Използване на информационни и комуникационни технологии в предприятията - 2025 година

  • Начало
  • Прессъобщения
  • Използване на информационни и комуникационни технологии в предприятията - 2025 година

Използване на информационни и комуникационни технологии в предприятията - 2025 година

Достъп и използване на интернет

През 2025 г. 96.3% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет. С фиксирана интернет връзка разполагат 88.0% от предприятията, като при 54.7% максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps. От предприятията с 250 и повече заети, 81.9% разполагат със скорост за сваляне на данни по-висока от 100 Mbps, а при 20.7% скоростта е над 1 Gbps.

Таблица 1. Относителен дял на предприятията с достъп до интернет по големина на предприятията и икономически дейности през 2025 години (проценти)
Достъп до интернет Фиксирана връзка Скорост за сваляне на данни по-голяма от 100 Mbps Скорост за сваляне на данни по-голяма от 1 Gbps
Общо 96.3 88.0 54.7 8.2
По големина на предприятията
10 - 49 заети лица 95.7 86.4 51.9 7.1
50 - 249 заети лица 99.4 95.1 65.6 12.4
250 и повече заети лица 100.0 98.3 81.9 20.7
По икономически дейности
Преработваща промишленост 96.7 88.2 50.8 6.4
Електрическа и топлинна енергия, горива; води и управление на отпадъци 99.5 93.4 58.5 10.4
Строителство 94.0 77.6 48.5 5.2
Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети 97.2 91.0 55.8 6.9
Транспорт, складиране и пощи 97.2 88.4 52.0 7.0
Хотелиерство и ресторантьорство 94.5 87.6 50.1 4.4
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 100.0 96.1 87.5 37.1
Операции с недвижими имоти 100.0 95.8 64.6 5.1
Професионални дейности и научни изследвания 99.3 94.9 63.7 13.0
Административни и спомагателни дейности 90.2 77.7 48.7 6.0

Относителният дял на заетите лица в предприятията, които разполагат с достъп до интернет, е 44.8%. Най-много заети лица използват интернет в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (92.5%), а най-малко - в сектор „Строителство“ (28.9%).

Всяко второ предприятие (49.7%) разполага със собствен уебсайт, като при фирмите с 250 и повече заети относителният дял е 85.7%. На уебсайта си предприятията най-често предоставят на потребителите описание на предлаганите стоки и услуги и ценова информация (38.7%), а съдържание на уебсайта на поне два езика имат 25.1% от фирмите.

Таблица 2. Относителен дял на предприятията, които имат уебсайт, по видове функционалности на уебсайта и големина на предприятията през 2025 година (проценти)
Функционалности Общо 10 - 49 заети лица 50 - 249 заети лица 250 и повече заети лица
Описание на стоки и услуги, информация за цени 38.7 36.0 50.8 54.7
Съдържание на уебсайта на поне два езика 25.1 20.9 42.6 60.6
Онлайн поръчки, резервации или заявки 15.8 15.3 17.8 20.8
Проследяване или проверка на статуса на направените поръчки 10.1 9.7 11.3 16.4
Обяви за свободни работни места или възможност за кандидатстване за работа онлайн 9.4 6.9 17.8 42.8
Чат услуга за подпомагане на клиентите 7.5 7.0 9.2 13.6

През 2025 г. 41.5% от предприятията използват различни видове социални медии (Facebook, Instagram, X, Snapchat, YouTube, TikTok, LinkedIn, Xing, Viadeo и др.), за да развиват дейността си и да разширяват своето присъствие в интернет, като при фирмите с 250 и повече заети лица относителният дял е 69.8%, а при малките (10 - 49 заети) и средните (50 - 249 заети), съответно 38.7 и 52.5%.

Електронна търговия[1]

През предходната 2024 г. 16.2% от предприятията са продавали стоки и услуги по интернет, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 7.6% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които са осъществили уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 11.6%, а на използвалите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като Booking.com, TimoCom, eBay, Amazon, Alibaba, eMAG, Glovo, Takeaway, Pop Up и други - 7.1%. Електронни продажби чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) са извършили 1.9% от предприятията.

От предприятията, които осъществяват уебпродажби, 97.0% продават стоки и услуги на клиенти от България, 37.7% - на клиенти от държави - членки на ЕС, а 21.4% имат клиенти от други държави.

