Прессъобщения

През третото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.3% в сравнение с третото тримесечие на 2021 година.

През октомври 2022 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.6 пункта в сравнение с юли.

За индивидуално потребление през третото тримесечие на 2022 г. са изразходвани 68.2% от произведения БВП.

Относителният дял на бруто образуването в основен капитал в БВП през третото тримесечие на 2022 г. е 14.2%.

Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 55.4%.

Коефициентът на безработица намалява с 0.9 процентни пункта и достига 3.7%.

С 16.2% нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през третото тримесечие на 2022 година.

През третото тримесечие на 2022 г. индексът на цените на жилищата нараства с 15.6%.

През трето тримесечие на 2022 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 4.1% спрямо предходното тримесечие и с 15.6 % спрямо същото тримесечие на 2021 година. Спрямо предходното тримесечие най-голямо увеличение е регистрирано в град Варна (+7.0%), следван от градовете Пловдив и София - съответно с (+5,7%) и (+5,6%), а понижение на цените се наблюдава в град Русе (-7.6%).

Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Статистика на цените на жилища“.

С 16.2% нарастват общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през третото тримесечие на 2022 г. спрямо третото тримесечие на 2021 година (по предварителни данни на Националния статистически институт). В индустрията увеличението е с 18.1%, в услугите - с 16.4%, и в строителството - с 16.0%.

По икономически дейности най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 23.4%, „Добивна промишленост“ - с 19.4%, и „Държавно управление“ - с 19.2%.

Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство крайната продукция по базисни цени  от отрасъл „Селско стопанство“ през 2022 г. възлиза на 12 903.2 млн. лeва. Брутната добавена стойност по базисни цени, се увеличава с 9.9% на годишна база и достига 5 677.1 млн. лв., а нетният предприемачески доход възлиза на 3 633.6 млн. лева.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания дефинира, че „хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите“. Тази дефиниция изисква наличието на статистически данни не само по отношение на броя и различните социално-демографски характеристики на хората с увреждания в съответствие с националното законодателство, а така също и по-широк набор от данни. Ето защо по време на преброяването беше събрана информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничения) и хора с увреждания.

Самооценка на здравето

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро - 2 700 039 (45.7%), следвани от много добро - 1 558 163 (26.4%), и задоволително - 1 086 981 (18.4%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 221 988 и 46 819 души, или 3.8 и 0.8%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 77 354 (1.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 211 764, или 3.6% от отговорилите лица.

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74.8%) в сравнение с жените (69.7%). С повишаване на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо.

Лица с ограничения

Към 7 септември 2021 г. 153 242 души, или 2.6% от лицата, отговорили на въпроса, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Ограничени, но не толкова силно, са били 381 805, или 6.5%. Не са били ограничени 4 795 642 души, или 81.2%. Не могат да определят 220 500 души, или 3.7%, а 351 919, или 6.0% от лицата не желаят да отговорят на въпроса.

Хора с увреждания

Към 7 септември 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 654 547 лица. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години. Показателите за интензитет са съответно 27 на 1 000 души от детското население и 124 на 1 000 души от населението на възраст 16 и повече години.

Разпределението на децата по степен на увреждане показва, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% вид и степен на увреждане - 8 984, или 40.4% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% - 5 931 деца, или 26.7%. С най-тежки увреждания - над 90%, са 4 992 деца, или 22.4%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% вид и степен на увреждане - 2 341, или 10.5%.

Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане най-голям е броят и съответно относителният дял на лицата в групата от 71 до 90% - 225 342, или 35.6% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос. Следва групата от 50 до 70%, в която се отнасят 218 038 лица, или 34.5%. Групата с най-тежки увреждания - над 90%, включва 135 137 лица на възраст 16 и повече години, или 21.4% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 53 782, или 8.5%.

Потреблението на човек от населението варира от 65 до 144% от средното равнище за ЕС-27_2020.

През ноември 2022 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2022 г. спрямо ноември 2021 г. е 16.9%.

През ноември 2022 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: развлечения и култура (+2.9%), съобщения (+2.7%), здравеопазване (+1.7%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (+1.7%). Намаление на цените е регистрирано в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-1.5%) и транспорт (-0.5%).

През ноември 2022 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.6% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за ноември 2022 г. спрямо ноември 2021 г. е 14.3%.

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 43.9% спрямо същия период на 2021 г. и е на стойност 47 165.6 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 32.8% и достига 44 065.9 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (263.9%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (163.4%). Спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (11.5%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (139.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Износът за ЕС се увеличава с 40.2% през септември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 5 531.7 млн. лв., а вносът нараства с 25.0% и е на стойност
5 210.0 млн. лева.

Износът на стоки от България за трети страни се увеличава с 37.0% в сравнение със същия период на 2021 г. и е в размер на 26 203.3 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни нараства с 66.6% и е на стойност 40 825.6 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение със същия период на 2021 г. е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (228.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (138.8%). Спад се наблюдава в сектор „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“^[1] (5.4%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (478.9%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (146.7%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 79 004.3 млн. лв. през периода януари - октомври 2022 г., което е с 40.8% повече в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 90 204.5 млн. лв. и нараства с 45.9%.

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.

Към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24.7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27.1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17.6%.

Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1 353 хил. (44.6%).

По три деца имат 204 хил., или 6.7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11.3 и 5.1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2.6% от жените.

Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21.4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.

Средният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1.47. Този показател е по-висок в селата (1.75), отколкото в градовете (1.37).