Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Кюстендил през периода 2016 – 2018 година

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2016 – 2018 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2015 – 2017 г. остава непроменена. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.8 години. Стойността на показателя варира от 72.7 и 72.8 години в областите Монтана и Враца до 76.6 години в областите Кърджали и София (столица), като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.

Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.

В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.5 години, а при жените – 77.5 години. Най-голяма е разликата между двата пола в областите Силистра (8.5 години), Перник (8.2 години) и Кюстендил (8.0 години), а най-малка – в областите София (столица) и Шумен (съответно с 6.0 години).


[1] Показателят за очаквана продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Население и демографски процеси в област Кюстендил през 2018 година

Текущата демографска ситуация в областта през 2018 г. се характеризира с:

  • Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
  • Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
  • Нараства общият коефициент на възрастова зависимост. Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване.;
  • Намаляване абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който остава под средния за страната;
  • Продължава да намалява броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта;
  • Трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца;
  • Намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, който е над средния за страната. През 2018 г. областта е сред областите в страната с най-висока смъртност.
  • Намалява детската смъртност;
  • Броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите нараства;

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Кюстендил през 2018 година

  • През 2018 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Кюстендил са 51.1 хил., или 70.0% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) намалява с 0.2 процентни пункта.
  • Общият брой на заетите лица в областта e 50.7 хил., или 48.1% от населението на 15 и повече навършени години.
  • Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 49.2 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 67.5%, съответно 66.1% за мъжете и 68.9% за жените. В сравнение с 2017 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.4 процентни пункта.
  • Коефициентът на заетост за възрастовата група 25 – 34 навършени години е 75.3%, или с 2.6 процентни пункта по-малко спрямо 2017 година.
  • Наблюдава се намаление на коефициента на заетост за възрастовата група              35 – 44 навършени години с 0.8 процентни пункта в сравнение с предходната година – от 89.7 на 88.9%.
  • Нарастване с 0.4 процентни пункта спрямо 2017 г. се отчита при коефициента на заетост за възрастовата група 45 – 54 навършени години – от 77.3 на 77.7%.
  • Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 56.9%, или с 3.7 процентни пункта по-висок в сравнение с 2017 година.

Брутен вътрешен продукт за област Кюстендил през 2017 година

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) за област Кюстендил през 2017 година е 977 млн. лв. Това нарежда областта на 25-то място в страната. В сравнение с 2016 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 5.3%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 989 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 30 295 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно с 7 046 и 6 687 лева.



Създадената от отраслите на регионалната икономика брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Кюстендил през 2017 г. възлиза на 847 млн. лв., което е с 5.8% повече спрямо 2016 година. БДС за областта представлява 1.0% от общо генерираната добавена стойност за страната.


[1] Брутната добавена стойност (БДС) по базисни цени е балансираща позиция в състава на производствената сметка, изчислявана като разлика между произведената брутна продукция по базисни цени (преди начисляването на данъци върху продуктите и услугите, включително субсидиите върху продуктите) и междинните производствени разходи по цени на купувач. 

Наети лица и средна брутна заплата в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2018 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2018 г. намаляват с 2.6% спрямо края на септември 2018 г., като достигат 27.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 31.8 и 15.1%.

Спрямо края на третото тримесечие на 2018 г. наетите лица в обществения сектор намаляват с 2.0% (до 7.1 хил.), а в частния сектор с 2.8% (до 20.6 хиляди).

В края на декември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 5.7% по-малко в сравнение с края на декември 2017 година. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Добивна промишленост ” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”. Най-голямо процентно увеличение на наетите лица в края на декември 2018 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство”, „Култура, спорт и развлечения” и „Транспорт, складиране и пощи”.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 805 лв. и се увеличава спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 2.8%. Най-голямо увеличение има в „Образование” и „Култура, спорт и развлечения”. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата са „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Строителство”.

Издадени разрешителни за стоеж и започнато строителство на нови сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2018 година

През четвъртото тримесечие на 2018 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 15 жилища в тях и 2 166 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 47 други сгради с 8 213 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 54.5%, жилищата в тях – с 60.5%, а общата им застроена площ – с 49.7%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано нарастване със 74.1%, а при общата им застроена площ – с 26.1% (Фиг. 1).

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2017 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил остава непроменен, докато броят на жилищата в тях се увеличава с 25.0%, а разгънатата им застроена площ – с 64.5%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са повече с 46.9%, а разгънатата им застроена площ – със 117.6%.

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област Кюстендил през 2017 година

По окончателни данни през 2017 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Кюстендил са 85.7 млн. лв., като спрямо 2016 г. се увеличават с 12.4%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 72.1 млн. лв., като при нежилищните сгради е отчетено увеличение с 32.5%, докато при жилищните сгради е регистрирано намаление с 1.5% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 13.6 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 14.2%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на жилищните сгради е 64.5%, а на нежилищните – 35.5%.

През 2017 г. приходите от сградно строителство в област Кюстендил са 53.1 млн. лв., като се увеличават с 10.1% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради от общите приходи от сградно строителство е 63.7%, а от строителство на нежилищни сгради – 36.3%.

Статистика на околната среда в област Кюстендил през 2017 година

Обществено водоснабдяване

През 2017 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 97 л/ден през 2016 г. на 99 л/ден през 2017 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.), Бургас (112 л/ден/чов.), Благоевград (110 л/ден/чов.) и Перник (109 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (68 л/ден/чов.).

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Кюстендил през 2017 година

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 131.6 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 3.6%. Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 59.8 млн. лв., което е с 21.2% по-малко от 2016 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 40.2 млн. лв., или с 6.9% повече в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези сектори заедно формират 75.9% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. със 7.2 процентни пункта. Следващ по обем на направените инвестиции в ДМА е секторът „Селско, горско и рибно стопанство“ – 10.8 млн. лв.

Преки чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия в област Кюстендил към 31.12. 2017 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Кюстендил към 31.12.2017 г. възлизат на 42.8 млн. евро, което е с 2.1% по-малко в сравнение с 2016 година. Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.2% и съответно 0.3% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Кюстендил заема двадесет и шесто място в страната, следвана от областите Монтана и Силистра.

Най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в промишлените предприятия в областта – 25.5 млн. евро или с 3.1% по-малко от 2016 година, като 51.0% от тях са в раздел „Производство на текстил и облекло; обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм“. В отрасъл „Операции с недвижими имоти“ са инвестирани 9.7 млн. евро. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) са инвестирани 6.1 млн. евро или с 24.4% повече спрямо предходната година. През 2017 г. тези три дейности заедно формират 96.4% от общия обем на ПЧИ в област Кюстендил, а общият им размер намалява с 5.1% спрямо 2016 година.