Преброяване 2001

Към 7.09.2021 г. семействата в Република България са 1 865 132, от които 1 361 711 (73.0%) живеят в градовете, а 503 421 (27.0%) - в селата. Средният размер на едно семейство е от 2.7 лица.

Семействата с деца са 1 176 372. Най-голям е броят на семействата от двама съпрузи/партньори с деца - 767 627, а семействата, съставени от един родител с деца - 408 745. Многодетни (с три и повече деца) са 47 859 семейства.

Семействата от двама съпрузи/партньори без деца са 688 760.

В съжителство без ...

Към 7 септември 2021 г. в страната са преброени 2 603 713 обитавани жилища. Основната част от жилищата (95.3%) се обитават от едно домакинство. Средният брой лица, живеещи в едно обитавано жилище, е 2.5.

От всички обитавани жилища 98.7% са свързани с общественото водоснабдяване. Баня вътре в жилището имат 93.1% от обитаваните жилища, тоалетна вътре в жилището имат 88.5%.

Почти всички обитавани жилища (91.6%) разполагат с хладилник и/или фризер, 84.7% имат автоматична пералня. Устройства и уреди за автоматизиране на дома (умни устройства, роботи) има в 5.9% от о...

По данни от Преброяване на населението и жилищния фонд през 2021 г. към 7 септември в страната са преброени 4 261 454 жилища, или с 374 305 повече спрямо 2011 година.

През периода 2011 - 2021 г. е регистрирано увеличение на жилищния фонд както в градовете (13.3%), така и в селата (2.5%).

Най-голям брой жилища са преброени в област София (столица) - 755 889, или 17.7% от жилищния фонд в страната.

Средната площ на едно жилище е 80.3 кв. м. Областите с най-голяма средна площ на едно жилище са Кърджали - 91.4 кв. м., Бла...

Жилищните сгради в страната към 7 септември 2021 г. са 2 123 142. В периода между двете преброявания броят на жилищните сгради се е увеличил с 62 397, или с 3.0%.

В градовете се намират 824 416 жилищни сгради, или 38.8%, а в селата - 1 298 726, или 61.2%.

Към 7.09.2021 г. населението в Република България живее в 2 866 657 домакинства - обикновени и колективни. Близо три четвърти (74.9%) от всички обикновени домакинства живеят в градовете. Средният размер на едно домакинство намалява от 5.6 лица през 1900 г. на 2.2 лица през 2021 година. Към 7.09.2021 г. в България са преброени 949 колективни домакинства, в които живеят 25 866 лица, или 0.4% от населението на страната. Средният им размер е 27.3 лица.

През 2021 г. с вече взето решение за промяна на текущото си местоживеене в страната са 2.4% от лицата на възраст 15 - 74 години, а 2.9% възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. Мигранти със слабо изразено желание са 8.5%. Без желание за миграция са 86.2% от лицата в съответната възрастова група.

Най-висок е делът на потенциалните мигранти вътре в страната сред младите на възраст 15 - 19 години (7.1%) и 20 - 29 години (6.1%).

През 2021 г. за 11.9% от лицата на възраст 15 - 74 години е много или донякъде ...

И през 2021 г. двудетният модел на семейството е репродуктивният идеал на жените на възраст 15 - 49 години и мъжете на възраст 15 - 59 години у нас (63.3%). На второ място в разпределението е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%), следвано от семейството с едно дете (7.9%). През 2021 г. 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.

В известна степен нагласите на хората повтарят идеал...

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания дефинира, че „хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите“. Тази дефиниция изисква наличието на статистически данни не само по отношение на броя и различните социално-демографски характеристики на хората с увреждания в съответствие с националното законодателство, а така също и по-широк набор от данни. Ето защо по време на пребр...

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на насел...

Миграцията на населението е основен фактор, който оказва влияние върху броя и структурите на населението както на страната като цяло, така и за отделните региони и територии.

Към 7 септември 2021 г. 395 690 лица са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене в рамките на страната през периода 2011 - 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54.0%, а мъжете - 182 132, или 46.0% от мигриралите лица.

Към 7 септември 2021 г. 354 138 лица са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година през перио...

Явлението всекидневна трудова миграция е тясно свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура, както и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на този процес за обществото е голямо, тъй като участието във всекидневните пътувания, за разлика от постоянното преселване, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението.

Заети

Към 7 септември 2021 г. 121 235 лица, или 5.1% от отговорилите на въпроса, са посочили, че работят предимно ...

През периода 11.10.2021 - 31.10.2021 г. Националният статистически институт проведе две извадкови контролни изследвания за проверка на точността на регистрираните данни и за пълнотата на обхвата на единиците на наблюдение.

Резултатите от контролните изследвания потвърждават вече установените изводи за непреброени между 573.9 и 631.0 хил. лица. Преобладават непреброените мъже (9.9%) спрямо непреброените жени (8.7%).

Установени са добри резултати по отношение на точността на регистрираните данни при получената при Преброяване 2021 информация за преброеното население.

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 5 118 494, или 84.6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от отговорилите лица. Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от отговорилите лица. Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 63 767, или 1.0% от отговорилите лица.<...

Към 7.09.2021 г.  в страната има 2 953 937 икономически активни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от населението на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните лица намалява с 376 хил. души, или с 11.3%.

Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години се подобрява, като към 7.09.2021 г. броят на завършилите висше образование е 1 560.0 хил., или всеки четвърти (25.5%) е висшист. Броят на лицата с начално и без образование е 666.7 хил., ка...

Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете 3 136 262 (48.1%), или на 1 000 жени се падат 927 мъже. В градовете живеят 4 782 064 души, или 73.3%, а в селата - 1 737 725 души, или 26.7% от населението на страната.

Оценката на броя на населението и жилищния фонд се разработва, за да се осигурят първи предварителни данни за броя на населението, разпределени по области и възраст, както и информация за жилищния фонд в страната.