Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Кюстендил през периода 2015-2017 година

PDF файл

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на област Кюстендил, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 73.4 години, като спрямо предходния период 2014 – 2016 г. тя намалява с 0.3 години. Средната продължителност на живота в областта е под средната за страната – 74.8 години. Стойността на показателя варира от 72.9 години в областите Враца и Монтана до 76.4 години в областите София (столица) и Кърджали, като общо в осем области очакваната средна продължителност на живота е над средната за страната.
Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната. В област Кюстендил средната продължителност на живота при мъжете е 69.5 години, а при жените – 77.5 години. Най-голяма е разликата между двата пола в област Кюстендил (8.0 години), а най-малка – в област Шумен (5.9 години).

Население и демографски процеси в област Кюстендил през 2017 година

PDF файл
 

Текущата демографска ситуация в областта през 2017 г. се характеризира с:
• Продължаващо намаляване и застаряване на населението;
• Задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
• Населението в трудоспособна възраст намалява, а това над трудоспособна възраст се увеличава. Нисък коефициент на демографско заместване;
• Увеличаване абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, който остава под средния за страната;
• Продължава да намалява броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в областта;
• Трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните живородени деца;
• Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, който е над средния за страната;
• Намалява детската смъртност;
• Броят на сключените граждански бракове се увеличава, а броят на бракоразводите намалява;
• Всички общини в областта имат отрицателен естествен и механичен прираст.

Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Кюстендил през 2017 година

PDF файл
 

• През 2017 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години в област Кюстендил са 52.6 хил., или 70.2% от населението на същата възраст. В сравнение с 2016 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.3 процентни пункта.
• Общият брой на заетите лица в областта e 51.9 хил., или 48.3% от населението на 15 и повече навършени години.
• Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 50.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 67.1%, съответно 65.9% за мъжете и 68.4% за жените. В сравнение с 2016 г. коефициентът на заетост (15 – 64 навършени години) се увеличава с 3.0 процентни пункта.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 25 – 34 навършени години е 77.9%, или с 3.3 процентни пункта по-малко спрямо 2016 година.
• Наблюдава се увеличение на коефициента на заетост за възрастовата група 35 – 44 навършени години с 6.2 процентни пункта в сравнение с предходната година – от 83.5 на 89.7%.
• Нарастване с 3.2 процентни пункта спрямо 2016 г. се отчита при коефициента на заетост за възрастовата група 45 – 54 навършени години – от 74.1 на 77.3%.
• Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 53.2%, или с 0.4 процентни пункта по-висок в сравнение с 2016 година.

Брутен вътрешен продукт за област Кюстендил през 2016 година

PDF файл
 

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Кюстендил през 2016 година е 928 млн. лв. Това нарежда областта на 25-то място в страната. В сравнение с 2015 г. обемът му в номинално изражение се е увеличил с 0.5%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 440 лв. от стойностния обем на показателя. С най-високо равнище на БВП на човек от населението е София (столица) – 28 465 лв., а с най-ниско – областите Сливен и Силистра, съответно с 6 392 и 6 080 лева.
Създадената от отраслите на регионалната икономика брутна добавена стойност (БДС) в област Кюстендил през 2016 г. възлиза на 801 млн.лв., което е с 0.3% повече спрямо 2015 година. БДС за областта представлява 1.0% от общо генерираната добавена стойност за страната.
Добавената стойност реализирана от дейностите в сектора на услугите е 444 млн. лв. и представлява 55.4% от общата БДС за областта. В сравнение с 2015 г. делът на сектора в добавената стойност се увеличава с 1.7 процентни пункта.
Индустриалният сектор намалява своя обем и относителен дял в БДС за областта. През 2016 г. са реализирани 266 млн. лв. или 33.2% , което е с 2.3 процентни пункта по-малко спрямо 2015 година.

Наети лица и средна брутна заплата в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил към края на декември 2017 г. се увеличават с 1.0% спрямо края на септември 2017 г., като достигат 29.4 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 30.7 и 17.2%.
Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор нарастват с 0.3% (до 7.3 хил.), а в частния сектор с 1.2% (до 22.0 хиляди).
В края на декември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Кюстендил са с 53, или с 0.2% повече в сравнение с края на декември 2016 година. В процентно изражение увеличението е най-значително в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти”, „Финансови и застрахователни дейности”, „Транспорт, складиране и пощи” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”. Най-голямо процентно намаление на наетите лица в края на декември 2017 г. спрямо същия период на предходната година има в дейностите „Добивна промишленост” и „Професионални дейности и научни изследвания”.
През четвъртото тримесечие на 2017 г. средната брутна месечна работна заплата за областта e 760 лв. и се увеличава спрямо третото тримесечие на 2017 г. с 5.3%. Най-голямо увеличение има в „Култура,спорт и развлечения” – с 27.4%, и „Образование” – с 22.0%. Икономическата дейност, в която е регистрирано най-голямо намаление на средната месечна работна заплата е „Финансови и застрахователни дейности”- с 20.7%.
Средната брутна месечна работна заплата в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2017 г. за обществения сектор е 912 лв., а за частния – 709 лева.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за областта нараства с 11.6%, като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Професионални дейности и научни изследвания”, „Образование” и „Добивна промишленост”.
Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 11.6%, а в частния сектор – с 11.5%.

