Жилищен фонд в област Перник към 31.12.2018 година

Към  31.12.2018 г. жилищният фонд в област Перник се състои от 62 394 сгради с 96 106 жилища в тях. В сравнение с 2017 г. жилищните сгради са с 84 повече, а жилищата в тях се увеличават със 109. В градовете се намират 53.0% от всички жилища в областта, а в селата – 47.0%.

            Стоманобетонните и панелните сгради са 3 547 с 23 711 жилища в тях, тухлените – 49 789 с 63 338 жилища, а 9 057 жилища се намират в 9 058 сгради с друга конструкция. В градовете 41.8% от жилищата се намират в стоманобетонни и панелни, 57.0%  – в тухлени и 1.2% в други сгради. В селата 75.9% от жилищата се намират в тухлени сгради, 18.7% – в други сгради (камък, сурови тухли, дърво и други материали) и само 5.4% в стоманобетонни и панелни сгради (фиг.1).

Образование в област Кюстендил през учебната 2018/2019 година

Основните резултати от провежданите от Националния статистически институт (НСИ) ежегодни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, са следните за област Кюстендил:

  • През учебната 2018/2019 година в детските градини са записани 3.1 хил. деца, като се наблюдава намаление от 2.6% в техния брой в сравнение с предходната година.
  • В началното образование (I – IV клас) се обучават 3.9 хил. ученици, а в прогимназиалното (V – VII клас) – 3.0 хиляди.
  • Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 335 и 461 ученици.
  • Новоприети в професионалните училища и паралелки през учебната 2018/2019 година са 500 ученици.

Предучилищно образование

Към 1.12.2018 г. в областта функционират 19 самостоятелни детски градини с директор. От тях 17 детски градини са в градовете на областта, а 2 – в селата. Броят на децата, записани в детските градини за учебната 2018/2019 година е 3.1 хиляди. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 2.6%, а спрямо учебната 2014/2015 година – с 15.7% (Фиг. 1.).

Броят на местата в детските градини в област Кюстендил е 3.6 хил., като на 100 деца се падат 116 места. За страната като цяло на 100 деца се падат 107 места.

Обхватът на децата в това образователно ниво в областта, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване[1], за учебната 2018/2019 година е 81.3%, или с 0.2 процентни пункта повече спрямо учебната 2017/2018 година.


[1] Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3 – 6 години към броя на населението в същата възрастова група.

Образование в област Благоевград през учебната 2018/2019 година

Основните резултати от проведените от НСИ годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в област Благоевград показват, че:

  • През учебната 2018/2019 година в детски градини са записани 10 872 деца, или с 0.1% по-малко в сравнение с предходната година.
  • Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 1 427 и 1 124 ученици.
  • През учебната 2018/2019 година общият брой на студентите, записани в образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“,  „бакалавър” и „магистър“ е 9 431.

            Предучилищно образование

      През учебната 2018/2019 г. броят на самостоятелните детските градини в област Благоевград е 65 и намалява в сравнение с 2017/2018 учебна година с 4.4%. Броят на децата настанени в детските градини през учебната 2018/2019 г. е 10 872, от които 5 579, или 51.3% са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата намалява с 0.1%  (фиг.1).

      Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване[1], за учебната 2018/2019 година е 88.9%, или с 0.3 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2017/2018 година.

      Средният брой деца в една детска градина за областта е 167. Средният брой деца, формиращи една група е 23, като този брой е най-висок в община Банско – 27 и община Гърмен – 26. Най нисък среден брой деца в една група е в община Сатовча – 18, и в община Белица – 19.


[1] Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3 – 6 години към броя на населението в същата възрастова група.

Индикатори за бедност и социално включване в област Кюстендил през 2018 година

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение  „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. За 2018 г. в област Кюстендил размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство е 329.08 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 14.7% от населението на областта или около 17.8 хил. лица (табл. 1).

