Наети лица и средна брутна работна заплата през първото тримесечие на 2017 година (област Благоевград)

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Благоевград към края на март 2017 г. се увеличават с 3.9% спрямо края на декември 2016 г., като достигат до 91.0 хиляди. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г. наетите лица в частния сектор нарастват с 4.0% (до 71.3 хиляди) и в обществения сектор с 3.6% до – 19.8 хиляди.
В края на март 2017 г. в сравнение със същия период на предходната година общия брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 3.2%. По сектори в сравнение с края на март 2016 г. наетите в частния сектор се увеличават с 3.3% (или с 2.3 хил.) и в обществения сектор с – 3.0% (или с 0.6 хил.).
През първото тримесечие на 2017 г. средната месечна заплата за областта се намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г.с 2.0% до – 685 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 867 лв., а за частния – 633 лева.
През първото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за Благоевградска област се увеличава с 5.7% в сравнение със съответния период на предходната година.
В сравнение с останалите области на страната през първото тримесечие на 2017 г. област Благоевград е на предпоследно място по показател средна брутна работна заплата, като само в област Видин получават по-ниско заплащане – 643 лева.
Най-висока средна месечна работна заплата получават наетите в областите София (столица) – 1 372 лв., Стара Загора – 963 лева и Варна – 959 лева.

Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Перник през периода 2014-2016 година

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 73.6 години, като спрямо предходния период 2013 – 2015 г. тя намалява с 0.4 години. Средната продължителност на живота в областта е с 1.1 години по-ниска от средната за страната – 74.7 години.
Различната смъртност при мъжете и жените определя и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 69.9 години, докато при жените е със 7.7 години по-висока – 77.6 години. Както при жените, така и при мъжете равнището на показателя за област Перник е по-ниско от регистрираното средно за страната, съответно с – 0.6 и 1.3 години.
В периода между 2008 и 2016 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот в област Перник е нараснала с 1.1 години. При жените тя се увеличила с 0.7 години, а при мъжете – с 1.4 години. Най-голяма е била разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот по пол в периода 2006 – 2008 г. – 8.4 години, а най-малка в периода 2011 – 2013 г. – 6.7 години в полза на жените.
За периода 2014 – 2016 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот е най-висока в област Кърджали – 76.4 години, а най- ниска в областите Видин и Монтана – 72.6 години. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Монтана (7.9 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.2 години).

Доходи, разходи и потребление на домакинствата в област Благоевград през 2016 година

PDF файл
 

Доходи на домакинствата

През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област Благоевград е 4 461 лв. ( при 5 167 лв. за страната) и намалява с 0.9% спрямо 2015 година. Основната част от този доход – 97.9% е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от самостоятелна заетост и регулярни трансфери от други домакинства. Останалата част от отчетения общ доход – 2.1%, се дължи на приходи от продажби и други приходи.
Работната заплата e основен източник за доходите на домакинствата. През 2016 г. работната заплата формира 51.8% от общия доход на домакинствата в област Благоевград, а през 2015 г. – 57.3%.
В номинално изражение доходите на домакинствата от работна заплата намаляват. През 2016 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 2 310 лв., получени от работна заплата, докато през 2015 г. тези средства са възлизали на 2 582 лв., т.е. доходът от работна заплата се е намалял с 10.5%.
През 2016 г. се наблюдава увеличение на дела на пенсиите като източник на доходи за домакинствата от област Благоевград. Относителният дял на доходите от пенсии е 24.7% от общия доход на домакинствата и се увеличава с 5.2 процентни пункта спрямо 2015 година. Социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетение при безработица и др.) формират 27.4% от общия годишен доход на домакинствата през 2016 г., а през 2015 г. този дял е 23.0%.

Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Кюстендил през периода 2014 – 2016 година

PDF файл
 

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2014 – 2016 г., е 73.7 години, като спрямо предходния период 2013 – 2015 г. тя намалява с 0.4 години. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.7 години. Тя варира от 72.6 години в област Видин и област Монтана до 76.3 години в област София (столица) и 76.4 години в област Кърджали.
Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.
В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 70.3 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока – 77.3 години.
За девет години в периода между 2008 и 2016 г. средната продължителност на живота на населението в областта е нараснала с 0.7 години. При жените тя се увеличила с 0.5 години, а при мъжете – с 0.8 години.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между двата пола в област Монтана (7.9 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (6.2 години). За област Кюстендил тази разлика е 7.1 години.

