Прессъобщения

Националният статистически институт публикува годишни данни за задълженията на държавните предприятия за 2022 г. на основание Директива 2011/85 на ЕС. Данните са изразени като процент от брутния вътрешен продукт.  

В обхвата попадат държавните предприятията, класифицирани в секторите „Нефинансовите предприятия“, „Финансови корпорации“ и „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“, но контролирани от сектор „Държавно управление“ и неговите подсектори.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Държавна финансова статистика“.

През декември 2023 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.8 пункта спрямо предходния месец, което се дължи на неблагоприятния бизнес климат в строителството, търговията на дребно и сектора на услугите. Единствено в промишлеността показателят запазва приблизително ноемврийското си равнище.

Основните затруднения за дейността в секторите остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, конкуренцията в бранша и цените на материалите.

През третото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.8% в сравнение с третото тримесечие на 2022 година.

През октомври 2023 г. общият показател на доверие на потребителите нараства с 3.3 пункта спрямо юли 2023 година.

За индивидуално потребление през третото тримесечие на 2023 г. са изразходвани 66.9% от произведения БВП.

Относителният дял на бруто образуването в основен капитал в БВП през третото тримесечие на 2023 г. е 16.9%.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.9%.

Коефициентът на безработица е 4.0% (при 3.6% през трето тримесечие на 2022 г.) и съответно 4.3% за мъжете и 3.8% за жените.

През третото тримесечие на 2023 г. спрямо третото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15.1% (по предварителни данни).

През третото тримесечие на 2023 г. индексът на цените на жилищата нараства с 9.2% в сравнение със същото тримесечие на 2022 година.

Пътуванията на български граждани в чужбина през ноември 2023 г. са 574.0 хил., или с 14.5% повече от ноември 2022 година.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 50.7%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 25.1%, и със служебна цел - 24.2%.

Посещенията на чужди граждани в България са 694.4 хил., или с 3.4% повече в сравнение със същият месец на предходната година. Преобладава делът на посещенията с други цели - 52.4%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 30.0%, и със служебна цел - 17.6%.

Транзитните преминавания през страната са 37.8% (262.6 хил.) от всички посещения на чужди граждани в България.

Общият индекс на цените на износа през третото тримесечие на 2023 г. по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) е 90.4%, което е 38.7 процентни пункта намаление на индекса спрямо същия период на предходната година.

Общият индекс на цените на вноса за периода по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) е 94.5%, което е 27.6 процентни пункта намаление на индекса спрямо същия период на предходната година.

Индексите на цени на износа и вноса по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC, рев. 4) са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Индекси на цени на износа и вноса“.

Цените на жилищата в страната са се увеличили с 2.7% през третото тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие. Най-голямо увеличение е регистрирано в град Русе (+8.6%), следван от градовете Бургас (+4.0%) и София (+3.8%). Намаление е регистрирано в град Пловдив (-2.9%) и град Стара Загора (-2.3%).

През третото тримесечие на 2023 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 9.2% в сравнение с третото тримесечие на 2022 година.

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Статистика на цените на жилища“.

През третото тримесечие на 2023 г. спрямо третото тримесечие на 2022 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 15.1% (по предварителни данни). В индустрията увеличението е с 16.6%, в услугите - с 13.9%, и в строителството - със 17.0%.

Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Образование“ - с 21.9%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 18.8%, и „Транспорт, складиране и пощи“ - със 17.4%.

През 2021 г. общата стойност на инвестициите и текущите разходи за опазване и възстановяване на околната среда е 2 643 млн. лв., което е със 7% повече от предходната година. Спрямо 2020 г. нивото на инвестициите нараства (със 7.4%), а нивото на текущите разходи намалява (с 6.9%). Стойността на направените инвестиции през 2021 г. е 704 млн. лева. Текущите разходи през 2021 г. представляват 73.3% от общите разходи за околна среда (1 939 млн. лв.).

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда включват разходите за придобиване на материални и нематериални активи (инвестиции) и разходите за тяхното поддържане/експлоатиране, включително екологични мерки (текущи разходи). Най-голям дял от общите разходи се изразходват за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (58%), чистота на въздуха (17%) и пречистване на отпадъчни води (16%).

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда са част от общите разходи за дълготрайни материални и нематериални активи. През 2021 г. делът на наличните разходи в края на годината за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предназначение възлиза на 3.5% от общите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в страната.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Околна среда“.

Разходите за крайно потребление на туристи в България през 2021 г. се оценяват на 5 714.34 млн. лева. Тези за входящ туризъм на чужди граждани, посетили страната, са 77.8% (4 443.74 млн. лв.), а тези за вътрешен туризъм на българските граждани, пътували в страната, възлизат на 22.2% (1 270.6 млн. лв.). По дял услугите за настаняване са най-големият компонент както при входящия, така и при вътрешния туризъм.

Разходите за изходящ туризъм на български граждани, пътували в чужбина през 2021 г., са 2 118.52 млн. лева. С най-голям относителен дял са тези за услуги, свързани със сервиране на храна и напитки - 38.7%, и за транспортни услуги - 38.4%.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Туризъм“ и в ИС „ИНФОСТАТ“.

Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2023 г. възлиза на 10 445.9 млн. лева. Брутната добавена стойност по базисни цени намалява с 30.4% на годишна база и достига 4 118.8 млн. лв., а нетният предприемачески доход възлиза на 1 067.3 млн. лв.