През октомври 2022 г. в областта са функционирали 237 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.1 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 13.4%, а леглата в тях – с 12.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 116.0 хил., или с 42.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 91.3 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 24.7 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 59.3% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 39.0%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28.4% от нощувките на чужденци и 34.0% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 12.3 и 27.0%.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението на двете основни етнически групи (минимално увеличение има само при турския етнос), както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 513 249, или 86.7% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.4 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 39 585, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният им дял нараства с 0.2 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2022 г. са 221.1 хиляди, като намаляват с 2.0 хил. или 0.9% спрямо края на юни 2022 година. По икономически дейности спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 16.3%, „Операции с недвижими имоти“ – с 8.0% и „Строителство“ – с 4.6%. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Култура, спорт и развлечения“ – с 3.0%, „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 2.9% и „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 2.2%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 31.9%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.2% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 8.1%.

В края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.7% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление с 8.5% е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Добивна промишленост“ – с 8.2%, „Други дейности“ – със 7.9% и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 5.8%.

През септември 2022 г. в областта са функционирали 251 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.1 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 12.6%, а леглата в тях – с 9.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 118.0 хил., или с 22.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 91.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 26.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 51.8% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 38.1%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.0% от нощувките на чужденци и 31.8% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 13.2 и 30.1%.

През третото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 345 жилищни сгради с 4 760 жилища в тях и с 475 521 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 3 административни сгради с 1 899 кв. м РЗП и на 145 други сгради със 184 250 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради бележат спад с 13.5%, но жилищата в тях се увеличават със 161.5%, а общата им застроена площ – със 109.8%. Броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи увеличение с 18.9%, а тяхната РЗП – със 169.7%.

В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради бележат ръст от 39.1%, жилищата в тях – над три пъти, а разгънатата им застроена площ – над два пъти повече. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, нарастват с 39.4%, а тяхната РЗП – със 140.8%.

Образователна структура на населението

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Към 7 септември 2021 г. броят на лицата с висше образование в областта е 149.2 хил., или всеки четвърти (25.2%) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5.8 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29.2%, а на мъжете – 20.8%, като в сравнение с 2011 г. се увеличава съответно с 6.9 и 4.6 процентни пункта.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 29.7%, то в селата е 12.3%, или два и половина пъти по-малко.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в община Пловдив – 35.2%, следвана от общините Родопи (21.9%) и Сопот (19.1%), а най-нисък е в общините Раковски (10.0%), Садово (10.1%), Съединение и Калояново (по 10.9%).

През август 2022 г. в областта са функционирали 256 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.0 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение с август 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 8.5%, а леглата в тях – с 4.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 133.1 хил., или с 3.6% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, като 106.5 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 26.6 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 48.8% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 36.3%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 37.9% от нощувките на чужденци и 30.1% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 13.3 и 33.6%.

От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България. Правим преброявания на всеки десет години, за да предоставим детайлна картина на населението и условията, при които живее, и макар това да е снимка към определен момент, тя показва как се изменяме през десетилетията между преброяванията.

Брой и прираст на населението

Населението на областта към 7 септември 2021 г. е 634 497. Жените са 331 893 (52.3%), а мъжете 302 604 (47.7%), или на 1000 жени се падат 912 мъже.

В периода между последните две преброявания населението на областта е намаляло с 48 530 души, или със 7.1%. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление се увеличава от 0.5 на година през периода 2001 – 2011 г. на 0.7 през периода 2011 – 2021 година.

Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на областта, са естественото движение (раждания и умирания) и вътрешната и външната миграция.

През юли 2022 г. в областта са функционирали 263 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.4 хил., а на леглата – 12.7 хиляди. В сравнение с юли 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) нараства с 11.0%, а леглата в тях – с 11.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 137.2 хил. или с 16.3% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 110.4 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 26.8 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 46.4% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 34.6%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 41.2% от нощувките на чужденци и 34.8% – на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 12.4 и 30.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2022 г. нарастват с 1.9 хил., или с 0.9% спрямо края на март 2022 г., като достигат 223.1 хиляди. По икономически дейности спрямо края на първото тримесечие на 2022 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Строителство“ – с 3.8%, „Култура, спорт и развлечения“ – с 3.2% и „Професионални дейности и научни изследвания“ – с 2.9%. Увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 22.3%, „Административни и спомагателни дейности“ – с 4.7% и „Добивна промишленост“ – с 3.5%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 31.7%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.0% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 7.9%.

В края на юни 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.03% повече в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 19.3%, „Операции с недвижими имоти“ – с 12.2% и „Добивна промишленост“ – с 9.3%.