Издадени разрешителни за строеж на нови сгради в област Кюстендил през четвъртото тримесечие на 2017 година

PDF файл
 

През четвъртото тримесечие на 2017 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са издали разрешителни за строеж на 10 жилищни сгради с 12 жилища в тях и 1 317 кв. м разгъната застроена площ (РЗП) и на 32 други сгради с 3 775 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради остава непроменен, докато жилищата в тях нарастват с 9.1%, а общата им застроена площ бележи спад с 45.4%. При издадените разрешителни за строеж на други сгради е регистрирано намаление със 17.9%, а тяхната разгъната застроена площ – с 61.5% (Фиг. 1).
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2016 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Кюстендил остава непроменен, докато жилищата в тях намаляват с 52.0%, а общата им застроена площ – с 59.8%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради e по-малко с 38.5%, а разгънатата им застроена площ – с 59.2%.
През четвъртото тримесечие на 2017 г. най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив – 215, София (столица) – 201, Бургас – 123, Варна – 116 и Пазарджик – 74. По този показател област Кюстендил се нарежда на 20-то място сред 28-те области в страната.

Дейност на местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2017 година

PDF файл
 

През декември 2017 г. в област Кюстендил са функционирали 68 места за настаняване с над 10 легла, от които 35 са хотели и 33 – други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е бил 1 179, а на леглата 2 786. В сравнение с декември 2016 г. общият брой на местата за настаняване (функционирали през периода) се запазва, а леглата в тях намаляват с 1.0%.
Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през декември 2017 г., е 13 380, или с 10.2% повече в сравнение със същия месец на предходната година. Над 92% от реализираните нощувки в областта са тези от български граждани.
Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през декември 2017 г. в област Кюстендил се увеличава с 12.8% в сравнение със същия месец на 2016 г. и достигат 8 186. От всички пренощували лица над 92% са български граждани и са реализирали средно по 1.6 нощувки. Чуждите граждани имат средно по 1.8 реализирани нощувки. Както българските, така и пренощувалите чужденци са предпочели да отседнат в хотели в областта, където през декември са пренощували 71.4% от всички лица.
Най-много чужденци посетили област Кюстендил през декември 2017 г. са граждани на бившата югославска република Македония – 40.6%, Гърция – 9.9%, Италия – 9.5%, Сърбия – 6.2%, Руска федерация – 5.5% и Германия – 5.2%.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Кюстендил през декември 2017 г. е 15.5%, като спрямо декември 2016 г. се увеличава с 1.6 процентни пункта. В хотелите общата заетост на леглата е 16.7%, а в другите места за краткосрочно настаняване – 13.5%.

Годишна статистика на заетостта и разходите за труд в област Кюстендил през 2016 година

PDF файл
 

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2016 г., на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Кюстендил сочат, че средногодишният брой наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 30 241, което представлява 1.3% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2015 г. броят на наетите намаляват с 659 души или с 2.1%. Намаление на наетите лица е регистрирано в четиринадесет икономически дейности – най-значимо в „Административни и спомагателни дейности” (8.2%) и „Добивна промишленост” (7.3%). Увеличение се наблюдава в пет от общо 19 икономически дейности, като най-голямо е в „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ (10.9%), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (10.4%) и „Транспорт, складиране и пощи” (9.8%).
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 32.5 и 11.6%.
По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение през 2016 г. областта заема 22 място сред 28-те области в страната. Най-голям е средногодишният брой на наетите в областите София (столица) – 723.3 хил., Пловдив – 214.9 хил., Варна – 150.7 хил., Бургас – 123.3 хил. и Стара Загора – 104.4 хил., а най-малък в област Видин – 16.5 хиляди.
В област Кюстендил средната брутна годишна работна заплата за 2016 г. е 7 942 лв. (фиг. 1), при 11 379 лв. средно за страната.

Статистика на околната среда в област Кюстендил през 2016 година

PDF файл
 

1. Обществено водоснабдяване
През 2016 г. 99.4% от населението на област Кюстендил е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се увеличава от 94 л/ден през 2015 г. на 97 л/ден през 2016 година (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 100 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (127 л/ден/чов.), Бургас (112 л/ден/чов.) и Благоевград (111 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

През 2016 г. в област Кюстендил, на режим на водоподаване е 1.0% от населението, при 2.1% за страната. В 14 области водоснабдяването не е ограничавано. Най-засегнати от режим на водоподаване са областите Габрово (28.5%), Ловеч (28.3%), Търговище (12.0%) и София (11.0%).
В областта 75.0% от населението е свързано с обществената канализация. С обществената канализационна мрежа, но без наличие на пречистване е свързано 13.2% от населението (12.6% за страната).

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Кюстендил през 2016 година

PDF файл
 

През 2016 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Кюстендил са 136.5 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 14.4%.
Най-голям обем инвестиции в ДМА са вложени в промишления сектор – 75.9 млн. лв., или с 15.4% по-малко от 2015 година. В сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) разходите за придобиване на ДМА са 37.6 млн. лв., или със 7.6% повече в сравнение с предходната година. През 2016 г. тези сектори заедно формират 83.1% от общия размер разходи за ДМА в област Кюстендил, а общият им относителен дял се увеличава спрямо 2015 г. с 5.0 процентни пункта. В сектора държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност инвестициите в ДМА са 7.1 млн. лв., или с 44.1% по-малко в сравнение с 2015 година.
През 2016 г. е регистрирана промяна и в структурата на извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в областта по видове (фиг.2). Относителният дял на направените инвестиции за сгради, строителни съоръжения и конструкции намалява с 12.9 пункта в сравнение с предходната година и достига 18.5%, а делът на разходите за закупуване на машини, производствено оборудване и апаратура – с 4.7 пункта, и е 37.6%. Същевременно се увеличават вложените средства за придобиване на транспортни средства с 11.5 пункта, за закупуване на земя с 0.4 пункта, които формират съответно 26.4 и 3.9% от общия обем инвестиции в ДМА.