Население и демографски процеси - 2025 година - окончателни данни

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2025 г. населението на България е 6 423 207 души. В сравнение с 2024 г. населението на страната намалява с 14 153 души, или с 0.22%. Мъжете са 3 088 245 (48.1%), а жените - 3 334 962 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години включително. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

В края на 2025 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 557 851, или 24.3% от населението на страната. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.6%), Смолян (31.1%) и Габрово (30.8%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2% и Варна - 21.7%.

Към 31.12.2025 г. децата до 15 години в страната са 891 674, или 13.9% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.7% и Ямбол - 15.2% от населението на областта, а най-нисък - в област Смолян - 10.0% и Видин 11.4%.

Общият коефициент на възрастова зависимост^[1] е 61.6%. Най-ниска е стойността му в София (столица) - 50.9%, а най-висока - в област Видин - 75.4%. 

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45.4 години в края на 2025 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.6 години, а в селата - 47.7 години.

През годините се променят броят и относителният дял на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени^[2] при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2025 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 4 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2025 г. е 3 764 842 души, или 58.6% от населението на страната, като мъжете са 1 967 204, а жените - 1 797 638 души. Към края на 2025 г. над трудоспособна възраст са 1 700 684 души, или 26.5%, а под трудоспособна възраст - 957 681 души, или 14.9% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2025 г. коефициентът на демографско заместване е 75 лица.

Най-благоприятна е стойността на показателя в областите София (столица) - 99, Сливен - 96, и Варна - 89 лица. Показателят е най-нисък в областите Кърджали - 46, Смолян - 49 и Силистра, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 55 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално разпределение на населението

Към 31.12.2025 г. в градовете живеят 4 745 686 души, или 73.9% от населението, а в селата - 1 677 521 души, или 26.1% от населението на страната. В края на 2025 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 192. В 1 280, или в 24.4% от населените места, живеят от 1 до 49 жители. Най-голямото село е Лозен (6 671 души), намиращо се на територията на Столична община, а най-малкият град - Мелник с население 181 души.

С население над 100 хил. души са шест града, в които живее 35.8% от населението на страната.

Към края на 2025 г. страната е разделена на шест статистически района, 28 области и 265 общини.

Статистически райони

Половината от населението на страната (51.9%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 647 хил. души, или 10.1% от населението на страната. През 2025 г. само в един статистически район населението нараства спрямо 2024 г. - Югозападния с 0.15%. В останалите статистически райони населението намалява.

Области

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 69 465 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 303 813 души (20.3%). Четири са областите с население над 300 хил. - София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.

В сравнение с 2024 г. пет области увеличават населението си, като най-голямо е увеличението за област Кърджали - с 1.7%. При област Смолян е отчетено най-голямо намаление - с 1.9%.

Общини

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 81 общини с население под 6 000 души живее едва 4.4% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живее 41.4% от населението на страната, като най-голяма е Столична община (1 303 813 души), следвана от Пловдив (333 994 души) и Варна (331 260 души). Най-малката община е Трекляно - 495 души.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост

През 2025 г. в страната са регистрирани 50 496 родени деца, като 50 241 (99.5%) от тях са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3 187, или с 6.0%. Коефициентът на обща раждаемост^[3] през 2025 г. е 7.8‰. Броят на живородените момчета (25 763) е с 1 285 по-голям от този на живородените момичета (24 478), или на 1 000 живородени момчета се падат 950 момичета. В градовете и селата живородените са съответно 37 182 и 13 059, а коефициентът на раждаемост е 7.8‰ в градовете и 7.7‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.9‰, и Ямбол - 9.4‰, най-ниска в област Смолян - 4.6‰, и Кърджали - 5.0‰.

  Фиг. 3. Коефициент на раждаемост по области през 2025 година

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемост и определя характера на възпроизводство на населението.

Към 31.12.2025 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 246 560, като спрямо предходната година намалява с близо 11 хиляди. Броят на живородените деца, родени от майки под 18 години, е намалял от 2 817 през 2024 г. на 2 636 през 2025 година. Живородените деца от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от на 2 528 през 2024 г. на 2 469 през 2025 година. Регистрирани са 846 случая на многоплодни раждания. При 841 от случаите са родени по две деца, а при 5 - по три.

Тоталният коефициент на плодовитост^[4] е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2025 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.63.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2025 г. е 27.5 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица). През 2025 г. 49.4% от живородените са първи за майката, а 61.5% са родени извън юридически брак.

