Статистически данни

Демографските прогнози (перспективни проекции на населението) са формални пресмятания, които се извършват, при условие че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Те дават представа за възможното бъдещо развитие на населението през прогнозирания период. Прогнозата, е разработена до 2090 г., като са ползвани данни за броя на населението, броя на живородените и умрелите, броя на заселените и изселените. Населението е разпределено по пол и възраст за всяка година от периода. Използват се три различни сценария за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната.

Първият се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. При този вариант до 2075 г. населението на страната ще намалее до 4 972 хил., или под 5 милиона. Населението на 65 и повече навършени години ще бъде 25.5%, а коефициента на възрастова зависимост - 69.1, или на 100 лица от населението в активна възраст ще се падат 69 лица в зависимите възрасти - под 15 и над 64 години.

Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната.

Данни за прогнозата на населението може да намерите в рубрика „Население и демографски прогнози“.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2023 г. намаляват с 1.5% спрямо края на юни 2023 г., като достигат 2.30 млн. по предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо второто тримесечие на 2023 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 15.8%, в „Административни и спомагателни дейности“ - с 2.7%, и „Преработваща промишленост“ - с 1.4%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение с 1.1% е регистрирано в дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“.

През третото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата нараства с 2.2% спрямо второто тримесечие на 2023 г. и достига 2 000 лева. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Държавно управление“ - с 13.4%, „Образование“ - с 12.2%, и „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7.5%.

През септември 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 0.4% спрямо предходния месец. Намаление с 0.4% е отчетено при сградното строителство, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0.3%. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Календарно изгладените данни показват намаление от 1.9% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение - с 3.7%, а при сградното строителство - с 0.4%.

През септември 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ запазва нивото от предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Регистрирано е нарастване на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 3.3%, докато в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, се наблюдава намаление - съответно с 0.2 и 0.1%.

Оборотът в търговията на дребно е без изменение спрямо същия месец на 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Увеличение на оборота е отчетено в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 4.4%), и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 3.2%). Понижение е регистрирано при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 3.3%).

Индексът на промишленото производство се понижава с 2.7% през септември 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление е отчетено в добивната промишленост - с 3.2%, в преработващата промишленост - с 3.1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.5%.

Спрямо септември 2022 г. е регистриран спад с 11.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база спад на промишленото производство е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 31.8%, в добивната промишленост - със 17.2%, и при преработващата промишленост - със 7.7%.

През септември 2023 г. в страната са функционирали 3 214 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 139.7 хил. стаи и 315.6 хил. легла в тях. В сравнение със септември 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 2.9%, а броят на леглата в тях - с 4.1%.

Общият брой на нощувките е 2 923.9 хил., или с 15.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 16.6% и достига 910.5 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 217.5 млн. лв., или с 31.1% повече спрямо година по-рано.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 8.5% в сравнение с периода януари - септември 2022 г. и е в размер на 21 802.9 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 20.7% и е на стойност 28 707.7 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - септември 2022 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (14.2%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (13.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17.6%) и  „Храни и живи животни“ (14.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (40.2%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 63 860.5 млн. лв. през периода януари - септември 2023 г., което е със 7.9% по - малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 71 790.5 млн. лв. и намалява с 10.4%.

През периода януари - август износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.6% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 37 525.0 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 0.6% и е на стойност 38 489.2 млн. лева.

През август 2023 г. износът за ЕС намалява с 11.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 370.9 млн. лв., а вносът намалява с 5.2% и е на стойност 4 480.6 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (14.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (70.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (16.6%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (66.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През периода 2 октомври - 5 ноември 2023 г. умрелите лица в България са 9 172 души и са с 1 170 по-малко спрямо същия период на 2022 година. Данните за умиранията в България за периода (40 - 44 седмица) и по седмици са налични на сайта на Националния статистически институт на следните линкове:

Смъртност | Инфостат (infostat.nsi.bg)

Умирания в България по седмици | Национален статистически институт (nsi.bg)

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2023 г. е 1 239, а новопостроените жилища в тях са 5 085. Спрямо третото тримесечие на 2022 г. сградите са с 97 по-малко, или със 7.3%, а жилищата в тях намаляват с 856, или с 14.4%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 73.5%, с тухлена - 23.3%, с друга - 2.9%, и с панелна - 0.3%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (76.0%), следвани от жилищните кооперации (15.3%).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 182 сгради с 1 413 жилища, Пловдив - 174 сгради с 548 жилища, и Бургас - 136 сгради с 1 073 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.0%), следват тези с три стаи (32.7%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.7%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2023 г. е 486.7 хил. кв. м, или с 13.2% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а  жилищната площ намалява с 13.1 % и достига 387.7 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 94.4 кв. м през третото тримесечие на 2022 г. на 95.7 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Видин^[1] - 400 кв. м, и Силистра - 278.4 кв. м, а най-малка - в областите Бургас - 61.7 кв. м, и Шумен - 63.7 кв. метра.