеличение на оборота е отчетено в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 4.4%), и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 3.2%). Понижение е регистрирано при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 3.3%).

Индексът на промишленото производство се понижава с 2.7% през септември 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление е отчетено в добивната промишленост - с 3.2%, в преработващата промишленост - с 3.1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.5%.

Спрямо септември 2022 г. е регистриран спад с 11.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база спад на промишленото производство е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 31.8%, в добивната промишленост - със 17.2%, и при преработващата промишленост - със 7.7%.