Основните резултати от изследването за използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2025 г. показват, че:
Достъп до интернет
Запазва се тенденцията за ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет и през 2025 г. 92.8% от домакинствата в България имат достъп до глобалната мрежа в домовете си. От домакинствата, живеещи в градовете, 94.9% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 86.2%. Разликата в цифровата свързаност между градските и селските райони намалява и през 2025 г. тя е 8.7 процентни пункта, при 21.5 процентни пункта през 2016 година.
Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (95.9%), следван от Североизточен и Южен централен район, съответно с 92.7 и 92.3%. Най-малко домакинства разполагат с онлайн свързаност в Северозападния район - 87.3%.
Използване на интернет от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години
През 2025 г. 86.5% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, като относителният им дял е нараснал с 4.6 процентни пункта в сравнение с предходната година. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 7.0%.
Най-активни потребители на интернет са учащите (99.3%) и младите хора във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години - съответно 98.2 и 96.9%, както и лицата с висше образование - 96.6%. Все повече възрастни хора се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа и през 2025 г. относителният дял на лицата на възраст 65 - 74 години, които сърфират редовно, е 59.7%.
| 2024 | 2025 | |
|---|---|---|
| Общо | 81.9 | 86.5 |
| По пол | ||
| Мъже | 82.8 | 87.1 |
| Жени | 81.1 | 86.0 |
| По образование | ||
| Основно и по-ниско | 62.3 | 70.8 |
| Средно | 81.7 | 86.1 |
| Висше | 94.5 | 96.6 |
| По възраст | ||
| 16 - 24 години | 93.9 | 98.2 |
| 25 - 34 години | 95.4 | 96.9 |
| 35 - 44 години | 93.8 | 95.8 |
| 45 - 54 години | 89.0 | 92.2 |
| 55 - 64 години | 77.9 | 82.9 |
| 65 - 74 години | 48.6 | 59.7 |
| По трудов статус | ||
| Заети | 93.2 | 96.1 |
| Безработни | 73.6 | 80.6 |
| Учащи (неработещи, неактивни) | 96.7 | 99.3 |
| Други неактивни | 57.1 | 63.3 |
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 85.5% от лицата, следван от лаптоп - 34.5%.
Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 75.6% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), а най-малко участват в онлайн консултации, анкети, гласуване по граждански и политически въпроси - 6.6%.
| Цели | Общо | Мъже | Жени |
|---|---|---|---|
| Комуникация | |||
| Телефонни и видео разговори по интернет | 75.6 | 75.5 | 75.7 |
| Участие в социални мрежи | 71.1 | 69.9 | 72.2 |
| Размяна на съобщения в реално време | 71.0 | 70.6 | 71.3 |
| Изпращане/получаване на имейли (е-поща) | 51.8 | 51.1 | 52.5 |
| Достъп до информация | |||
| Четене на новинарски сайтове, вестници, списания онлайн | 59.6 | 60.7 | 58.4 |
| Търсене на информация за стоки и услуги | 47.0 | 45.2 | 48.7 |
| Търсене на информация за здравето | 37.0 | 27.7 | 46.1 |
| Обществено и политическо участие | |||
| Изразяване на мнение по граждански и политически въпроси в уебсайт или в социалните медии | 18.1 | 18.3 | 17.9 |
| Участие в онлайн консултации, анкети, гласуване по граждански и политически въпроси | 6.6 | 5.9 | 7.3 |
| Професионален живот | |||
| Търсене или кандидатстване за работа по интернет | 8.3 | 8.0 | 8.7 |
| Други онлайн услуги | |||
| Интернет банкиране | 31.1 | 31.3 | 30.9 |
| Продажба на стоки и услуги чрез уебсайт или приложение | 14.7 | 15.9 | 13.5 |
| Участие в онлайн курс | 9.5 | 8.3 | 10.7 |
През 2025 г. 22.5% от лицата използват приложения с генеративен изкуствен интелект (AI), като ChatGPT, Copilot, Gemini, BgGPT и др. за създаване на текст, изображения, програмен код, видеоматериали и други данни. Най-активни потребители са младите хора във възрастовата група 16 - 24 години (50.0%) и тези на възраст 25 - 34 години - 36.4%, при едва 3.3% за възрастните хора на 65 - 74 години. При лицата с висше образование относителният дял е 41.2%.
По-голямата част от хората използват приложения с изкуствен интелект за лични цели (20.2%), 8.4% - за професионални (свързани с работата) цели, а 5.2% се консултират с изкуствения интелект за учебни цели в рамките на формалната образователна система.сновната причина, поради която лицата не използват приложения с изкуствен интелект е, че нямат необходимост (45.5%), 9.3% не знаят как да ги използват, а 6.3% не знаят, че такива приложения съществуват.
Електронно управление (е-управление)
През 2025 г. 35.9%[1] от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции. В сравнение с предходната година относителният им дял се е повишил с 4.1 процентни пункта.
Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (65.9%), при едва 8.7% за населението с основно и по-ниско образование. По възраст най-висок е относителният дял на лицата, взаимодействащи онлайн с административни органи и публични институции във възрастовата група 35 - 44 години (49.8%), а най-нисък при тези на възраст 65 - 74 години (11.8%). Жените използват предлаганите онлайн услуги от администрацията повече от мъжете - съответно 36.8 и 35.0%.
[1] Относителният дял се отнася за лицата, които използват интернет за взаимодействие с административни органи и публични институции през последните 12 месеца преди интервюто.
Българските граждани използват електронното управление най-често с цел:
Най-малко лица подават жалби и искове онлайн, или подават искове за отпускане на помощи, обезщетения, упражняване на права - по 1.9%.
