Международната година на статистиката бе повод петима зрелостници от шуменското училище СОУ „Сава Доброплодни“ да влязат в ролята на статистици. С помощта на директорката на ТСБ – Шумен те съставиха въпросник, за който избраха оптимистичното мото „Напред в бъдещето с усмивка“. Ученическият екип, реализирал изследването, е предложен от директорката на училището г-жа Донка Иванова. Той включва Симеон Димитров, Атидже Цанкова, Симона Вацова, Лина Ненчева и Цветелина Милушева, които в качеството си на „статистици за една седмица“ проучиха мнението на своите съученици от 12 клас.
Г-жа Донка Иванова и екипа в ролята на „статистици за една седмица“
Идеята бе, броени месеци преди да се разделят със своето училище, да се уловят и документират статистически настроенията на учениците, техните очаквания и нагласи за бъдещето. Анкетната карта включва 14 въпроса, групирани в три раздела: Финалът наближава; А сега накъде? и Училище любимо.
Общият брой анкетирани е 45 ученици – 33 момичета и 12 момчета. За всички тях наближаващият финал е свързан с явяването на матури и успешното завършване на средното образование. За тези нелеки изпити 60.0% от ученичките и близо 67.0% от учениците споделят, че се подготвят упорито и очакват да постигнат резултат, който ги удовлетворява. Останалите си дават сметка, че трябва да приключат успешно, но не са убедени, че ще се справят. Подготвяйки се за зрелостните изпити, 75.6% от всички анктирани разчитат само и единствено на себе си и на наученото в училище, а останалите допълват знанията си с частни уроци.
Участници в наблюдението
Преобладаващата част от участниците в наблюдението имат отговор на въпроса „А сега накъде?“. Категорично решение да продължат образованието си заявяват 27 момичета и 9 момчета. Някои се колебаят какъв път да поемат, а други са решили да поработят, като изборът им за трудова реализация основно е по-голям град или чужбина.
Петима зрелостници са насочили интереса си към учебно заведение извън страната. Аргументите им се свеждат главно до по-високото качество на образование и намерението им да се установят трайно в друга държава. Предпочитанията на кандидатстудентите, избрали България, са свързани предимно с ВУЗ в по-голям град и в по-малка степен с Шуменския университет.
Независимо дали и къде ще продължат образованието си, 44.4% от анкетираните свързват своето бъдеще с някои от големите градове на страната, 26.7% – с град Шумен, и 24.4% – със страна – членка на ЕС. Единични са случаите, в които изборът е държава извън ЕС. Предпочитанията към живот извън границите на страната са два пъти по-чести при момичетата отколкото при момчетата.
Резултатите от проведеното проучване сочат, че анкетираните млади хора действително гледат на бъдещето с усмивка. Прогнозата за живота им след 10 години е оптимистична. Около 70% от тях са уверени, че в рамките на посочения период ще са постигнали желаната от тях успешна реализация, осигуряваща им добър стандарт на живот. Позитивните нагласи са по-характерни за момчетата отколкото за момичетата. Над 42% предполагат, че след едно десетилетие ще са със семейство и деца, а близо 29% очакват, че ще живеят някъде в чужбина, но им е трудно да определят къде и как. Мрачно бъдеще се долавя в отговорите на девет ученици, предимно момичета.
Какво е училището за тези, които ще се разделят с него? Най-голям брой от анкетираните (35) споделят мисълта, че училището е „място, на което, израствайки, откриваш себе си и света“. Този отговор са посочили 75.8% от момичетата и 83.3% от момчетата. За 22-ма школото е „отговорно задължение и ангажимент“, за 20 – „най-безгрижния период от живота на човек“, а за 19 – „приятелство и любов“. Само един го определя като „досадно даскало“.
Проучването дава възможност зрелостниците да изберат от 6 възможни една мисъл/сентенция/поговорка, която отразява в най-голяма степен тяхната представа за това какъв следва да бъде учителят. Най-често, с равен брой от по 13 гласа, те застават зад разбирането, че „задачата на учителя е да отваря вратите, а не да пробутва през тях учениците“ и „добрият преподавател обича това, което преподава, и тези, на които преподава“.
Ако имат възможност да променят образователната система, младите хора на първо място биха опростили съдържанието на учебния материал, за да е по-лесен за възприемане. Това действие биха предприели 68.9% от учениците. На второ място, подкрепено от 35.6%, се нарежда изграждането на плувни басейни и съвременни спортни зали във всички училища, а на трето място с 33.3% – въвеждането на ред и дисциплина. Най-малък (по 11.1%) е делът на учениците, споделящи необходимостта от въвеждане на задължително униформено облекло и повишаване на възнагражденията на преподавателите.
Абитуриентският бал е събитие, превърнало се в символ на отлитащите ученически години. За всеки втори от зрелостниците на СОУ „Сава Доброплодни“ това тържество е най-вече „възможност за як купон с всички съученици“, а за всеки трети – „традиция, която ще продължи във времето“. Не всички са положително настроени към предстоящия бал. Според някои той е ненужен и свързан с излишни разходи. Нееднозначно се приема и традицията „среща на випуска“. Оказва се, че всеки седми не мисли да участва занапред в организирани мероприятия на класа/випуска. Що се отнася до останалите, преобладаващата част от тях биха желали да се срещнат отново след пет години.
Обобщените резултати от анкетната карта ще бъдат презентирани от ученическия статистически екип пред зрелостниците в часовете по „свят и личност“. А директорката на училището ще запознае с тях и многобройния учителски колектив, включващ над 110 преподаватели. Така статистиката ще помогне на учителите да погледнат на своята дейност през погледа на своите ученици.
