Производителност на труда, заети лица и отработено време - I тримесечие 2026 година - предварителни данни

По предварителни данни през първо тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава реално с 1.6% в сравнение със същото тримесечие на предходната година.

Заетите лица в икономиката са 3 518.0 хил., а общият брой отработени часове е 1 437.1 милиона. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие на 2026 г. спрямо съответното тримесечие на 2025 г. показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния и в индустриалния сектори.

На едно заето лице се падат по 7 768.7 евро от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 19.0 евро БВП за един отработен час.

Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първо тримесечие на 2026 г. намалява с 0.4% в сравнение с първо тримесечие на 2025 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 0.4%.

По предварителни данни през първото тримесечие на 2026 г. равнището на производителността на труда в сектора на услугите e 6 762.1 евро БДС средно на един зает и 16.1 евро за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 7 422.4 евро БДС, за един отработен човекочас се създават средно 17.5 евро от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 914.5 евро БДС на един зает и 3.0 евро за един отработен човекочас.

Методологични бележки

1. Производителността на труда е съставен икономически показател, който съпоставя постигнатия резултат (новосъздаден продукт) с вложения трудов фактор при осъществяването на определена икономическа активност на определена икономическа територия за определен период.
2. Основните съставни елементи на производителността на труда са показатели, измерващи резултата от осъществяваната производствена активност (числител) и показателите за вложения труд в производствения процес (знаменател).
3. На национално ниво резултатът от производствената дейност се измерва с брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност, създадени от всички производствени сектори в националната икономика. БВП е основен показател в Системата от национални икономически сметки, който представя крайния резултат от производствената дейност на всички резидентни производствени единици (ЕСС^[1]2010). Връзката между БВП и БДС се определя от начина на остойностяване на произведения краен продукт. БВП е остойностен по пазарни цени, включително данъците върху продуктите и вноса, нето от субсидиите върху продуктите. БДС измерва резултата от производствената дейност по базисни цени преди начисляването на данъци, включително субсидиите върху продуктите и услугите.
4. За целите на международни сравнения на производителността на труда на национални икономики е възприето използването на БВП - сайт на Евростат: http://epp.eurostat.ec.europa - General Economic Background. Labour productivity per person employed.
5. БДС е показател, който е приложим за изчисляване на производителността на труда както на национално ниво, така и на ниво производствени дейности.
6. Използването на този показател в националната практика е съобразено със специфичния методологичен обхват на сектора „Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти“ - вид дейност 68.2 от КИД^[2] - 2008 - в състава на БДС се включва и оценка на условния наем на жилищата, наети от техните собственици, който за България е доминиращ - близо 90% от населението живее в собствени жилища. Добавената стойност от условния наем на собствени жилища се класифицира изцяло като опериращ излишък в състава на сметка „Формиране на дохода“ и не е свързан директно с трудовата заетост. Поради тази причина добавената стойност в резултат на условния жилищен наем се изключва при изчисляването на производителността на труда както за сектора на услугите, така и за икономиката като цяло.
7. Трудовият производствен фактор в състава на показателя за производителността на труда се измерва с броя на заетите лица в резидентните производствени единици на националната икономика и отработеното от тях време - отработени човекочасове.
8. Измерването на броя заети лица и отработените от тях човекочасове е подчинено на дефинициите и концепциите на ЕСС 2010, така както тези концепции и дефиниции се прилагат при оценката на показателите за резултата от осъществяваната икономическа дейност.
9. При сравняване на данните с резултатите от изследването на работната сила е необходимо да се имат предвид различията в прилаганите дефиниции и методологичните особености. Основните концептуални различия са следните:

- Обект на изследването на работната сила е постоянното население на страната, включително и временно работещите в чужбина, докато данните за заетостта в ЕСС 2010 се определят по отношение на резидентните производствени единици, които могат да наемат работна сила както от страната, така и от чужбина.

- Лицата на срочна военна служба са част от заетите лица съгласно ЕСС 2010, но не се отчитат с изследването на работната сила.

10. Предпочитаният показател за трудовия фактор в състава на производителността на труда е отработеното време, измервано в човекочасове - показател, който представя по-точно фактически вложения труд в процеса на производство - сайт на Евростат.
11. Съпоставянето на показателите за производителността на труда във времето налага елиминирането на влиянието на цените в стойността на показателите за резултата от упражняваната икономическа активност. За целта БВП и БДС от текущия период се представят по цени от базисния период.
12. Данни за производителността на труда, за икономиката и по икономически сектори са публикувани на сайта на НСИ и в ИС ИНФОСТАТ в динамични редове по тримесечия и години.

^[1] ЕСС 2010 - Европейска система за национални и регионални сметки 2010.

^[2] КИД - 2008 - Класификация на икономическите дейности.

Приложение

^* Данните са предварителни.

^** Индексите са изчислени въз основа на стойностите на съответния показател по съпоставими цени на 2020