Прессъобщения

Индексът на промишленото производство се понижава с 2.7% през септември 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени.

Намаление е отчетено в добивната промишленост - с 3.2%, в преработващата промишленост - с 3.1%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.5%.

Спрямо септември 2022 г. е регистриран спад с 11.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство.

На годишна база спад на промишленото производство е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 31.8%, в добивната промишленост - със 17.2%, и при преработващата промишленост - със 7.7%.

През септември 2023 г. в страната са функционирали 3 214 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 139.7 хил. стаи и 315.6 хил. легла в тях. В сравнение със септември 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 2.9%, а броят на леглата в тях - с 4.1%.

Общият брой на нощувките е 2 923.9 хил., или с 15.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 16.6% и достига 910.5 хиляди.

Приходите от нощувки достигат 217.5 млн. лв., или с 31.1% повече спрямо година по-рано.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 8.5% в сравнение с периода януари - септември 2022 г. и е в размер на 21 802.9 млн. лв., a вносът на стоки от трети страни намалява с 20.7% и е на стойност 28 707.7 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за трети страни в сравнение с периода януари - септември 2022 г. е отбелязан в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (14.2%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (13.8%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от трети страни е отчетено в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (17.6%) и  „Храни и живи животни“ (14.4%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (40.2%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

Изнесените стоки общо за трети страни и ЕС са в размер на 63 860.5 млн. лв. през периода януари - септември 2023 г., което е със 7.9% по - малко в сравнение със същия период на предходната година, а общата стойност на внесените стоки от трети страни и ЕС е 71 790.5 млн. лв. и намалява с 10.4%.

През периода януари - август износът на стоки от България за ЕС намалява с 6.6% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 37 525.0 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС намалява с 0.6% и е на стойност 38 489.2 млн. лева.

През август 2023 г. износът за ЕС намалява с 11.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 370.9 млн. лв., а вносът намалява с 5.2% и е на стойност 4 480.6 млн. лева.

Най-голям ръст при износа на стоки за ЕС в сравнение със същия период на 2022 г. е отбелязан в секторите „Разнообразни готови продукти, н.д.“ (14.7%). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (70.9%). Най-голямо увеличение при вноса на стоки от ЕС е отчетено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства“ (16.6%), докато най-голям спад - при сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (66.3%). Данните са според Стандартната външнотърговска класификация.

През периода 2 октомври - 5 ноември 2023 г. умрелите лица в България са 9 172 души и са с 1 170 по-малко спрямо същия период на 2022 година. Данните за умиранията в България за периода (40 - 44 седмица) и по седмици са налични на сайта на Националния статистически институт на следните линкове:

Смъртност | Инфостат (infostat.nsi.bg)

Умирания в България по седмици | Национален статистически институт (nsi.bg)

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през третото тримесечие на 2023 г. е 1 239, а новопостроените жилища в тях са 5 085. Спрямо третото тримесечие на 2022 г. сградите са с 97 по-малко, или със 7.3%, а жилищата в тях намаляват с 856, или с 14.4%.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 73.5%, с тухлена - 23.3%, с друга - 2.9%, и с панелна - 0.3%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (76.0%), следвани от жилищните кооперации (15.3%).

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 182 сгради с 1 413 жилища, Пловдив - 174 сгради с 548 жилища, и Бургас - 136 сгради с 1 073 жилища в тях.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.0%), следват тези с три стаи (32.7%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.7%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2023 г. е 486.7 хил. кв. м, или с 13.2% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а  жилищната площ намалява с 13.1 % и достига 387.7 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 94.4 кв. м през третото тримесечие на 2022 г. на 95.7 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Видин^[1] - 400 кв. м, и Силистра - 278.4 кв. м, а най-малка - в областите Бургас - 61.7 кв. м, и Шумен - 63.7 кв. метра.

През 2022 година спрямо предходната 2021 година се наблюдава увеличение на общата доставена енергия  в страната с 1.19 %, до 19 335.675 хил. тона нефтен еквивалент.

Крайното енергийно потребление в страната през 2022 година е намаляло с 3.03% спрямо предходната 2021 г, достигайки 9 845.258 хил. тона нефтен еквивалент. Транспортният сектор има най-голям дял в крайното енергийно потребление, като през 2022 година е 35.23%, или 3 468.082 хил. тона нефтен еквивалент.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Общ енергиен баланс.

Общата доставена енергия от възобновяеми енергийни източници в страната намалява с 5.79% до 2 746.425 хил. тона нефтен еквивалент през 2022 г. спрямо предходната 2021 година.

Крайното енергийно потребление на възобновяеми енергийни източници в страната през 2022 г. отбелязва незначително намаление с 0.20 %, до 1 467.228 хил. тона нефтен еквивалент спрямо предходната година. Сектор „Домакинства“ има най голям дял в крайното енергийно потребление, като през 2022 г. е 44.55 %, или 653.664 хил. тона нефтен еквивалент.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Възобновяеми енергийни източници.

През 2022 година нетното производство на топлинна енергия от районните отоплителни системи в страната намалява с 4.3 % до 27 664 тераджаула спрямо предходната 2021 година.

Комбинираните инсталации, използващи невъзобновяеми горива, имат най-голям дял в нетното производство на топлинна енергия от районните отоплителни системи, като през 2022 г. той е 74.7 %, или 20 663 тераджаула.

Районни отоплителни и охладителни системи са системи, които доставят топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или промишлени обекти за загряване или охлаждане на помещения или процеси. Към настоящия момент в страната няма изградени районни охладителни системи, публикуват се данни само за районните отоплителни системи.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Районни отоплителни и охладителни системи.

През 2022 година производството на високоефективна електрическа енергия от комбинирани съоръжения в страната намалява с 10.22% до 3 285 гигаватчаса спрямо предходната 2021 година. Парните кондензационни турбини с ефективност над 80% имат най-голям дял в комбинираното производство на високоефективна електрическа енергия, като през 2022 г. той е 35.22%, или 1 157 гигаватчаса.

Комбинирани съоръжения за електрическа и топлинна енергия са термични инсталации, в които отделената при изгаряне на горивото енергия се отдава към междинен флуид, който може да бъде газообразен или течен. Този междинен флуид изцяло постъпва към електрогенериращите съоръжения, проектирани и монтирани по начин, позволяващ една част от енергията да се използва от електрическите генератори за производство на електрическа енергия и другата част да се използва за производството на топлинна енергия за различни цели: използване в индустрията, в топлофикационните системи на градовете и др. Съоръжението се приема за комбинирано, ако има едновременно производство на полезна топлина и електрическа и/или механична енергия.

Данните са представителни на национално ниво. Те се съпоставят с Решения на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) относно издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Данните в целия динамичен ред са изчислени по една методология и са напълно сравними.

Подробни данни могат да бъдат намерени на сайта на НСИ в рубрика „Енергетика“, Комбинирани съоръжения за електрическа енергия и топлинна енергия.