През декември 2022 г. в областта са функционирали 233 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.0 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение с декември 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 13.1%, а леглата в тях – с 13.0%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 99.7 хил., или с 56.6% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 85.2 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 14.5 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 66.2% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 42.8%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 26.1% от нощувките на чужденци и 33.1% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.7 и 24.1%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешителни за строеж на 290 жилищни сгради с 1 677 жилища в тях и със 170 880 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 127 други сгради със 107 7712 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 15.9%, жилищата в тях намаляват с 64.8%, а общата им застроена площ – с 64.1%. Броят на разрешителните за строеж на други сгради бележи спад от 12.4%, а тяхната РЗП – с 41.5%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват със 17.6%, жилищата в тях – с 44.3%, а разгънатата им застроена площ – с 44.7%. Разрешителните за строеж, издадени на други сгради, са повече с 4.1%, но тяхната РЗП намалява с 37.9%.

През ноември 2022 г. в областта са функционирали 227 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.0 хил., а на леглата – 11.9 хиляди. В сравнение с ноември 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 18.8%, а леглата в тях – с 16.2%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 98.9 хил., или със 76.8% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 83.4 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 15.5 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 60.9% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 41.4%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 31.4% от нощувките на чужденци и 33.2% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 7.7 и 25.4%.

1. Общ преглед

По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили общо 39 795 нефинансови предприятия, осъществявали дейност в област Пловдив. В тях работят 208 038 заети лица или с 2.0% повече от 2020 година. Нетните приходи от продажби са 33 104 млн. лв. и са с 20.2% повече от предходната година, стойността на продукцията е 21 463 млн. лв. или с 18.5% повече от 2020 година.

В областта преобладават микропредприятията (до 9 заети) – 92.4% от общия брой, в които стойността на произведената продукция е 3 953 млн. лв. по текущи цени или 18.4% от общата за областта. Следват малките предприятия (от 10 до 49 заети) – 6.2% от всички и съответно 4 039 млн. лв. стойност на продукцията и дял от 18.8%. Средните предприятия (от 50 до 249 заети) – 1.2% от всички и съответно 5 780 млн. лв. и дял от 26.9%. Големите предприятия (над 250 заети) – 0.2% от всички и съответно 7 691 млн. лв. стойност на продукцията и дял от 35.9%. Крайният финансов резултат на предприятията от област Пловдив за 2021 г. е печалба в размер на 2 589 млн. лв. Предприятията, приключили финансовата година с печалба са 72.6% от общия брой, със загуба – 18.6%, а с нулев финансов резултат са 8.8%.

1. Преки чуждестранни инвестиции

В област Пловдив преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2021 г. възлизат на 2 146 млн. евро, което е със 7.8% повече в сравнение с 2020 година.

Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в индустрията – 1 519 млн. евро, и в сектор “Операции с недвижими имоти” – 266 млн. евро. През 2021 г. тези дейности заедно формират 83.2% от общия обем на ПЧИ, а относителният им дял общо намалява с 0.7 пунктa спрямо предходната година. В сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство” преките чуждестранни инвестиции нарастват с 22.6% в сравнение с 2020 г. и са в размер на 205 млн. евро.

С най-голям размер на ПЧИ е община Пловдив – 66.2% от общия обем, следвана от Марица и Раковски – съответно 12.1% и 5.4%.

2. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи

През 2021 г. извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на областната икономиката са 2 246 млн. лв., като е отчетено увеличение с 31.6% в сравнение с предходната година.

Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 830 млн. лв., и в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) – 515 млн. лева. През 2021 г. тези сектори заедно формират 59.9% от общия обем разходи за ДМА, а относителният им дял общо нараства с 1.6 пункта спрямо предходната година. В сектор „Операции с недвижими имоти” инвестициите в ДМА достигат 266 млн. лева, или с 14.9% повече в сравнение с 2020 година.

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационни и комуникационни технологии в домакинствата и от лицата показват, че през 2022 г. 89.1% от домакинствата в област Пловдив имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан ръст от 0.2 процентни пункта спрямо предходната година. Средната стойност за страната по този показател е 87.3%. По дял на домакинствата с достъп до интернет областта е на пето място в страната.

През 2022 г. 78.4% от населението на възраст 16 – 74 навършени години се възползва от удобствата на глобалната мрежа всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата в сравнение с предходната година е регистриран ръст от 5.6 проценти пункта, а в сравнение с 2010 г. – ръст от 39.4 проценти пункта.

През октомври 2022 г. в областта са функционирали 237 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.1 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение с октомври 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 13.4%, а леглата в тях – с 12.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 116.0 хил., или с 42.9% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 91.3 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 24.7 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 59.3% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 39.0%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 28.4% от нощувките на чужденци и 34.0% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 12.3 и 27.0%.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

• Доброволност на отговорите;
• Самоопределение;
• Възможност за свободно записан отговор.

Самоопределение по етнос

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението на двете основни етнически групи (минимално увеличение има само при турския етнос), както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 513 249, или 86.7% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.4 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 39 585, или 6.7% от отговорилите лица. Относителният им дял нараства с 0.2 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) в област Пловдив, наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2022 г. са 221.1 хиляди, като намаляват с 2.0 хил. или 0.9% спрямо края на юни 2022 година. По икономически дейности спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. най-голямо намаление на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 16.3%, „Операции с недвижими имоти“ – с 8.0% и „Строителство“ – с 4.6%. Най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Култура, спорт и развлечения“ – с 3.0%, „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 2.9% и „Селско, горско и рибно стопанство“ – с 2.2%. В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ – 31.9%, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 15.2% и „Транспорт, складиране и пощи“ – 8.1%.

В края на септември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 0.7% по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление с 8.5% е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Добивна промишленост“ – с 8.2%, „Други дейности“ – със 7.9% и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – с 5.8%.

През септември 2022 г. в областта са функционирали 251 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 6.1 хил., а на леглата – 12.0 хиляди. В сравнение със септември 2021 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се увеличава с 12.6%, а леглата в тях – с 9.3%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване възлиза на 118.0 хил., или с 22.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година, като 91.7 хил. от тях са реализирани от български граждани, a 26.3 хил. – от чужденци.

В хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани 51.8% от общия брой нощувки на чужди граждани, докато от българи те са 38.1%. В местата за настаняване с 3 звезди са осъществени 35.0% от нощувките на чужденци и 31.8% на български граждани, докато в останалите места за настаняване (с 1 и 2 звезди) тези дялове са съответно 13.2 и 30.1%.