Премини към основното съдържание

Често задавани въпроси

1. Защо е необходимо преброяването?

Преброяването на населението и жилищния фонд е най-голямото изчерпателно статистическо изследване и се осъществява в изпълнение на Регламент № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно преброяването на населението и жилищния фонд.

Основната цел на преброяването е да събере и предостави качествена, съпоставима и изчерпателна информация за броя, демографската структура и социално-икономическите характеристики на населението на ниски териториални нива (общини, населени места и т.н.). То е единственият изчерпателен източник на информация за броя и характеристиките на сградния и жилищния фонд, както и за броя, структурата и жилищните условия на домакинствата в страната.

Данните от преброяването се използват от държавната администрация в процеса на вземане на решения и разпределяне на финансиране в различни области като образование, здравеопазване, социална защита и други. Данните от преброяването са в основата на разработването на национални и регионални политики, както и при разпределянето на европейски фондове за регионални проекти и инициативи.

Данните от Преброяването имат съществено значение за статистическите офиси и другите европейски агенции, които събират и произвеждат статистически данни за населението, тъй като формират рамката, от която се излъчват извадките за всички изследвания в домакинствата и на лицата.

2. Има ли европейско законодателство за преброяването?

Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно преброяването на населението и жилищния фонд

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/543 на Комисията за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно преброяването на населението и жилищния фонд по отношение на техническите спецификации на темите и на техните разбивки

Регламент (ЕС) 2017/712 на Комисията за определяне на референтната година и програмата за статистическите данни и за метаданните за преброяването на населението и жилищния фонд, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/881 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно преброяването на населението и жилищния фонд по отношение на условията и структурата на докладите за качеството и техническия формат за предаването на данни, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1151/2010

Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1799 на Комисията за започване на временно пряко статистическо действие за разпространение на избрани теми от преброяването на населението и жилищния фонд от 2021 г., геокодирани към координатна мрежа от 1 km2

3. Кои са българските закони, свързани с преброяването?

4. Кога ще се проведе преброяването?

Преброяването на населението и жилищния фонд във всички държави членки на Европейския съюз ще се проведе през 2021 г. в съответствие с изискванията на Регламент 2017/712 на Комисията.

Преброяването в България ще се проведе на два етапа:

  • Чрез онлайн електронна преброителна карта от 0.00 часа на 22 януари 2021 г. до 24.00 часа на 31 януари 2021 година.
  • Чрез посещение на домакинствата от преброител от 8.00 часа на 1 февруари 2021 г. до 20.00 часа на 15 февруари 2021 година.

5. Какво е референтна дата (критичен момент) на преброяването?

Референтна дата (критичен момент) е точно определена дата и час, към които се отнасят всички данни за населението, жилищния и сградния фонд, събирани по време на преброяването. Всяка държава-членка сама определя референтната дата на преброяването, която задължително трябва да бъде в годината, определена съгласно Регламент 2017/712 на Комисията, а именно 2021 година.

В България референтната дата на преброяването е 0.00 часа на 22 януари 2021 г. – това означава, че може да се преброите или да бъдете преброени в периода от 22 януари до 15 февруари включително, но всички данни, които предоставяте трябва да се отнасят към 0.00 часа на 22 януари 2021 година.

6. Кого и какво ще преброяваме?

Преброяват се всички български и чужди граждани, включително и гражданите на ЕС, които пребивават на територията на страната към критичния момент на преброяването; дипломатите и българските граждани, които работят в задграничните представителства на страната и членовете на техните семейства; военните и лицата в съставите на речни и морски кораби, които към критичния момент на преброяването са извън страната; търсещите убежище и получилите статут съгласно Закона за убежището и бежанците.

Няма да се преброяват чуждите дипломати и служителите в дипломатическите мисии на територията на страната; чуждестранните военни, които са на мисии в страната, и лицата в съставите на чуждестранните речни и морски кораби.

Преброяват се всички жилищни сгради и жилищата в тях, както и жилищата в нежилищни сгради, в които към критичния момент на преброяването живеят лица.

7. Ще се броят ли българите в чужбина?

Ще се преброяват само българските граждани, които временно отсъстват от страната към референтната дата (критичния момент) на преброяването.

Българските граждани, които пребивават постоянно в чужбина, ще бъдат обект на преброяване в страните, в които пребивават.