Основни данни за културата в област Перник през 2018 година

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност и производството на филми. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

  1. Културни институции

Културни институции са музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1.1. Музеи

Към 31.12.2018 г. в област Перник функционират 4 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

Движимите културни ценности включени в експозициите на музеите в област Перник са част от националното ни богатство и формират музеен фонд, който се състои от 57.0 хил. фондови единици. В сравнение с 2017 г. техният брой се увеличава с 0.2%. Към 31.12.2018 г. броят на цифровизираните фондови единици е 2 517. Общата полезна площ на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 14 024 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2018 г. са 38.5 хил. и в сравнение с 2017 г. се увеличават с 2.2% (фиг.1). В дните със свободен вход са осъществени 58.8% от посещенията в музеите. В сравнение с 2017 г. посещенията на чужденци в музеите се увеличават с 15.7%, докато изнесените беседи намаляват с 25.5%.

Общият персонал на музеите през 2017 г. е 43 души, или с 4.4% по-малко в сравнение с предходната година.

Население и демографски процеси в област София (столица) през 2018 година

Към 31 декември 2018 г. населението на област София (столица) е 1 328 120 души, което представлява 19.0% от населението на България. В сравнение с 2017 г. населението се увеличава с 2 691 души, или с 0.2%. Мъжете са 636 963 (48.0%), а жените – 691 157 (52.0%). Най-голям е броят на мъжете във възрастите 30-34 г., а на жените – 40-44 години.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определяне на възрастовите граници при пенсиониране.

            В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 231 939, или 17.4% от населението на област София (столица). В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.

Население и демографски процеси в Софийска област през 2018 година

Към 31 декември 2018 г. населението на Софийска област е 229 041 души, което представлява 10.9% от населението на Югозападен район и 3.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. населението на Софийска област намалява с 2 522 души, или с 1.1%.

Мъжете са 112 497 (49.1%), а жените – 116 544 (50.9%), което означава, че на 1 000 мъже се падат 1 036 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 59 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на Софийска област. В Софийска област 61.5% от населението живее в градове, а 38.5% – в села.

И през 2018 г. продължава процесът на застаряване на населението. Към 31 декември лицата на 65 и повече навършени години са 53 797, или 23.5% от населението на областта. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта. В Софийска област хората в трудоспособна възраст са 133 731 души като 53.7% от тях са мъже, а 46.3% са жени. В под трудоспособна възраст са 33 585 души, а 61 725 души са в над трудоспособна възраст.

Брачност и бракоразводност в област София (столица) през 2018 година

Бракове

            През 2018 г. в област София (столица) са регистрирани 6 064 юридически брака – с 11 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност[1] е непроменен – 4.6‰. От всички регистрирани бракове 97.2% (5 892) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 172 брака.

Сключилите брак през 2018 г. във възрастова група 25-34 години са 58.4% за мъжете и 61.6% за жените.

            За 85.2% от мъжете и 86.9% от жените, сключили граждански брак през 2018 г., той е бил първи.

Разводи

            Броят на разводите през 2018 г. е 2 340, или със 127 повече спрямо 2017 г. От всички прекратени бракове  96.1% се отнасят за населението в градовете.

            Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (65.8%), следват причините „несходство в характерите“ (28.7%) и фактическа раздяла (4.7%).

За 9.0% от жените и 12.3% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2018 г., разводът не е бил първи. Най-голям процент на разводите – 40.2 при мъжете и 37.9 при жените са във възрастовата група 40-49 години, следвани от групата 30-39 при мъжете – 28.2% и 35-39 при жените – 20.9%.


Образование в Софийска област през учебната 2018/2019 година

Основните резултати за Софийска област от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:

• През учебната 2018/2019 година в детски градини са записани 7 546 деца, или с 2.5% повече в сравнение с предходната година.

• Завършилите средно образование през 2018 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 759 и 811 ученици.

• Записаните в степени „бакалавър“ и „магистър“ на висшето образование за академичната 2018/2019 година са 2 050.

Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Перник през периода 2016 – 2018 година

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.5 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2015 – 2017 година. Средната продължителност на живота в областта е с 1.3 години по-ниска от средната за страната – 74.8 години.

Различните равнища на смъртност при мъжете и жените определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.6 години, докато при жените е с 8.3 години по-висока – 77.9 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.5 и 1.8 години.

В периода между 2008 и 2018 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.0 години. При жените тя се увеличила с 1.0 години, а при мъжете – с 1.1 години Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените (табл.1).