Административно-териториално и териториално деление на Република България - 2025 година

Към 31 декември 2025 г. Република България е разделена административно-териториално на 28 области и 265 общини, в които има обособени 3 041 кметства. Освен това Столична община и градовете Пловдив и Варна са разделени административно-териториално на райони: Столична община - на 24 района, гр. Пловдив - на 6 района, гр. Варна - на 5 района.

Броят на населените места в Република България към 31 декември 2025 г. е 5 256 (в т.ч. градове - 257, и села - 4 999), а на селищните образувания е 168 (в т.ч. с национално значение - 8, с местно значение - 160).

Република България е разделена териториално и на статистически райони, образуващи 3 нива в съответствие с изискванията на общата Класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), прилагана в Европейския съюз.

Първите две нива: NUTS1 - статистически зони, и NUTS2 - статистически райони, не представляват административно-териториални единици, докато третото ниво NUTS3 - области, са административно-териториални единици и обхващат територията на едноименните 28 области, на които е разделена административно-териториално страната.

Промени в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) за периода 01.01.2025 - 31.12.2025 година:

• С Решение № 510 от 14 ноември 2024 г. общинският съвет на Сливен, област Сливен, създава ново селищно образувание с местно значение - курорт „Даулите“, в землището на град Сливен, община Сливен, област Сливен (ДВ, бр. 52 от 27.06.2025 година);
• С Решение № 511 от 14 ноември 2024 г. общинският съвет на Сливен, област Сливен, създава ново селищно образувание с местно значение - курорт „Карандила“, в землището на град Сливен, община Сливен, област Сливен (ДВ, бр. 52 от 27.06.2025 година);
• С указ № 254 от 10 декември 2025 г. на президента на Република България, обн. в ДВ, бр. 112 от 19.12.2025 г., село Стефан Стамболово (ЕКАТТЕ - 17467), община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, е преименувано на село Градина (ЕКАТТЕ - 17467).

1. Административни области в Република България към 31.12.2025 година

Средната площ на една област в Република България е 3 964 кв. километра. Най-големите по територия области в страната са Бургас, София, Благоевград и Пловдив, а най-малките - Перник, Габрово и София (столица). Най-малката по територия област в страната - София (столица), същевременно е най-голяма по население - 1 303 813. Освен нея броят на населението в нито една друга област не надхвърля 1 000 000 души. Най-малка по население е област Видин - 69 465 души.

Фиг. 1. Административни области в Република България към 31.12.2025 година^[1] 

^[1] Град София е административен център на две области - София (столица) (SOF), която включва единствено Столична община, и София (SFO), която включва 22 общини.

2. Общини в Република България към 31.12.2025 година

Най-голямата по брой на населението община в България е Столична. Освен нея още 7 общини в страната са с население над 100 000 души - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Сливен и Плевен. Относителният дял на населението в тези 8 общини представлява 41.4% от цялото население в страната.

Към 31 декември 2025 г. от общо 265 общини в страната 147 са с население под 10 000 души. Относителният дял на населението в тези общини представлява 12.5% от общото население в страната. Най-малката община в страната е Трекляно (област Кюстендил) с население 495 души, следвана от община Бойница (област Видин) с население 694 души.

Средната площ на една община в Република България е 419 кв. километра. Най-голямата по територия община в страната е Сливен. Освен нея още 7 общини са с територия над 1 000 кв. км - Столична, Добрич-селска, Тунджа (област Ямбол), Самоков (област София), Средец (област Бургас), Стара Загора и Карлово (област Пловдив).

Най-малката по територия община в страната е Челопеч (област София). Освен нея още 10 общини са с територия под 100 кв. км - Николаево (област Стара Загора), Ямбол, Антон (област София), Чавдар (област София), Долна баня (област София), Стамболийски (област Пловдив), Белослав (област Варна), Сопот (област Пловдив), Кричим (област Пловдив) и Перущица (област Пловдив).

На територията на 9 общини в Република България - Пловдив, Добрич, Ямбол, Кричим, Перущица, Копривщица, Челопеч, Антон и Чавдар, има само по едно населено място - техният общински център.

3. Съставни административно-териториални единици:

• райони (в Столична община и градовете Пловдив и Варна) - 35;
• кметства - 3 041.

Населението на Столична община е неравномерно разпределено в отделните ѝ райони. През 2025 г. в два от тях - Младост и Люлин, живеят 15.5% от жителите на Столична община, като всеки един от посочените райони наброява над 100 хил. души. Най-малкият район в Столична община е район Банкя с население 11 414 души, или 0.9% от населението на общината.

Населението на гр. Пловдив е сравнително равномерно разпределено по райони - между 11.1% за район Западен и 22.5% за район Южен.

Разпределението на населението в районите на гр. Варна варира от 7.0% за район Аспарухово до 32.7% за район Приморски, който е и единственият с население над 100 000 души.

4. Териториални единици в Република България към 31.12.2025 година:

• населени места - 5 256, в т.ч. 257 градове и 4 999 села;
• селищни образувания - 168, в т.ч. 8 с национално значение и 160 с местно значение.

Към 31 декември 2025 г. населените места без нито един жител са 192, като най-голям брой от тях се намират в областите Велико Търново (63), Габрово (60), Благоевград (9), Кърджали (9), Кюстендил (9), София (9), Смолян (8), Стара Загора (7) и Хасково (7). В 1 280 села, или в 24.4% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.8% от населението на страната.

5. Териториални единици за статистически цели към 31.12.2025 година

В съответствие с изискванията на общата Класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), прилагана в Европейския съюз, териториалните единици за статистически цели са:

• NUTS0 - Република България;
• NUTS1 - две статистически зони;
• NUTS2 - шест статистически района;
• NUTS3 - 28 области.