[1] Данните за електронната търговия от изследването за използване на информационни и комуникационни технологии в предприятията през 2025 г., се отнасят за предходната календарна година.

За петгодишен период (2020 - 2024 г.) относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил с 4.4 процентни пункта.

Изкуствен интелект (AI)

Предприятията, които през 2025 г. използват технологии с изкуствен интелект, са 8.5%, като относителният им дял се е увеличил с 2.0 процентни пункта в сравнение с предходната година. Най-разпространено е използването на тези технологии сред фирмите с 250 и повече заети лица - 26.2%.

Най-често прилагат технологии с изкуствен интелект фирмите от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (42.0%), следвани от сектор „Професионални дейности и научни изследвания“ - 26.4%. Най-малко предприятия използват изкуствен интелект в сектор „Строителство“ - 3.0%.

Технологиите с изкуствен интелект, които най-много предприятия са внедрили в дейността си, са тези за извършване на анализ на писмен език (58.1%[1]), следвани от:

  • технологии за генериране на изображения, видеоматериали, звук - 52.9%;
  • технологии за автоматизиране на работни процеси или съдействие при вземането на решения - 44.0%;
  • технологии за генериране на писмена или устна реч - 37.7%;
  • технологии за преобразуване на устна реч в машинночетим формат - 31.2%;
  • технологии за идентифициране на предмети или лица - 28.1%;
  • технологии за машинно самообучение за анализ на данни - 26.5%.

Основните цели, за които предприятията използват технологии с изкуствен интелект, са свързани с маркетинг и продажби (36.1%) и организация на бизнес административни процеси и управление - 32.5%.

От предприятията, които не използват технологии с изкуствен интелект, 5.6% посочват, че са обмисляли въвеждането им в работните си процеси. Основна пречка пред по-голямата част от тях (72.7%[2]) е липсата на подходящи експертни познания в тази област, а за 55.7% разходите са твърде високи. При 51.8% има несъвместимост със съществуващите системи, оборудване и софтуер, докато 50.3% са притеснени от липсата на яснота относно правните последици.

Използване и анализ на данни

През 2025 г. 26.6% от предприятията използват софтуер за управление на ресурсите (ERP). По-малък е делът на фирмите, които разполагат с приложение за управление на връзките с клиенти (CRM) - 11.9%, както и на използващите софтуер за бизнес разузнаване (BI) - 6.8%.

Таблица 3. Относителен дял на предприятията, които използват бизнес софтуер, по видове софтуер и големина на предприятията през 2025 година (проценти)
ERP CRM BI
Общо 26.6 11.9 6.8
По големина на предприятията
10 - 49 заети лица 22.5 10.4 5.0
50 - 249 заети лица 41.9 16.7 12.3
250 и повече заети лица 73.7 33.1 36.2

 

[1] Относителните дялове са изчислени на база брой предприятия, които използват технологии с изкуствен интелект.

[2] Относителните дялове са изчислени на база брой предприятия, които са обмисляли използването на технологии с изкуствен интелект.

 

Повече от една четвърт (27.1%) от фирмите извършват анализ на данни, като при предприятията с 250 и повече заети лица относителният дял е 63.4%. Предприятията, които предпочитат данните да се анализират от собствени служители, са 22.5%, а при 9.4% дейността е възложена на друга фирма или организация.

Източниците на данни за анализ, които използват предприятията, са:

  • записи на трансакции като данни за продажбите и плащанията - 76.6%[1];
  • данни за клиентите като покупки, местоположение, предпочитания, отзиви, търсения - 57.6%;
  • свободно достъпни данни от държавни институции - 45.4%;
  • данни от социални медии - 37.2%;
  • уебданни - 34.1%;
  • данни за местоположението от използването на преносими устройства или превозни средства - 32.2%;
  • данни от интелигентни (смарт) устройства или датчици - 18.4%;
  • спътникови данни - 13.1%.

Използване на компютърни услуги в облак (cloud computing)

През 2025 г. 17.8% от предприятията използват платени компютърни услуги в облак, за да намалят разходите си за хардуер и софтуер. При фирмите с 250 и повече заети лица относителният дял е 49.1%, а при малките (10 - 49 заети) и средните (50 - 249 заети), съответно 14.7 и 30.1%.