Население и демографски процеси в област Благоевград през 2016 година

PDF файл
 

Брой и структури на населението
Към 31 декември 2016 г. населението на област Благоевград е 310 321 души, което представлява 4.4% от населението на България и нарежда областта на 6-о място по брой на население. В сравнение с 2015 г. населението на областта през 2016 г. намалява с 2 510 души, или с 0.8%.
Мъжете са 151 342 (48.8%), а жените – 158 979 (51.2%), или на 1 000 мъже се падат 1 050 жени.
Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години в област Благоевград са 57 190, или 18.4% от населението на областта. В сравнение с 2015 г. делът на населението през 2016 г. в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 5.0 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 21.0%, а на мъжете – 15.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Най-нисък е делът на възрастното население в област София (столица) – 17.0%, следвана от областите Варна – 18.3% и Благоевград -18.4%.
Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в област Благоевград са 44 905, или 14.5% от общия брой на населението. Спрямо 2015 г. този дял нараства с 0.1 процентни пункта.
Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 49.0% (коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в зависимите възрасти – населението под 15 и на 65 и повече навършени години, на 100 лица от населението в независимите възрасти – от 15 до 64 години. Изчислява се в проценти). През 2016 г. в област Благоевград на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат приблизително две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 41.1 и 47.8%. Това съотношение е най-благоприятно в областите София (столица) – 45.3%, Благоевград – 49.0%, и Кърджали (49.5%), а най–неблагоприятно е съотношението в областите Видин (69.2%), Ловеч (65.7%) и Габрово (64.6%).
Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.2 години през 2009 г. нараства на 42.6 години в края на 2016 година. По този показател област Благоевград се нарежда на пето място в страната, като най-ниската средна възраст е в област София (столица) – 41.1 години, а най- високата – в област Видин – 47.8 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете.

Образование в Софийска област през учебната 2016/2017 година

PDF файл
 

Основните резултати за Софийска област от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции, показват, че:
• През учебната 2016/2017 година в детски градини са записани 7 312 деца, или с 5.9% по-малко в сравнение с предходната година.
• Завършилите средно образование през 2016 г. в общообразователни и професионални училища са съответно 722 и 699 ученици.
• Записаните в степени „бакалавър“ и „магистър“ на висшето образование за академичната 2016/2017 година са 3 336.

Предучилищно образование
Към 1.12.2016 г. в Софийска област функционират 74 самостоятелни детски градини с директор. В тях са записани 7 312 деца като в сравнение с предходната година броят на децата намалява с 5.9%.
Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване , за учебната 2016/2017 година е 81.0%, или с 2.4 процентни пункта по-малко спрямо учебната 2015/2016 година.

Доходи, разходи и потребление на домакинствата в област Кюстендил през 2016 година

PDF файл
 

Доходи на домакинствата

През 2016 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство в област Кюстендил е 4 555 лв. (при 5 167 лв. за страната) и намалява с 0.7% спрямо 2015 година. По стойност на показателя за 2016 г. областта се нарежда на шестнадесето място в страната. За периода 2008 – 2016 г. общият доход средно на лице от домакинство нараства близо 1.6 пъти.
Основната част от този доход – 97.5% през 2016 г. е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от самостоятелна заетост, от трудова дейност извън работната заплата и регулярни трансфери от други домакинства. Останалата част от отчетения общ доход – 2.5%, се дължи на приходи от продажби и други приходи.
Работната заплата e основен източник за доходите на домакинствата в област Кюстендил. През 2016 г. работната заплата формира 42.0% от общия доход на домакинствата, през 2015 г. – 51.6%, а през 2012 г. – 40.6% .
В номинално изражение доходите на домакинствата от работна заплата в областта намаляват. През 2016 г. домакинствата в областта са разполагали средно на лице с 1 915 лв., получени от работна заплата, докато през 2015 г. тези средства са възлизали на 2 367 лв., т.е. доходът от работна заплата е намалял с 19.1%.
През 2016 г. доходите от социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) са 1 931 лв. средно на лице от домакинство и се увеличават в номинално изражение 2.5 пъти спрямо 2008 година. В област Кюстендил доходите от всички социални трансфери формират 42.3% от общия годишен доход на домакинствата през 2016 г., а през 2015 г. този дял е 39.3% (Фиг.3.). За последните 9 години най-нисък относителен дял на доходите от всички социални трансфери е регистриран през 2008 г. – 27.8%.