Смъртност

Броят на умрелите лица през 2025 г. е 99 479, а коефициентът на обща смъртност^[5] - 15.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 257, или с 1.2%. Смъртността сред мъжете (16.5‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.5‰). През 2025 г. на 1 000 жени умират 1 058 мъже.

Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.6‰), отколкото в градовете (13.6‰). В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 24.2‰, Монтана - 21.5‰, и Кюстендил - 21.2‰. Най-ниска e смъртността в област София (столица) - 11.1‰.

 Фиг. 4. Коефициент на смъртност по области през 2025 година

Показателят за преждевременна смъртност^[6] през 2025 г. е 19.8% и намалява спрямо предходната 2024 година (20.2%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има разлики по пол. Умрелите жени на възраст под 65 години са 12.7% от всички умрели жени, докато при мъжете са 26.6%.

През 2025 г. в страната са починали 233 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност^[7] е 4.6‰. За сравнение, през 2015 г. коефициентът на детска смъртност е бил 6.6‰.

Бракове и бракоразводи

През 2025 г. са регистрирани 20 594 юридически брака - с 49 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност^[8] е 3.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 320) са сред населението в градовете.

През 2025 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 34.0 и 31.1 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години за мъжете и с 0.2 за жените. За 83.6% от жените и 83.4% от мъжете сключеният граждански брак през 2025 г. е бил първи. Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са София (столица) - 4.0‰ и Разград - по 3.6‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Плевен - 2.3‰.

Броят на разводите през 2025 г. е 8 298, или с 352 по-малко от регистрираните през 2024 година. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.2%), следват причините „несходство в характерите“ (20.5%) и „фактическа раздяла“ (11.7%). Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 14.9 години.

Вътрешна миграция

През 2025 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 100 203 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 45.2% са мъже и 54.8% - жени. Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 17.9%, лицата на възраст 15 - 64 години - 65.2%, а тези на 65 и повече години - 16.9% от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (44.0%), последвано от  направлението и „село - град“ (25.4%), „град - село“ (21.7%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село - село“ - 8.9% от мигриралите лица.

Външна миграция

През 2025 г. 44 640 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Потокът на имигрантите, включва както и български граждани, завърнали се в страната, така и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната, от тях 45.9% са граждани на страни извън Европейския съюз, 38.9% имат българско гражданство, а 15.2% са граждани на държави от ЕС. Относителният дял на мъжете е 52.6%, а на жените - 47.4%. Сред дошлите да живеят в страната 14.3% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72.9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 12.8% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.1%), Украйна (18.5%) и Германия (9.1%). През 2025 г. 9 555 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 52.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 г. са 6.0%, тези на възраст 15 - 64 години са 59.7%, а на 65 и повече навършени години - 34.3% от всички емигранти.

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2025 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 49 238 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус -7.7‰^[9]. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 5.8‰, а в селата - минус 12.9‰.

 Фиг. 6. Естествен прираст на населението през 2025 г. по области

(на 1 000 души)

През 2025 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.2‰) и Сливен (-3.9‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 17.9‰, следвана от областите Кюстендил - минус 14.8‰, и Габрово - минус 14.7‰.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2025 г. е положителен - плюс 35 085 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +5.4‰^[10].

През 2025 г. най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (26.5‰), Бургас (13.1‰) и Варна (12.4‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст e областит Смолян (‑5.7‰).

Методологични бележки

Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година. В годините на преброяванията се правят преизчисления на населението в края на съответната година.

При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година.

Източник на данните за броя и структурите на населението е Статистическият регистър на населението, поддържан от Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН - ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.

Източник на данните за външната миграция са Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, образец ЕСГРАОН - ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Националната агенция за приходите; Националният осигурителен институт; Министерството на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.

Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.

Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.

^{[1] Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление №30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 година).}

^{[2] Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите“ възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти.}

 ^{[3] Брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината.}

^{[4] Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. Тоталният коефициент на плодовитост, изчислен въз основа на фертилния контингент жени, който обхваща жените на възраст 15 - 49 навършени години.}

^{[5] Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението.}

^{[6] Относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията.}

^{[7] Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1 000 живородени.}

^{[8] Брой сключени бракове на 1 000 души от населението.}

^{[9] Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението.}

^{[10] Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината (на 1 000 души).}