  Фиг. 6. Териториални единици за статистически цели (NUTS) в Република България  

Методологични бележки

Определения

Областта се състои от една или повече съседни общини. Територията на областта е територията на включените в нея общини. Наименование на областта е наименованието на населеното място - неин административен център (чл. 4 от ЗАТУРБ).

Общината се състои от едно или повече съседни населени места. Територия на общината е територията на включените в нея населени места. Наименование на общината е наименованието на населеното място - неин административен център (чл. 7 от ЗАТУРБ).

Кметството е населено място с население над 100 души с постоянен адрес (чл. 14 от ЗАТУРБ). Територия на кметството е територията на населеното място. Наименование на кметството е наименованието на населеното място - негов административен център (чл. 15 от ЗАТУРБ).

Населеното място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици.

Селищното образувание е територия извън строителните граници на населените места, устроена за осъществяване на специфични функции, която е определена със строителни граници, но няма постоянно живеещо население. Селищните образувания са с национално и местно значение. Министерският съвет определя селищните образувания с национално значение.

Източници на данни

Източник на данните за административно-териториалното деление на страната е Националният регистър на населените места (НРНМ) на НСИ: https://www.nsi.bg/nrnm/.

Източник на данните за територията в квадратни километри е Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Източник на данните за броя на населението е Информационна система „Демография“ на Националния статистически институт.

Методи на изчисление

Броят на административно-териториалните и териториални единици се изчислява на базата на данните в НРНМ към 31.12. на съответната година. Данните в регистъра се отразяват след обнародването в „Държавен вестник“ на указ на президента на Република България, свързан с административно-териториални промени в страната.

Гъстотата на населението се изчислява върху цялата територия на административно-териториалните единици и с населението за съответната единица към 31.12.2025 година.

Територията в квадратни километри е изчислена на база на актуалната цифрова кадастрална карта и кадастралните регистри към 31.12.2024 г., чрез средствата на ГИС в координатна система BGS2005 UTM35N.

Броят на населението към 31.12. се изчислява на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.

Повече данни за броя и структурата на населението могат да се намерят на https://www.nsi.bg/statistical-data/142.

Нормативна уредба

В чл. 135 от Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г.) е регламентирано, че територията на страната се дели на общини и области.

През 1991 г. е приет Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА, обн., ДВ, бр. 77 от 17 септември 1991 г.), с който се уреждат обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация.

През 1995 г. е приет и Закон за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ, обн., ДВ, бр. 63 от 14 юли 1995 година).

Със Закона за териториалното деление на Столична община и големите градове (обн., ДВ, бр. 66 от 25 юли 1995 г.) са създадени райони в Столична община и градовете с население над 300 000 души - Пловдив и Варна, като в него са изброени техните наименования и граници.

Територията на страната се разделя на 28 области (ЗАТУРБ, изм., ДВ, бр. 154 от 28 декември 1998 г.). Границите и техните административни центрове са утвърдени с Указ № 1 на президента на Република България (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999 г.) по предложение на Министерския съвет.

През 2006 г. са внесени промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, като чл. 12 гласи, че „наименование на общината е наименованието на населеното място, което е неин административен център, с изключение на заварените от закона общини, на които административните центрове са населени места извън територията им, които са и административни центрове на други общини“ (ЗМСМА, обн., ДВ, бр. 69 от 25 август 2006 година). Освен за община Добрич-селска (с административен център гр. Добрич) това изключение в Закона се отнася и за още три общини в страната - Марица, Родопи (с административен център гр. Пловдив) и Тунджа (с административен център гр. Ямбол).

По силата на чл. 37 от ЗАТУРБ Националният статистически институт поддържа Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) и Национален регистър на населените места (НРНМ). Съдържанието на класификатора и регистъра, както и включените в тях критерии и показатели, се утвърждават от Министерския съвет по предложение на НСИ и заинтересуваните ведомства.

Съдържанието на ЕКАТТЕ е утвърдено с Решение № 565 на Министерския съвет от 10 август 1999 г. и обхваща всички административно-териториални и териториални единици, дефинирани от ЗАТУРБ. Всяка една от тях има код за идентификация в ЕКАТТЕ.

Съдържанието на НРНМ е утвърдено с Решение № 695 на Министерския съвет от 29 септември 2006 година. Чрез НРНМ се проследяват развитието и промените (създаване, сливане, отделяне, разделяне, присъединяване, закриване) на административно-териториалните и териториалните единици в България.

На 26 май 2003 г. е приет Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS). Целта на Регламента е чрез нея да се позволи събирането, съставянето и разпространението на хармонизирана регионална статистика в Общността. Във връзка с приемането през 2007 г. на България и Румъния в Европейския съюз на 20 февруари 2008 г. е приет Регламент (ЕО) № 176/2008 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на приложенията на Регламент № 1059/2003, допълващ класификацията с новоприетите държави членки.

Повече информация за NUTS в България може да се намери на сайта на НСИ.

Приложение

^* ЕКАТТЕ - Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици; територията е изчислена въз основа на цифровите модели на кадастралната карта на страната към 31.12.2024 година; в броя на селата са включени Рилският манастир (област Кюстендил) и Клисурският манастир (област Монтана), които имат статут на населени места.

^* Към 31.12.2025 г. около 6.0% (77 365 души) от общия брой на населението на общината не са отнесени към нито един от районите поради неточни или непълни адреси.

^* Към 31.12.2025 г. около 4.6% (15 057 души) от общия брой на населението на гр. Пловдив не са отнесени към нито един от районите поради неточни или непълни адреси.

^* Към 31.12.2025 г. около 5.6% (17 690 души) от общия брой на населението на гр. Варна не са отнесени към нито един от районите поради неточни или непълни адреси.

^* КК - курортен комплекс; ММЦ - Международен младежки център.