Целта на преброяването е да установи броя на постоянно пребиваващите на територията на дадена страна лица, които са обект на административни, здравни, образователни услуги, социално подпомагане, инфраструктурни проекти и др., свързани с политиките и мерките по отношение на благосъстоянието на населението.

8. Кои са задължителните теми съгласно Регламент (ЕС) 2017/543 на Комисията?

За да се осигури съпоставимост на данните от проведените в държавите членки преброявания на населението и жилищния фонд и да се даде възможност да бъдат получени надеждни сравнения на равнище Европейски съюз, Регламент (ЕС) 2017/543 установява следните теми като задължителни за всички държави в ЕС:

За населението

  • Обичайно местоживеене
  • Местоположение на работното място
  • Пол
  • Възраст
  • Юридическо семейно положение
  • Статус на настоящата дейност (икономически активен/неактивен)
  • Занятие/професия
  • Икономическа дейност на предприятието
  • Статус на трудовата заетост
  • Образователно ниво
  • Държава/място на раждане
  • Гражданство
  • Пребивавало ли е лицето някога в чужбина и година на пристигане в държавата
  • Предишно обичайно местопребиваване и дата на пристигане в сегашното или обичайното местопребиваване една година преди преброяването
  • Връзки между членовете на домакинството и семейството.

За жилищата

  • Жилищни условия
  • Статут на владеене на жилището
  • Тип жилищни помещения
  • Статут на заетост на конвенционалните жилища
  • Тип собственост
  • Полезна застроена площ или брой на стаите
  • Водоснабдителна система
  • Тоалетна
  • Баня
  • Тип отопление
  • Жилища според типа на сградата
  • Жилища според периода на построяване на сградата.

Темите и отговорите на въпросите, чрез които ще се събира информация са дефинирани в Регламент (ЕС) 2017/543 и не подлежат на промени и обществено обсъждане.

9. Ще бъдат ли включени други теми?

Традиционно в българските преброявания се включват и допълнителни теми, които осигуряват информация за нуждите на националните и регионални политики и планиране. В законопроекта за Преброяване 2021 са предвидени следните допълнителни теми, информация за които ще бъде събирана по време на преброяването:

За населението – етно-културни характеристики, здравен статус, вътрешна и външна миграция, материална осигуреност и услуги за домакинствата.

За жилищата – енергийна осигуреност и енергийна ефективност

За сградите – вид на сградата, тип на строителната конструкция, брой на етажите, наличие на асансьор, наличие на други обекти в сградата, които се използват за нежилищни цели, достъпност на сградата, географски координати на входовете на сградите

10. Задължително ли е да се отговаря на всички въпроси?

Отговарянето на въпросите в преброителните карти е задължително, но самоопределянето и предоставянето на информация относно етно-културни характеристики (напр. етнос, вероизповедание или майчин език), здравен статус е доброволно.

11. Кои ще са основните етапи на преброяването?

В периода 2019-2022 г. ще бъдат извършени следните основни дейности:

Подготовка на Преброяване 2021 - дейността е от изключително значение за успешната организация и провеждане на преброяването. Включва изпълнението на следните задачи:

  • Разработване на програма на преброяването;
  • Разработване на методология и прилагане на изискванията на европейското и национално законодателство;
  • Разработване на инструментариум за провеждане на преброяването и извадковите изследвания, съпътстващи преброяването - преброителни карти, анкетни карти, инструкции и други методологически указания;
  • Разработване на технически задания за информационното и комуникационното осигуряване на преброяването;
  • Разработване на комуникационен план;
  • Разяснителна и информационна кампания сред населението, заинтересовани лица и медии;
  • Сформиране на Централна комисия по преброяването и областни и общински преброителни комисии.

Пробно преброяване - по време на тази дейност ще бъдат тествани разработеният инструментариум, общата организация на преброяването, методите за събиране на данни, информационната система. Пробното преброяване ще се проведе само в няколко населени места, които ще бъдат обявени предварително и ще бъдат изпълнени следните задачи:

  • Избор на населени места;
  • Обучение на преброители и контрольори;
  • Разяснителна и информационна кампания сред населението, заинтересовани лица и медии;
  • Райониране на избраните за пробното преброяване населени места на преброителни участъци и контролни райони;
  • Събиране на данни;
  • Обработка на данните;
  • Анализ на резултатите от тестването на цялостния процес и организация;
  • Отразяване и отстраняване на установените проблеми в инструментариума и организацията.

