Брутен вътрешен продукт за област Кюстендил през 2017 година

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) за област Кюстендил през 2017 година е 977 млн. лв. Това нарежда областта на 25-то място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 5.3%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 989 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 30 295 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно с 7 046 и 6 687 лева.



Създадената от отраслите на регионалната икономика брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Кюстендил през 2017 г. възлиза на 847 млн. лв., което е с 5.8% повече спрямо 2016 година. БДС за областта представлява 1.0% от общо генерираната добавена стойност за страната.


[1] Брутната добавена стойност (БДС) по базисни цени е балансираща позиция в състава на производствената сметка, изчислявана като разлика между произведената брутна продукция по базисни цени (преди начисляването на данъци върху продуктите и услугите, включително субсидиите върху продуктите) и междинните производствени разходи по цени на купувач. 

Наети лица и средна брутна заплата в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2018 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2018 г. намаляват с 2.6% спрямо края на септември 2018 г., като достигат 27.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.8 и 15.1%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 2.0% (до 7.1 хил.), а в частния сектор с 2.8% (до 20.6 хиляди).

В края на декември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 5.7% по-малко в сравнение с края на декември 2017 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост ” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на декември 2018 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство”, „Култура, спорт и развлечения” и „Транспорт, складиране и пощи”.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 805 лв. и се увеличава спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 2.8%. Най-голямо увеличение има в „Образование” и „Култура, спорт и развлечения”. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Строителство”.

Издадени разрешителни за стоеж и започнато строителство на нови сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2018 година

През четвъртото тримесечие на 2018 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 15 жилища в тях и 2 166 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 47 други сгради с 8 213 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 54.5%, жилищата в тях – с 60.5%, а общата им застроена площ – с 49.7%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване със 74.1%, а при общата им застроена площ – с 26.1% (Фиг. 1).

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил остава непроменен, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 25.0%, а разгънатата им застроена площ – с 64.5%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 46.9%, а разгънатата им застроена площ – със 117.6%.

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област Кюстендил през 2017 година

По окончателни данни през 2017 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 85.7 млн. лв., като спрямо 2016 г. се увеличават с 12.4%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 72.1 млн. лв., като при нежилищните сгради е отчетено увеличение с 32.5%, докато при жилищните сгради е регистрирано намаление с 1.5% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 13.6 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 14.2%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищните сгради е 64.5%, а на нежилищните – 35.5%.

През 2017 г. приходите от сградно строителство в област Кюстендил са 53.1 млн. лв., като се увеличават с 10.1% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради от общите приходи от сградно строителство е 63.7%, а от строителство на нежилищни сгради – 36.3%.

Статистика на околната среда в област Кюстендил през 2017 година

Обществено водоснабдяване

През 2017 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 97 л/ден през 2016 г. на 99 л/ден през 2017 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.), Бургас (112 л/ден/чов.), Благоевград (110 л/ден/чов.) и Перник (109 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (68 л/ден/чов.).

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Кюстендил през 2017 година

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 131.6 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 3.6%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 59.8 млн. лв., което е с 21.2% по-малко от 2016 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 40.2 млн. лв., или с 6.9% повече в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези сектори заедно формират 75.9% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. със 7.2 процентни пункта. Следващ по обем на направените инвестиции в ДМА е секторът „Селско, горско и рибно стопанство“ – 10.8 млн. лв.

Преки чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия в област Кюстендил към 31.12. 2017 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2017 г. възлизат на 42.8 млн. евро, което е с 2.1% по-малко в сравнение с 2016 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.

Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 25.5 млн. евро или с 3.1% по-малко от 2016 година, като 51.0% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 9.7 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 6.1 млн. евро или с 24.4% повече спрямо предходната година. През 2017 г. тези три дейности заедно формират 96.4% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 5.1% спрямо 2016 година.

Годишна статистика на заетостта и разходите за труд в област Кюстендил през 2017 година

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2017 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил показват, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 29 410, което представлява 1.3% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2016 г. броят на наетите намаляват с 831 души или с 2.7%. Намаление на наетите лица е регистрирано в седем икономически дейности – най-значимо в „Добивна промишленост” (37.5%) и „Държавно управление” (3.7%). Увеличение се наблюдава в дванадесет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Професионални дейности и научни изследвания“ (19.7%), „Строителство“ (9.5%) и „Култура, спорт и развлечения” (7.1%).

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.7 и 12.0%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2017 г. областта заема 22 място сред 28-те области в страната. Най-голям е средногодишният брой на наетите в областите София (столица) – 739.5 хил. и Пловдив – 220.6 хил., а най-малък в областите Силистра – 21.1 хил. и Видин – 16.5 хиляди.

В област Кюстендил средната брутна годишна работна заплата за 2017 г. е 8 642 лв. (фиг. 1), при 12 448 лв. средно за страната.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Кюстендил през 2017 година

 По данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили общо 5 730 нефинансови предприятия от област Кюстендил, или с 1.4% повече в сравнение с 2016 година. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 5 353 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 309, а на средните (от 50 до 249 заети) е 61. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 7.

Произведената продукция в област Кюстендил през 2017 г. възлиза на 1 303 млн. лв., като е отчетен ръст от 7.8% спрямо 2016 година. Добавената стойност по факторни разходи възлиза на 422 млн. лв. по текущи цени. Водещ в икономиката на област Кюстендил е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 46.7% от произведената продукция и  45.0% от добавената стойност по факторни разходи за областта.

Използване на информационно – комуникационните технологии от домакинствата и лицата в област Кюстендил през 2018 година

PDF файл

Резултатите от проведеното през 2018 г. изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 59.8% от домакинствата в област Кюстендил имат достъп до интернет в домовете си, при средно 72.1% за страната. Спрямо предходната година в областта се регистрира спад от 5.8 процентни пункта на домакинствата с достъп до интернет.
За периода 2008-2018 г. използването на ИКТ става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от два пъти (фиг. 1).
През 2018 г. с най-нисък относителен дял на домакинствата с достъп до интернет са областите София, Кюстендил, Видин и Ямбол, а с най-висок – Кърджали, София (столица), Варна, Добрич, Сливен и Пловдив (фиг. 2). По относителен дял на тези домакинства област Кюстендил се нарежда на 27-то място в страната.
През текущата година в област Кюстендил 47.5% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. В регулярното използване на интернет от лицата е отбелязано намаление от 4.3 процентни пункта спрямо предходната година. Жените са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с мъжете – съответно 48.1 и 46.9%.