Статистически данни
- Бизнес статистика
- Демографска и социална статистика
- Доходи, разходи и потребление на домакинствата
- Жилищен фонд
- Здравеопазване
- Култура
- Население - демография, миграция и прогнози
- Образование и учене през целия живот
- Пазар на труда
- Правосъдие и престъпност
- Преброяване на населението и жилищния фонд
- Социална защита
- Социално включване и условия на живот
- Ключови показатели
- Макроикономическа статистика
- Брутен вътрешен продукт (БВП)
- Брутен национален доход (БНД)
- Държавна финансова статистика
- Европейска система от национални и регионални сметки 2010
- Заетост и отработени човекочасове - национално ниво
- Заетост и отработени човекочасове - регионално ниво
- Инфлация и индекси на потребителските цени
- Национални сметки - доклади за качество по програма за предоставяне на данни за Евростат
- Паритети на покупателната способност (ППС) - Програма за европейски и международни сравнения
- Пенсионни права в социалното осигуряване
- Секторни нефинансови сметки по институционални сектори
- Статистика на цените на жилища
- Таблици "Ресурс-използване"
- Финансови национални сметки
- Околна среда и енергетика
- Регионална статистика и показатели за мониторинг
- Геореферирани данни
- Селско и горско стопанство
- Данъчна статистика
Прессъобщения
Допълнителна анкета към наблюдението на домакинските бюджети през третото тримесечие на 2022 година
През третото тримесечие на 2022 г. Националният статистически институт продължи провеждането на допълнителна анкета към Наблюдението на домакинските бюджети с цел осъществяване на тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19 по проект „Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2022, модул - Събиране на годишни данни за 2021 и 2022“ съгласно споразумение за субсидия с Европейската комисия 101052273 - 2021-BG-ILC-SILC. Анкетирани бяха 5 719 лица на възраст 16 и повече навършени години от 3 053 домакинства.
Резултатите от допълнителната анкета могат да бъдат разгледани в прессъобщенията към рубриката „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“.
Производителност на труда, заети лица и отработено време за третото тримесечие на 2022 година
По предварителни данни през третото тримесечие на 2022 г. БВП на един зает се увеличава реално с 1.7% в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.
Брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2022 година (предварителни данни)
През третото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.3%, а брутната добавена стойност (БДС) с 3.1% в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. (данните са предварителни и сезонно изгладени).
Растежът на брутната добавена стойност се определя от увеличението при следните икономически дейности: Промишленост - със 17.7% на годишна база, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности - с 1.4%, Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа - също с 1.4%, Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения - с 0.9%, Финансови и застрахователни дейности - с 0.8% и Операции с недвижими имоти - с 0.6%. Спад на годишна база е регистриран в Строителството - с 13.4%, в Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство - с 0.7%, както и в Култура, спорт и други дейности - с 0.1%.
По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст през третото тримесечие на 2022 г. има крайното потребление с увеличение от 4.1% на годишна база. Износът на стоки и услуги се увеличава с 11.1%, а вносът на стоки и услуги - с 9.3 % в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.
Миграция
Миграцията на населението е основен фактор, който оказва влияние върху броя и структурите на населението както на страната като цяло, така и за отделните региони и територии.
Към 7 септември 2021 г. 395 690 лица са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене в рамките на страната през периода 2011 - 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54.0%, а мъжете - 182 132, или 46.0% от мигриралите лица.
Към 7 септември 2021 г. 354 138 лица са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година през периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период.
Българските граждани, завърнали се в страната през наблюдавания период, са 314 285, или 88.7% от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52.4%), а жените - 149 452 (47.6%).
Местонамиране на работното място/учебното заведение на заетитe и учащите лица към 7 септември 2021 година
Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението.
Заети
Към 7 септември 2021 г. 121 235 лица, или 5.1% от отговорилите на въпроса, са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 100 547 лица, или 4.2%. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят - 1 661 017 (69.5%). До населеното място, в което работят, пътуват 494 719 лица, или 20.7%. Заетите, които пътуват извън страната, са 13 086, или 0.5%.
Всекидневните трудови мигранти представляват 18.6% от всички заети лица на възраст 15 и повече навършени години. От тях в селата живеят 262 238 души, или 53.0%, а в градовете - 232 481, или 47.0%, като преобладават мъжете - 56.9%, в сравнение с жените - 43.1% от всички трудови мигранти.
