Преки чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия в област Благоевград към 31.12.2016 година

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Благоевград към 31.12.2016 г. възлизат на 483.0 млн. евро, което е с 8.2% повече в сравнение с 2015 година(Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 2.1%. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема седмо място в страната.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 230.6 млн. евро, с 15.3% повече в сравнение с 2015 година. В предприятията от сектор Индустрия (с изключение на строителството) в областта са инвестирани – 148.7 млн. евро или с 2.2% повече от 2015 година. През 2016 г. тези две дейности заедно формират 78.5% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял нараства спрямо 2015 г. с 1.1 процентни пункта.
И през 2016 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Петрич, като в сравнение с предходната година те са с 24.9% повече. Oтносителният дял на инвестициите спрямо общия размер за областта се увеличава с 6.0 процентни пункта спрямо 2015 година.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Перник през 2016 година

PDF файл
 

През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 162.1 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 2.4%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 83.3 млн. лв., или с 50.5% повече от 2015 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 20.4 млн. лв., или с 32.9% по-малко в сравнение с предходната година. През 2016 г. тези сектори заедно формират 64.0% от общия размер разходи за ДМА в област Перник, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 г. с 12.4 процентни пункта. В сектора Операции с недвижими имоти инвестициите в ДМА са 27.4 млн. лева, или с 34.9% повече в сравнение с 2015 година.
През 2016 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените инвестиции за земя нараства с 5.7 пункта в сравнение с предходната година и достига 16.9%, а делът на разходите за придобиване на машини, производствено оборудване и апаратура – с 4.6 пункта, и е 44.0%. Същевременно намаляват направените други разходи с 6.0 пункта и за сгради, строителни съоръжения и конструкции – с 4.0 пункта, които формират съответно 8.5 и 20.5% от общия обем инвестиции в ДМА.

Преки чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия в област Перник към 31.12.2016 година

PDF файл
 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2016 г. възлизат на 186.6 млн. евро, което е с 4.3% повече в сравнение с 2015 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Перник заема четиринадесето място в страната.
Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлеността – 110.1 млн. евро, с 2.0% по-малко в сравнение с 2015 година. В предприятията от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани – 72.1 млн. евро или с 16.0% повече от 2015 година. През 2016 г. тези две дейности заедно формират 97.6% от общия обем на ПЧИ, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 година с 0.1 процентни пункта.
И през 2016 г. най-много преки чуждестранни инвестиции са направени в нефинансовите предприятия на територията на община Перник, като в сравнение с предходната година те са с 3.8% повече. Относителният дял на инвестициите в община Перник спрямо общия размер за областта намалява с 0.4 процентни пункта спрямо 2015 година.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Кюстендил през 2016 година

PDF файл

По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2016 г. са представили общо 5 652 нефинансови предприятия от област Кюстендил, или с 2.7% повече в сравнение с 2015 година. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 5 287 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 297, а на средните (от 50 до 249 заети) е 60. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 8.
Произведената продукция в област Кюстендил през 2016 г. възлиза на 1 209 млн. лв., като е отчетен спад от 16.3% спрямо 2015 година. Добавената стойност по факторни разходи възлиза на 398 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на област Кюстендил е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 47.9% от произведената продукция и 46.1% от добавената стойност по факторни разходи за областта.
През 2016 г. нефинансовите предприятия са реализирали приходи от дейността в размер на 1 704 млн. лв. или с 10.4% по-малко в сравнение с предходната година. Разходите за дейността възлизат на 1 633 млн. лв., което е с 9.7% по-малко спрямо 2015 година.

Наблюдение на работната сила в област София (столица) през трето тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години в област София (столица) е 701.7 хил., от които 353.9 хил. са мъже, а 347.8 хил. са жени.
Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 62.0%, като в сравнение със същото тримесечие на 2016. се увеличава с 2.4 процентни пункта. При мъжете този дял е 66.2%, а при жените-58.2%.
През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица на 15-64 навършени години в област София(столица) е 681.1 хил., от които 344.0 хил. са мъже и 337.2 хил. са жени.
Коефициентът на заетост на населението в същата възрастова група (15-64) е 75.2% (76.9% за мъжете и 73.5% за жените). В сравнение със същото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 3.0 процентни пункта.
Наблюдението на работната сила е извадково и се провежда непрекъснато, като осигурява тримесечни и годишни данни за икономическата активност на населението на 15 и повече навършени години. То обхваща обикновените домакинства в страната.