Електронна търговия
През 2025 г. всеки втори българин (51.2%[1]) пазарува онлайн за лични цели, като в сравнение с предходната година относителният дял се е увеличил с 1.4 процентни пункта. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 53.4 и 49.0%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са хората на възраст 25 - 34 години (70.8%) и тези на 16 - 24 години - 67.7%. Най-малко пазаруват онлайн възрастните хора между 65 и 74 години - 17.7%.
[1] Относителният дял се отнася за лицата, които купуват стоки и услуги през последните 12 месеца преди интервюто.
Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападен и Североизточен район - съответно 62.0 и 55.0%, а най-малко - в Югоизточен район (37.7%). Наблюдава се значително разделение при използването на електронна търговия по местоживеене, като 55.0% от градското население пазарува онлайн, при 40.4% за живеещите в селата.
| Общо | В градовете | В селата | |
|---|---|---|---|
| Общо | 51.2 | 55.0 | 40.4 |
| Статистически райони | |||
| Северозападен | 47.5 | 50.4 | 42.0 |
| Северен централен | 47.6 | 53.4 | 35.6 |
| Североизточен | 55.0 | 61.0 | 37.3 |
| Югоизточен | 37.7 | 44.3 | 19.7 |
| Югозападен | 62.0 | 62.8 | 58.1 |
| Южен централен | 45.2 | 46.6 | 42.3 |
Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са:
[1] Относителните дялове са изчислени на базата на броя лица, които купуват стоки и услуги през последните три месеца преди интервюто.
Цифрови умения
През 2025 г. 38.3% от лицата имат основни и над основните цифрови умения[1]. Най-висок е относителният дял при хората на възраст между 25 и 34 години (56.6%) и при младите хора на 16 - 24 години - 52.8%. Най-ниска е цифровата грамотност сред населението във възрастовата група 65 - 74 години, като почти половината от тях (49.8%) са без цифрови умения.
Лицата, които посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна, са 45.5%. От тях 42.4% проверяват нейната достоверност чрез:
Почти една трета от хората (29.6%) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68.0%)[3], сексуална ориентация (52.6%) или расов и етнически произход - 49.1%.
Поверителност и защита на личната информация
През 2025 г. 54.4% от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като най-често това са:
Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами, имат 47.0% от хората, 10.3% използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет, а 16.6% променят настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им.
[1] Индикаторът за цифрови умения е базиран на дейности, извършвани от лицата в интернет или свързани с използването на софтуер и други цифрови инструменти. За повече информация виж Методологичните бележки.
[2] Относителните дялове са изчислени на базата на броя лица, които проверяват достоверността на информацията в интернет.
[3] Относителните дялове са изчислени на базата на броя лица, които са срещали враждебни или унизителни съобщения в интернет.
Използване на интернет от лицата на възраст между 75 и 89 навършени години
През 2025 г. 24.9% от лицата на възраст между 75 и 89 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Относителният дял на тези, които никога не са използвали глобалната мрежа, е 59.7%, като основната причина е липса на необходимост (интернет не е полезен, интересен и т.н.) - 52.6%, за 22.8% използването на интернет е твърде сложно, а 5.8% от възрастните имат физически или психични ограничения при използване на интернет.
Основно лицата на възраст 75 - 89 години хора достъпват интернет чрез мобилен телефон или смартфон (23.9%), 3.3% използват лаптоп, а 3.1% - настолен компютър.
Дейностите, които извършват онлайн лицата в тази възрастова група най-често са:
Методологични бележки
Изследването за използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата е част от Европейската статистическа програма и се провежда ежегодно в България съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2182 на Европейската комисия. Изследването се финансира съвместно от НСИ и Европейската комисия съгласно подписано споразумение между двете институции. Основната му цел е получаване на надеждни сравними данни, които да отразяват разпространението и използването на ИКТ на национално и европейско ниво.
Обект на изследването са домакинствата и лицата в домакинствата. Единица на наблюдение са всички обикновени домакинства и лицата в тях на възраст от 16 до 74 навършени години, като от 2025 г. в изследването са включени и лицата на възраст от 75 до 89 години. През периода април - юни 2025 г. са анкетирани 4 258 домакинства, избрани на случаен принцип, и 8 421 лица в тези домакинства. Методът на анкетиране е персонално интервю, проведено от анкетьор, служител на НСИ. Анкетната карта за 2025 г. съдържа няколко модула, които събират информация за наличие и използване на интернет в домакинствата и от лицата, електронно правителство, електронна търговия, електронна идентификация, цифровиумения, поверителност и защита на личната информация, както и въпроси, свързани със социално-демографските характеристики на домакинствата и лицата. По време на изследването са събрани данни за три времеви интервала: към момента на интервюто, за последните три месеца преди интервюто и за последните 12 месеца преди интервюто.
Генеративният изкуствен интелект (AI) е инструмент, който може да създава ново съдържание, напр. текст, изображения, програмен код, видеоматериали или други данни, въз основа на наличната информация и моделите, които е научил от съществуващи примери.
Индикаторът за цифрови умения измерва цифровата грамотност и компетентност на хората и е базиран на избрани дейности свързани с използването на интернет и софтуер, които извършват лицата в пет специфични области: грамотност, свързана с информация и данни; комуникация и сътрудничество; решаване на проблеми; създаване на цифрово съдържание и умения за безопасност в интернет. Според разнообразието и сложността на извършваните дейности се изчисляват няколко нива на цифрови умения - без умения, ниски, основни и над основните цифрови умения.
Повече информация и данни от изследванията за използването на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата, могат да се намерят на сайта на НСИ и в Информационна система ИНФОСТАТ.
Copyright © 2025 НСИ Всички права запазени