Основни потребители на облачни услуги са предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 56.2%, а най-малко се използват в сектор „Строителство“ - 8.9%.

Най-често използваната компютърна услуга в облак е електронната поща (82.6%[2]), следвана от:

  • съхранение на файлове - 71.3%;
  • офис софтуер - 64.2%;
  • хостинг на бази данни - 63.6%;
  • софтуерни приложения за сигурност - 55.5%;
  • финансов и счетоводен софтуер - 45.0%;
  • ERP софтуер - 36.1%.

 

[1] Относителните дялове са изчислени на база брой предприятия, които извършват анализ на данни чрез собствени служители.

[2] Относителните дялове са изчислени на база брой предприятия, които използват платени компютърни услуги в облак.

 

ИКТ и околната среда

През 2025 г. 10.0% от предприятията използват ИКТ системи и решения за намаляване на потреблението на енергия, а 7.6% - за намаляване на използваните материали или за увеличаване на използването на рециклирани материали.

Почти половината от фирмите (48.6%) запазват ИКТ оборудването (компютри, монитори, принтери, мобилни телефони и др.), което вече не използват, за употреба като резервни части или поради опасения от разкриване на чувствителна информация. По-малка част (44.6%) го предават или изхвърлят в пункт за събиране и рециклиране на електронни отпадъци, а 19.7% го продават, връщат на лизингово предприятие или даряват.

 

Методологични бележки

Изследването за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в предприятията е част от Европейската статистическа програма и се провежда ежегодно в България съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1883 на Европейската комисия. Изследването се финансира съвместно от НСИ и Европейската комисия съгласно подписано споразумение между двете институции. Основната му цел е получаването на надеждни сравними данни, които да отразяват разпространението и използването на ИКТ на национално и европейско ниво. Наблюдението е репрезентативно, като се използва стратифицирана случайна извадка от предприятия от нефинансовия сектор с 10 и повече заети лица. Методът на анкетиране е онлайн въпросник, за попълването на който предприятията получават покана по електронната поща. Анкетната карта за 2025 г. съдържа няколко модула, чрез които се събира информация за наличието на достъп до интернет в предприятията, електронна търговия, използване и анализ на данни, използване на компютърни услуги в облак, изкуствен интелект, ИКТ и околната среда и други.

Фиксираната интернет връзка включва ADSL, SDSL, VDSL, оптична технология (FTTH), кабелна технология, LAN, високоскоростни наети линии, фиксирани безжични връзки (сателитна връзка, обществен Wi-Fi) и други.

Електронна търговия чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) се осъществява чрез съобщения в стандартизиран или договорен формат, позволяващ тяхната автоматизирана обработка (напр. EDIFACT, UBL, XML). Обикновено електронната търговия чрез съобщения от тип EDI се осъществява между предприятия.

Изкуствен интелект (AI, Artificial Intelligence) се отнася до системи, които използват технологии като: извличане на информация от текст, компютърно зрение, разпознаване на реч, генериране на естествен език, машинно самообучение и задълбочено машинно учене за събиране, използване и/или произвеждане на данни за изготвяне на прогнози, препоръки или решения с различна степен на автономност.

ERP (Enterprise Resource Planning) е софтуер, който се използва за управление на ресурсите на предприятието чрез обмен на информация между различните функционални области (напр. счетоводство, планиране, производство, маркетинг и други).

CRM (Customer Relationship Management) представлява софтуер за управление и улесняване на комуникацията с клиенти, анализ на информацията за клиенти за маркетингови цели, проследяване на интересите и навиците им за покупки.

BI (Business Intelligence) представлява софтуер за извличане, преобразуване и анализиране на данни и информация от различни източници (външни и вътрешни) и представянето им във вид на аналитични отчети, графики, диаграми, карти с цел предоставяне на подробна информация за взимането на решения и стратегическо планиране.

Електронна търговия чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) се осъществява чрез съобщения в стандартизиран или договорен формат, позволяващ тяхната автоматизирана обработка (напр. EDIFACT, UBL, XML). Обикновено електронната търговия чрез съобщения от тип EDI се осъществява между предприятия.

Повече информация и данни от изследванията за използването на информационни и комуникационни технологии в предприятията, могат да се намерят на сайта на НСИ и в Информационна система ИНФОСТАТ.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в разделите:
Информационно общество