Териториални статистически бюра

През периода април – юни 2024 г. Националният статистически институт (НСИ) стартира провеждането на анкетно изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2024 година“. Изследването се провежда във всички държави-членки на Европейския съюз по обща методология, която отразява разпространението и използването на ИКТ в Република България и осигурява международна съпоставимост на резултатите.

Анкетната карта съдържа няколко модула, които събират информация за наличие и използване на интернет от домакинствата и лицата, електронно управление, електронна търговия и др., както и въпроси, свързани със социално-демографските характеристики на домакинствата и лицата.

Aнкетьори от отдел „Статистически изследвания – София“ ще посетят избрани на случаен принцип домакинства за провеждане на персонални интервюта, легитимирайки се със служебна карта издадена от Териториално статистическо бюро – Югозапад.

Допълнителна информация относно провежданото изследване на територията на област София (столица) може да се получи на телефон 02/9857 692 в Териториално статистическо бюро – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – София“.

В област София (столица)  ще бъдат анкетирани 1152 обикновени домакинства и живеещите в тях лица на възраст между 16 и 74 навършени години.

По данни на същото проучване, проведено в област София (столица)  за 2023 г. 95.8% от домакинствата имат достъп до интернет в домовете си, а 92.0% от лицата на възраст 16 – 74 навършени години използват регулярно интернет (всеки ден или поне веднъж седмично). Мъжете в областта са по-активни от жените, като 93.4% от тях използват редовно интернет, при 90.9% за жените.

Предварително благодарим на домакинствата за сътрудничеството при представянето на страната ни в европейската общност!

Повече информация за методологията и инструментариума на анкетното изследване „Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2024година“ може да се намери на уебсайта на НСИ в рубриката „Статистически данни“ – „Бизнес статистика“, „Информационно общество“: https://www.nsi.bg/node/2805/.

През януари 2024 г. в област София (столица) са функционирали 145 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 8.5 хил., а на леглата – 14.8 хиляди. В сравнение с януари 2023 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, е намалял с 0.7% и броят на леглата в тях също е намалял, но с 1.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване в област София (столица), регистрирани през януари 2024 г. е 141.4 хил., или със 7.2% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година. Чуждите граждани са реализирали 86.5 хил. нощувки, а българските – 54.9 хиляди.

През януари 2024 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 81.5% от общия брой нощувки на чужди граждани и 48.4% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 13.6% от нощувките на чужди граждани и 31.0% – на български, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) те са съответно 4.9 и 20.6%.

През януари 2024 г. в област Кюстендил са функционирали 73 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 1 196 стаи и 2 754 легла в тях. В сравнение с януари 2023 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода се увеличава с 5.8%, а леглата в тях – с 1.8%.

            Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари 2024 г. е 17 635, или с 3.4% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Българските граждани са реализирали 16 101 нощувки, а чуждите – 1 534.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през януари 2024 г. се увеличава с 1.1% в сравнение със същия месец на предходната година и достига 9 441. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Кюстендил през януари 2024 г., са 8 706 и са реализирали средно по 1.8 нощувки. Чуждите граждани са 735 и са реализирали средно по 2.1 нощувки.

            Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през януари 2024 г. е 20.6%, като се увеличава с 0.2 процентни пункта спрямо януари 2023 година.

            Приходите от нощувки през януари 2024 г. се увеличават с 33.4% в сравнение с януари 2023 г. и достигат 1 547.0 хил. лева.

През януари 2024 г. в Софийска област са функционирали 94 обекта с 10 и повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 7 352 легла в тях. В сравнение с януари 2023 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 9.3%, а броят на леглата в тях – с 11.6%.  

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през януари 2024 г. е 101 361, или с 10.0% повече в сравнение със същия месец на предходната година.

През януари 2024 г. в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 86.2% от общия брой нощувки на чужди и 39.5% – на български граждани. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.4% от нощувките на български граждани и 13.4% – на чужди граждани. В останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) са реализирани 25.1% от нощувките на българските граждани и 0.4% от нощувките на чуждите граждани.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване в Софийска област през януари 2024 г. е 30 031, като в сравнение със същия месец на 2023 г. се увеличава с 16.2%. Увеличение е отчетено както при чуждите граждани, така и при българските – съответно с 19.2 и 13.2%

Приходите от нощувки през януари 2024 г. са 10 190.5 хил. лв. и в сравнение с януари 2023 г. са с 37.5% повече. Приходите от нощувки на български граждани се увеличават с 55.7%, а тези на чужди граждани – с 30.5%.

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националният статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2022 г. активните предприятия в Софийска област, които декларират, че бизнесът им е семеен, са 3 559. В сравнение с 2021 г. техният брой се увеличава с 604, или с 20.4%, а в сравнение с 2017 г.  –  с 368, или с 11.5%.

На територията на Софийска област през 2022 г. функционират 3.4% от активните фамилни предприятия в страната.

Семейните предприятия представляват значителна част от съществуващите европейски компании, които в голяма степен допринасят за развитието на Европейската икономика.

