Висше образование в Република България - 2025/2026 учебна година

Основните резултати от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания на висшето образование показват, че:

• записаните в различните степени на висшето образование („професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“) за академичната 2025/2026 година са 202.9 хиляди;
• към 31.12.2025 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ у нас се обучават 5 936 лица, от които 715 са чужди граждани.

Колежи (образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“)

През учебната 2025/2026 година за придобиване на образователно-квалификационна степен (ОКС) „професионален бакалавър“ в колежите се обучават 5 823 студенти, от които 90.8% са български граждани. От общия брой студенти в тази ОКС 1 003 души, или 17.2%, са записани в частни колежи (виж фиг. 1).

Фиг. 1. Студенти в колежи^[1]

През 2025 г. ОКС „професионален бакалавър“ са придобили 1 542 студенти, от които 66.1% са жени. Най-голям е броят на дипломираните по специалности в следните области на образование^[2]:

• „Здравеопазване“ - 733 души (47.5%);
• „Бизнес и администрация“ - 210 души (13.6%);
• „Технически науки и технически професии“ - 191 души (12.4%);
• „Персонални услуги“ - 132 души (8.6%);
• „Образование“ - 106 души (6.9%).

През учебната 2025/2026 година за придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ в университетите и специализираните висши училища се обучават 197.0 хил. студенти, от които в частни учебни институции са записани 23.1 хил., или 11.7%.

Български граждани са 180.2 хил., или 91.5% от всички студенти в университети и специализирани висши училища, а чужди граждани - 16.8 хиляди (виж фиг. 2).

Фиг. 2. Студенти чужденци в университети и специализирани висши училища^[3]

Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция - 17.0%, следват тези от Обединеното кралство - 13.6%, Украйна - 12.4%, Германия - 8.9%, и Италия - 5.7%, от общия брой чуждестранни студенти. Студентите чужди граждани у нас избират да се обучават в специалности предимно в областта на здравеопазването (59.8%), като 46.1% от всички чуждестранни студенти изучават специалност „Медицина“.

През 2025 г. в университетите и специализираните висши училища в страната са се дипломирали 48.1 хил. души, от които придобилите ОКС „бакалавър“ са 24.2 хил., а ОКС „магистър“ - 23.9 хиляди.

Най-много са дипломираните в областите „Бизнес и администрация“ (23.1%), „Образование“ (15.5%), „Здравеопазване“ (9.4%), „Технически науки и технически професии“ (9.0%) и „Науки за обществото и човешкото поведение“ (8.8%).

Към 31.12.2025 г. у нас се обучават общо 5 936 докторанти (виж фиг. 3), като от тях 52.2% са жени. В редовна форма на обучение са записани 3 846 души, или 64.8% от докторантите. Най-голям дял от докторантите се обучават в област София (столица) - 57.0%, следвана от областите Пловдив (11.8%), Варна (9.4%) и Велико Търново (6.1%).

Фиг. 3. Новоприети, учащи и дипломирани докторанти^[4]

Чуждестранните докторанти са 715, или 12.0% от общия брой. Най-висок е делът на тези от Китай - 35.7%, следвани от докторантите от Германия (12.7%) и Гърция (11.7%).

В частни институции се обучават 4.7% от докторантите, като 187 души от тях, или 66.5%, са в самостоятелна форма на обучение.

През 2025 г. образователна и научна степен „доктор“ са придобили 1 238 души, от които 663, или 53.6%, са жени. Най-голям е делът на дипломираните в следните области на образование:

• „Здравеопазване“ - 169 души (13.7%);
• „Науки за обществото и човешкото поведение“ - 148 души (12.0%);
• „Бизнес и администрация“ - 128 души (10.3%);
• „Изкуства“ - 102 души (8.2%);
• „Образование“ - 101 души (8.2%);
• „Технически науки и технически професии“ - 92 души (7.4%).

^[1] 2023/2024 - прекъсване на динамичния ред поради промяна на източника на данни и методологията.

^[2] Съгласно Класификация на областите на образование и обучение 2015 (КОО - 2015).

^[3] 2023/2024 - прекъсване на динамичния ред поради промяна на източника на данни и методологията.

^[4] 2023 - Прекъсване на динамичния ред поради промяна на източника на данни.

Методологични бележки

От учебната 2023/2024 учебна година НСИ промени източника на данни за студентите и докторантите във висшето образование, като използва изцяло информация от административните регистри на Министерството на образованието и науката, поради което е налице прекъсване на динамичния ред.

Статистиката на образованието е изградена на базата на Регламент № 452 от 2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно изготвянето и развитието на статистиката на образованието и ученето през целия живот, действащата нормативна уредба в България в областта на образованието, Международната стандартна класификация на образованието (МСКО) - ревизия 2011 г. (ISCED 2011) и съпътстващите я методически ръководства.

МСКО е създадена да служи като рамка за класифициране на образователни дейности в определени програми и свързаните с тях квалификации в международно признати категории.

Образователни институции са тези, които директно провеждат обучение по образователни програми с учащи в организирани класове (групи) на място или чрез дистанционна форма на обучение. Провежданите в тях програми водят до придобиване на степен на образование и/или степен на професионална квалификация. Неформалното образование и самостоятелното обучение не попадат в обхвата на образователната система според използваните дефиниции на МСКО 2011.

Чрез своите изследвания НСИ се стреми да установи броя на учащите в системата на образованието към определена дата на наблюдение. На тази основа се изчислява международно възприетият показател „степен на участие на населението в образователната система“ като относителен дял на записаните ученици от определена възрастова група към броя на постоянното население на страната от същата възрастова група.