Цени на земеделската земя и арендата в селското стопанство в област Перник през 2016 година

PDF файл
 
Цени на сделките със земеделска земя в област Перник през 2016 година.

През 2016 г. средната цена на един декар земеделска земя в област Перник достига 104 лв., което е със 70.6% по-малко в сравнение с 2015 година. Спрямо предходната година се наблюдава намаление на цената на нивите – със 70.8%.
През 2016 г. средната цена на един декар земеделска земя в страната е 761 лв., с 657 лв. или с над шест пъти по-висока от тази в област Перник.
През 2016 г. най-висока е цената на земеделската земя в община Радомир – 120 лв. на декар, като спрямо предходната година е отчетено намаление – с 66.1 %.

Цена на рентата на земеделската земя в област Перник през 2016 година.

През 2016 г. в област Перник средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 21 лв., което е с 10.5% повече спрямо 2015 година. Спрямо предходната година рентата за нивите бележи увеличение – с 10.5%, а за постоянно затревените площи остава без промяна.
През 2016 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя в страната е 44 лв., с 23 лв. по-висока от тази в област Перник.

Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни лица в област Перник през 2016 година

PDF файл
 

Малолетни и непълнолетни лица, водени, заведени и снети от отчет в детските педагогически стаи (ДПС) за извършени от тях противообществени прояви и престъпления

През 2016 г. на отчет в детските педагогически стаи в област Перник са водени 153 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2015 г. броят им намалява с 33, или 17.7%.
Основните характеристики на водените на отчет в ДПС лица са следните:
• Непълнолетни (на възраст от 14 до 17 г.) – 65.4%;
• Малолетни (8 – 13 г.) – 34.6%;
• Момчета – 87 (56.9%);
• Учащи – 150 лица (98.0%);
• В криминогенна среда живеят 105 малолетни и непълнолетни (68.6%).

Броят на заведените на отчет в ДПС в област Перник през 2016 г. малолетни и непълнолетни е 39, или 25.5% от всички водени на отчет лица, като 82.1% от тях са непълнолетни. В сравнение с 2015 г. броят на новозаведените намалява с 32.8%.
През 2016 г. 71 малолетни и непълнолетни лица, или 46.4% от водените на отчет през годината са снети от отчет в ДПС.
• Поради поправяне на поведението са отпаднали 24 лица (33.8%);
• Поради навършване на 18-годишна възраст – 27 лица (38.0%);
• 20 лица (28.2%) – на други основания

Брачност и бракоразводност в област София (столица) през 2016 година

PDF файл
 

Бракове

През 2016 г. в област София (столица) са регистрирани 5 404 юридически брака – със 131 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 4.1‰. От всички регистрирани бракове 97.2% (5 252) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 152 брака.
Сключилите брак през 2016 г. във възрастова група 25-34 години са 60.8% за мъжете и 62.7% за жените.
За 85.1% от мъжете и 88.0% от жените, сключили граждански брак през 2016 г., той е бил първи.

Разводи
Броят на разводите през 2016 г. е 2 404, или със 151 повече спрямо 2015 г. От всички прекратени бракове 96.4% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (61.0%), следват причините „несходство в характерите“ (33.9%) и фактическа раздяла (3.9%).
За 9.7% от жените и 12.4% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2016 г., разводът не е бил първи. Най-голям процент на разводите – 37.6 при мъжете и 32.7 при жените са във възрастовата група 40-49 години, следвани от групата 35-39, където разводите при мъжете представляват 19.5%, а при жените 21.2%.