От 2015 г. Националния статистически институт провежда статистическо проучване за Семейния бизнес в България. Целта на наблюдението е да се подобри наличността на надеждни статистически данни за фамилния бизнес и да се оцени ролята на тези предприятия в българската икономика.

Данни за фамилния бизнес се събират от предприятия и организации, извършващи дейност на територията на страната. Основен източник на информация е годишната отчетност за дейността на предприятията.

През 2022 г. 2 018 са активните предприятия в област Кюстендил, които декларират, че бизнеса им е семеен. В сравнение с 2021 г. техния брой се учвеличава със 160, или с 8.6%, а в сравнение с 2017 г.  –  със 172, или с 9.3%.

През 2022 г. на територията на област Кюстендил функционират 1.9% от активните фамилни предприятия в страната, което я поставя на седемнадесето  място. С най-голям относителен дял на активните фамилни предприятия са областите София (столица) с 21.4% (22 422 предприятия), Пловдив с 9.8% (10 303 предприятия) и Варна с 6.5% (6 750 предприятия).

В началото на април 2024 г. Националният статистически институт (НСИ), чрез териториалните статистически бюра (ТСБ) в страната, започва провеждането на ежегодното Наблюдение на домакинските бюджети в новоизбрани домакинства. То се провежда в Република България от 1953 година и е включено в Националната статистическа програма за 2024 година. В него ще вземат участие 306 домакинства от област София (столица) –  гр. София, гр. Банкя, с. Горни Богров, с. Клисура избрани на случаен принцип, които са разделени в три подизвадки от по 102 домакинства. В периода април – юни 2024 г. домакинствата от всяка подизвадка се включват последователно в Наблюдението на домакинските бюджети. Всяко домакинство участва в изследването четири пъти в рамките на дванадесет месеца на ротационен принцип.

По време на своето участие домакинствата попълват дневници за получените доходи и направените разходи през текущия месец, както и информация за нерегулярните доходи и направените разходи за предходните два месеца, когато не са участвали пряко в изследването.

Анкетьорите, които ще посетят домакинствата, са задължени, съгласно Закона за статистиката, да пазят в пълна тайна получената от тях информация. Същите ще се легитимират със служебна карта, издадена от НСИ, ТСБ – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – София“ и при първото си посещение в домакинствата ще представят писмо от председателя на НСИ. Предоставените от домакинствата лични данни ще бъдат събирани, обработвани и съхранявани само и единствено за производството на статистическа информация.

Опазването на тайната на данните, тяхната защита и използването им изключително за статистически цели е гарантирано от разпоредбите на Общия регламент за защита на личните данни, Регламент (ЕО) 223/2009 относно европейската статистика, Закона за статистиката и Закона за защита на личните данни.

Наблюдението на домакинските бюджети е основен източник за получаване на обобщена информация за доходите, разходите и потреблението на населението в страната, която е необходима за разработване на различни политики и мерки в социалната сфера. Подобни изследвания се провеждат във всички страни от Европейския съюз, както и в редица страни по света и представляват неделима част от дейността на статистическите институции.

Допълнителна информация относно провежданото изследване на територията на област София (столица) може да се получи на телефон 02/9857 694 в Териториално статистическо бюро – Югозапад, отдел „Статистически изследвания – София“.

Предварително благодарим на домакинствата за сътрудничеството! Повече информация за методологията на наблюдението, както и резултати от предходни изследвания, могат да се намерят на сайта на НСИ, рубриката „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“: https://www.nsi.bg/bg/node/3168/ и в Информационната система „Инфостат“.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2023 г. нарастват спрямо края на септември2023 г. с 0.3% и достигат 26.5 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31 и 12.7%.

В края на декември 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са повече с 2.9%  в сравнение с края на декември 2022 година.

Спрямо края на четвърто тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 2.3% (до 6.9 хил.), а в частния сектор – с 3.2% (до 19.6 хил.).

         През четвърто тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо трето тримесечие на 2023 г. с 4.1%, като достига 1424 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 2 020 лв., а за частния – 1 204  лева.

В сравнение с четвърто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата за Кюстендилска област нараства с 13.8%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 17%, а в частния – с 11.9%.

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) за област София (столица) през 2022 година е 68 657 млн. лв. Това нарежда област София (столица) на 1 място в страната. В сравнение с 2021 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 16.1%. Произведеният в областта БВП е 41.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 53 746 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 25 956 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица).

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).

Oбщият брой на заетите лица в Софийска област през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 99.3 хил. – 55.7 хил. мъже и 43.6 хил. жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. броят на заетите лица намалява с 11.0%.[1] Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 51.1%, като при мъжете е 59.0%, а при жените – 43.6%.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години в Софийска област през четвърто тримесечие на 2023 г. са 98.0 хил., от които 54.8 хил. са мъже и 43.2 хил. – жени. В сравнение със същия период на 2022 г. броят на заетите лица в тази възрастова група намалява с 10.0%. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години в областта е 69.9%. За мъжете коефициентът на заетост е 75.3%, а за жените – 64.0%.

[1] Сравненията са направени с ревизирани данни за четвъртото тримесечие на 2022 година (виж Методологичните бележки).