Доходи, разходи и потребление на домакинствата в област София (столица) през 2016 година

PDF файл
 

Доходи на домакинствата

През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област София (столица) е 7 349 лв. и нараства с 4.1% спрямо 2015 година. За периода 2010-2016 г. общият доход средно на лице от домакинство нараства с близо 1.5 пъти.
През периода 2010 – 2016 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинството:
. Доходът от работна заплата се увеличава с 6.9% спрямо 2015 г. и нараства 1.6 пъти в сравнение с 2010 година;
. Доходите от пенсии нарастват с 15.6% спрямо 2016 г., или с 1.1% в сравнение с 2010 година;
. Доходът от трудова дейност извън работна заплата намалява спрямо 2016 г. с 13.9%, но нараства с 2.3 пъти – в сравнение с 2010 година.
. Доходите от самостоятелна заетост намаляват с 25.6% спрямо 2016 г., но същевременно нарастват с 2.9 пъти спрямо 2010 година.
. Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) се увеличават с 24.9% спрямо 2015 г. и нарастват 2.7 пъти спрямо 2010 година.

Използване на информационно-комуникационни технологии в домакинствата и от лицата в област Кюстендил през 2017 година

PDF файл
 

Резултатите от проведеното през 2017 г. изследване за използване на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 65.6% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 67.3% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира ръст от 10.2 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.
За периода 2007-2017 г. използването на информационно-комуникационни технологии става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от шест пъти .
През 2017 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите Ловеч, Търговище, София и Монтана, а с най-висок – Шумен, Пловдив, София (столица) и Русе (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 14-то място в страната.
През текущата година в област Кюстендил 51.8% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата е отбелязано увеличение от 8.3 процентни пункта спрямо предходната година. Жените са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с мъжете – съответно 54.9 и 48.8%.

Основни резултати от изследването за използване на информационно-комуникационни технологии от домакинствата и лицата в област Перник през 2017 година

PDF файл
 

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата през 2017 г. показват, че 67.9% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно страната 67.3%, като е отбелязан ръст от 10.7 процентни пункта спрямо предходната година.
За осемгодишен период използването на ИКТ в област Перник става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил над четири пъти.
По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2017 г. област Перник се нарежда на 7-мо място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Шумен – 77.9%, Пловдив – 76.2%, София-столица – 75.6%, а най-малък в област Монтана – 51.5%.
През текущата година 57.7% от населението в област Перник на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като в сравнение с предходната година е отбелязан ръст от 3.2 процентни пункта.
През 2017 г. 60.9% от мъжете и 54.5% от жените в област Перник използват интернет ежедневно или поне веднъж седмично. Както при мъжете, така и при жените този дял е по-нисък от средния за страната по пол, съответно с – 2.1 и 6.3 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област Перник по степени на завършено образование – докато 83.0% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 14.2% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Редовно използващите интернет със средно образование са 58.3%.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в Софийска област през трето тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

Коефициентът на заетост за населението на 15 и повече навършени години в Софийска област през третото тримесечие на 2017 г. е 50.4%, като в сравнение с второ тримесечие на тази година намалява с 0.3 процентни пункта. През третото тримесечие на 2017 г. общият брой на заетите лица в Софийска област е 101.6 хил., от които 57.4 хил. са мъже и 44.2 хил. са жени. В сравнение с предходното тримесечие броят на заетите намалява с 0.9%, като с 1.1% се увеличава броят на мъжете, а този на жените намалява с 3.3%.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години през третото тримесечие на 2017 г. е 68.2%, като в сравнение с предходното тримесечие се увеличава с 0.6 процентни пункта. Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години през третото тримесечие на 2017 г. в Софийска област са 100.9 хил., като 57.0 хил. от тях са мъже и 43.9 хил. – жени. В сравнение с второ тримесечие на тази година броят на заетите в Софийска област в тази възрастова група нараства с 0.4%, като броят на заетите мъже се увеличава с 2.5%, а този на жените намалява с 2.2%.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сгради в област Благоевград през третото тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

През третото тримесечие на 2017 г. местните администрации на територията на област Благоевград са издали разрешителни за строеж на 80 жилищни сгради с 277 жилища в тях и 37 448 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 4 административни сгради/офиси с 1 219 кв. м РЗП и на 93 други сгради с 63 210 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 25.2%, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 16.9% и общата застроена площ – с 10.2%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради бележат спад с 27.3%, докато разгънатата им застроена площ нараства с 57.6% .
В сравнение с третото тримесечие на 2016 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 45.5%, а жилищата в тях и тяхната РЗП съответно – с 218.4%, и 142.0%. Броят на разрешителни за строеж, издадени на административни сгради е без промяна, но тяхната РЗП е по-малко с 1.5%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се увеличават с 12.1%, а разгънатата им застроена площ е повече със 150.7% .