Учащи
Към 7 септември 2021 г. 21 522 лица, или 2.6% от отговорилите на въпроса, са посочили, че учат предимно от вкъщи. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които учат в същото населено място, в което живеят - 610 621 (75.1%). Пътуват до населеното място, в което учат, 176 440 лица, или 21.7%. Учащите, които пътуват извън страната, са 4 242, или 0.5%.
Мобилните учащи представляват 21.7% от всички учащи лица. В градовете живеят 59 621 души, или 33.8%, а в селата - 116 819, или 66.2% от учащите мигранти.
Индекси на цените на производител в промишлеността, октомври 2022 година
Общият индекс на цените на производител намалява с 6.2% през октомври 2022 г. спрямо предходния месец. Значително намаление е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 15.3%, и в добивната промишленост - с 3.9%, докато в преработващата промишленост е отчетено увеличение с 0.9%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар намалява с 8.8% през октомври 2022 г. спрямо предходния месец. Понижение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 16.0%, и в добивната промишленост - с 1.2%, а в преработващата промишленост е отчетено повишение с 1.0%.
Общият индекс на цените на производител нараства с 41.7% през октомври 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е отчетен при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 97.8%, преработващата промишленост - с 20.8%, и в добивната промишленост - с 4.2%.
Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 55.4% през октомври 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е регистриран при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 94.1%, преработващата промишленост - с 28.9%, и добивната промишленост - с 9.2%.
Основни резултати от контролните преброявания на населението към 7 септември 2021 година
През периода 11.10.2021 - 31.10.2021 г. Националният статистически институт проведе две извадкови контролни изследвания за проверка на точността на регистрираните данни и за пълнотата на обхвата на единиците на наблюдение.
Резултатите от контролните изследвания потвърждават вече установените изводи за непреброени между 573.9 и 631.0 хил. лица. Преобладават непреброените мъже (9.9%) спрямо непреброените жени (8.7%).
Установени са добри резултати по отношение на точността на регистрираните данни при получената при Преброяване 2021 информация за преброеното население.
Пътувания на български граждани в чужбина и посещения на чужденци в България през октомври 2022 година
Пътуванията на български граждани в чужбина през октомври 2022 г. са 599.5 хил., или с 15.3% над регистрираните през октомври 2021 година.
Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през октомври 2022 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 42.3%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 35.4%, и със служебна цел - 22.3%.
През октомври 2022 г. посещенията на чужденци в България са 847.1 хил., или с 49.2% повече в сравнение с октомври 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 38.7% (327.7 хил.) от всички посещения на чужденци в България.
Стопанска конюнктура през ноември 2022 година
През ноември 2022 г. общият показател на бизнес климата се покачва с 3.5 пункта в сравнение с предходния месец. Ръст на показателя е регистриран във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги.
Несигурната икономическа среда остава основната пречка за дейността на предприятията от всички сектори.
Производство и доставки на енергийни продукти, септември 2022 година
През септември 2022 г. спрямо август 2022 г. нараства производството на: твърди горива - със 17.4%. Намалява производството на: безоловен бензин - с 37.9%, пропан-бутанови смеси - с 27.3%, дизелово гориво - с 14.5%, електрическа енергия - с 10.1%. Производството на природен газ остава без изменение.
През септември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нараства производството на: дизелово гориво - с 31.8%, твърди горива - с 1.3%. Намалява производството на: природен газ - с 50.0%, пропан-бутанови смеси - с 11.1%, електрическа енергия - със 7.5%, безоловен бензин - с 6.5%.
През септември 2022 г. спрямо август 2022 г. нарастват доставките на: твърди горива - със 17.1%, безоловен бензин - с 13.0%, природен газ - с 2.2%. Намаляват доставките на: дизелово гориво - със 17.4%, електрическа енергия - с 9.2%, пропан-бутанови смеси - с 6.7%.
През септември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година нарастват доставките на: пропан-бутанови смеси - с 20.0%, безоловен бензин - с 13.0%. Намаляват доставките на: природен газ - с 32.5%, дизелово гориво - с 8.7%, електрическа енергия - с 2.5%, твърди горива - с 1.7%.