Култура - библиотеки, кина, радио- и телевизионна програмна дейност, сценични изкуства и музеи - 2025 година

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината и радио-телевизионната програмна дейност.

Музеи

Към 31.12.2025 г. в страната функционират 182 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 100 от тях са общи, а 82 - специализирани (вкл. художествени галерии).

През 2025 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7 865 хил. фондови единици, като в сравнение с 2024 г. техният брой се увеличава с 1.7%.

Посещенията в музеите през 2025 г. са 6 394 хил. и се увеличават с 26.1% в сравнение с 2024 година (виж фиг. 1). В дните със свободен вход са осъществени 11% от посещенията (700 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужди граждани в музеите - със 105 хиляди, или с 9.6% спрямо предходната година.

Сценични изкуства

През 2025 г. в действащите 89 театъра в страната са организирани 16 124 представления, посетени от 2 303 хил. зрители. Спрямо 2024 г. броят на представленията се запазва, докато посещаемостта намалява с 2.8%. Средният брой посетители на едно представление е 143, което запазва нивото си спрямо предходната година.

Разпределението на театрите по вид (виж фиг. 2), с реализирани постановки през 2025 г., е следното:

• 39 драматични театъра с 6 053 представления;
• 7 оперни и балетни театъра с 890 представления;
• 3 оперетни театъра с 430 представления;
• 25 куклени театъра с 6 061 представления;
• 8 драматично-куклени театъра с 1 819 представления;
• 7 цирка с 871 представления.

През 2025 г. в страната са развивали дейност 66 музикални колектива - 10 филхармонии и симфониети, 27 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 29 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават с 37.5% спрямо 2024 година.

Библиотеки

През 2025 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хил. библиотечни единици е 49. Общият им фонд се състои от 34 750 хил. библиотечни документа (виж фиг. 3) - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите - 58.1% (20 189 хил.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 26.1% (9 084 хил.), и продължаващите издания - 15.8% (5 477 хиляди).

Регистрираните читатели са 287 хил., което е с 3.6% повече в сравнение с предходната година, а посещенията се увеличават с 12.5% и достигат 4 930 хиляди. Заетият библиотечен фонд е 7 567 хил. библиотечни единици (виж фиг. 4).

В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2025 г. има регистрирани 8 596 хил. библиотечни документа, или с 23 хил. повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 27-те регионални библиотеки в областните центрове е 12 231 хил. единици, като заетият фонд в тях е намалял с 41 хил. единици в сравнение с 2024 година.

Кина

В края на 2025 г. кината в страната са 85, а киноекраните - 238, като броят им намалява с 2 спрямо 2024 година. Мултиплексите¹ са 11 и в тях са осъществени 57.2% от всички прожекции и 62.6% от посещенията (виж табл. 1).

Таблица 1. Кина, екрани, прожекции и посещения

През 2025 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината се увеличават с 4.7%, а посещенията намаляват с 8.1%.

Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 28 със 143 хил. прожекции, посетени от 2 049 хил. зрители. В столицата са функционирали 17 кина с 85 екрана, в които са прожектирани 2 932 филма.

Радиопрограмна дейност

През 2025 г. в страната са функционирали 70 регистрирани и лицензирани радиооператори, излъчили 583 хил. часа радиопредавания, което е с 23 867 часа по-малко в сравнение с 2024 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания - 63.5%, следвани от новините - 8% (виж фиг. 6).

През 2025 г. в страната са функционирали 123 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператори, което е с 4 повече от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 816.4 хил. часа, или с 1.8% повече в сравнение с 2024 година. Специализираните предавания (виж фиг. 7) са разпределени по часове, както следва:

• художествени предавания (игрални и телевизионни) - 201.3 хил. часа;
• музикални предавания - 143.0 хил. часа;
• спортни предавания - 83.2 хил. часа;
• новини - 45.3хил. часа;
• реклами - 48.8 хил. часа;
• образователни предавания - 9.5 хил. часа.

^[1] Стационарно кино с 8 и повече екрана.

Методологични бележки

Източник на информацията за дейността на музеите е регулярно провеждано годишно наблюдение. Тяхната дейност се характеризира чрез: музейните фондови единици; посетителите; културно-просветната работа; персонала; приходите и разходите и материално-техническата база. В броя на музеите се включват самостоятелните музеи, създадени по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г.) и извършвали дейност през съответната година.

Сценичните изкуства са предмет на отделно годишно изследване. Единици на наблюдение са театрите, оперите, оперетите, цирковете, музикалните колективи, дружествата и сдруженията, които са организирали и провели рецитали и концерти (естрадни, фолклорни, симфонични, камерни, хорови, на духови оркестри, смесени и други). Тяхната дейност обхваща следните основни характеристики: сцени, места, представления, посетители, постановки по националност на автора, включително нови постановки.

Предмет на годишно статистическо наблюдение е и дейността на библиотеките с библиотечен фонд над 200 хиляди единици. Тяхната дейност обхваща следните основни характеристики: библиотечен фонд (книги, продължаващи издания и други библиотечни документи), читатели, посещения, зает библиотечен фонд, персонал, приходи и разходи, компютри, площ на библиотеките.

Дейността на кината се обхваща чрез следните основни характеристики: места, екрани, прожекции, зрители, приходи от билети. Не се наблюдават киноклубовете и подвижните кина.

Дейността на радио- и телевизионните оператори се обхваща чрез следните основни характеристики: предавания по функция в часове, приходи и разходи.