Обход - тази дейност включва изготвяне на преброителни списъци с адреси на сградите, входовете им и жилищните единици обект на преброяването, събиране на географски координати и използването им за георефериране на всички адреси. За целта ще бъдат извършени:

  • подготвителни методологични дейности;
  • обучение на лицата, които ще извършат обхода;
  • работа на терен и контрол.

В резултат ще бъде цялостно райониране на страната на преброителни участъци и подготовка на преброителните списъци, които ще бъдат използвани по време на същинското преброяване. Качественото изпълнение на дейността е основна предпоставка за доброто планиране и успешното провеждане на преброяването. Информационната база ще послужи като рамка за всички регулярни репрезентативни изследвания в домакинствата, които ще бъдат проведени в периода 2021-2031 година.

Същинско преброяване - дейността включва:

  • разяснителна и информационна кампания сред населението, заинтересовани лица и медии;
  • обучение на преброители и контрольори;
  • отпечатване на необходимия инструментариум;
  • събиране на данни на терен;
  • обработка, валидиране и анализ на изходни данни.

Извадкови контролни изследвания за проверка на точността на регистрираните данни и за пълнотата на обхвата на единиците на наблюдение - дейността включва:

  • излъчване на извадка;
  • разработване на инструментариум;
  • обучение на анкетьори;
  • обработка, анализ на резултатите и изготвяне на доклад.

Докладване и представяне на резултати - дейността включва:

  • изготвяне на доклади за правителството;
  • подготовка на данни, метаданни и доклади за качеството за ЕК;
  • подготовка на експресни и окончателни резултати от преброяването;
  • публикуване на резултатите от преброяването на сайта на НСИ, и издаване на хартиени публикации.

12. Защитени ли са събраните по време на преброяването лични данни?

НСИ като администратор на лични данни (Удостоверение № 30229 на НСИ от 20.08.2010 г.) и сертифицирана организация по ISO 27001, предприема всички необходими организационни и технически мерки за опазването на личните данни и предотвратяването на злоупотреба с тях.

Според Закона за статистиката, чл. 21, ал. 1, получаваните и събираните при статистическите изследвания индивидуални данни са статистическа тайна и могат да се използват само за статистически цели. Индивидуалните данни, получени за целите на статистическите изследвания, не могат да се ползват като доказателства пред органите на изпълнителната и съдебната власт.

Тези разпоредби на Закона за статистиката са включени и в проекта на Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 година. В допълнение в законопроекта са включени и административно наказателни разпоредби по отношение на задължението на лицата да предоставят данни на преброителите, задълженията на преброителите и контрольорите по опазването на тайната на личните данни, както и по отношение на лицата обработващи и имащи достъп до индивидуалните данни, събирани по време на преброяване.

Общият регламент за защита на личните данни (GDPR) е в сила от 25 май 2018 година. Предвид голямата обществена значимост на изходните данни от статистическите изследвания за разработването на адекватни политики на национално и европейско ниво в областта на социалната защита, пазара на труда и миграцията, законодателят е предвидил редица изключения от разпоредбите на Регламента при обработването на данни за статистически цели.

За статистически цели не се прилагат разпоредбите на Регламента относно 

  • обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни единствено за целите на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние и данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическо лице (чл. 9);
  • обработването на данни, предоставени от друг администратор, а не събрани директно от респондентите (чл. 14);
  • правото на субекта да поиска изтриване на данните си (право „да бъдеш забравен“) (чл. 17).

В допълнение, в съответствие с чл. 89 от GDPR в проекта на Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., е предвидено изключение от правата на субекта по чл. 15. „Право на достъп на субекта на данните“; чл. 16. „Право на коригиране“; чл. 18. „Право на ограничаване на обработването“ и чл. 21. „Право на възражение“.

13. Ще трябва ли да се представят лични карти, документи, удостоверяващи семейно положение, завършена степен на образование или други документи на имотите (жилищата и сградите) на преброителите или органите на преброяването?

Преброяването на населението и жилищния фонд се провежда на декларативен принцип и не се изисква доказването на информацията от лицата пред органите на преброяването, както и предоставяне на копия на документи.