Паритети на покупателната способност

Евростат, статистическа служба на Европейския съюз / Национален статистически институт - България

Евростат: С-4 Статистика на цените; паритети на покупателната способност. Жилищна статистика 

НСИ: „Потребителски цени, цени на жилища и паритети на покупателната способност“

Русин Русинов - национален координатор

Мартин Сомов

държавни експерти - събиране на данни (методология)

ул. „П.Волов“ №2, София 1038, България

[email protected] /

+359 2 9857 456

+359 2 9857 715

Паритетите на покупателната способност (ППС) са индикатори за различието в ценовите равнища между страните. ППС показват колко парични единици струва дадено количество стоки и услуги в различните страни. ППС могат да се използват като валутни конвертори за превръщане на изразените в  национална валута разходи в единна условна валута (Стандарт на покупателната способност, СПС), елиминирайки ефекта от ценовите различия между страните.

ППС се използват главно за превръщане на агрегати от националните сметки, като брутен вътрешен продукт (БВП) на отделните страни в съпоставими физически обеми. Когато за това се използват номиналните (официалните) валутни курсове БВП на страните с високи ценови равнища ще бъде надценен спрямо страните с ниски равнища на цени. Прилагането на ППС гарантира, че БВП на всички страни е оценен при еднакво равнище на цени и по този начин отразява единствено разликите в действителния обем на тяхната икономика.

ППС, също така се прилагат при анализиране на относителните равнища на цени между страните. За целта ППС се разделят с текущия номинален валутен курс, за да се получи индекс на равнища на цени (ИРЦ), който изразява ценовото равнище в дадена страна по отношение на друга или относно група страни, например държавите - членки на ЕС.

Производството на ППС е многостранна работа, която включва Националните статистически служби на участващите в ПЕС страни, Евростат и ОИСР.

Показатели, публикувани в базата данни за разпространение на Евростат и на сайта на НСИ в област „Програма за европейски сравнения”:

· Паритети на покупателната способност (ППС), скалирани спрямо сумата от разходите на страните членки на ЕС, изразени в евро. Това означава че ППС на дадена страна показва колко единици национална валута биха били необходими в тази страна за да се поддържа покупателната сила на 1 евро в ЕС.

· Индекси на равнища на цени (ИРЦ), както са дефинирани по-горе;

· Номинални разходи на БВП на човек от населението в евро;

· Реални разходи на БВП на човек от населението, дефинирани като номиналните разходи на човек от населението се разделят с ППС;

· Индекси на физическия обем на БВП на човек от населението в СПС.

ППС се произвеждат в съответствие с класификацията за крайните разходи на БВП в Европейския Стандарт за национални сметки (ESA’2010). ППС се класифицират според типа на крайните разходи – фактическо индивидуално потребление (ФИП), фактическо колективно потребление (ФКП) и капиталови разходи (КР), както и – в случая на ФИП, по вид на купувача – домакинства, нетърговски институции обслужващи домакинствата (НТИОД) и правителство. Цените, използвани за изчисляване на ППС се придържат към дефинициите, концепциите, класификациите и правилата за отчитане в ESA’2010.

Основни групи и аналитични категории

С цел изчисляване на ППС главните разходни компоненти на БВП са дезагрегирани в 276 основни групи (Basic headings, BH). Тези основни групи представляват най-ниското ниво на агрегиране, според което се формира извадката от продукти и се събират цени за продуктите. Под нивото на основната група са индивидуалните позиции на продуктовата извадка. Например: сирене на ниво основна група: чедър, камамбер, фета, горгонзола, гауда и т.н. са индивидуални продукти в тази група.

Евростат публикува ППС за 61 аналитични категории, представляващи агрегати на основните групи и включващи някои от главните разходни агрегати като: БВП, фактическо индивидуално потребление, крайно потребление на домакинствата, колективно потребление и бруто образуване на основен капитал.

COICOP 5 – PPP; COFOG; COPNI; CPA; ISCO’08

ППС се изчисляват за брутния вътрешен продукт (БВП) и неговите основни компоненти на крайното му използване според националните сметки.

Паритети на покупателната способност

В най-опростена форма ППС представляват ценови съотношения в национални валути за една и съща стока или услуга в различните страни. Например: ако цената за 1 хамбургер във Франция е 3.11 евро, а в Обединеното кралство тя е 1.94 паунда, тогава ППС за хамбургер между Франция и Обединеното кралство ще бъде 3.11 : 1.94 = 1.60 евро за 1 паунд. Това означава, че за всеки похарчен за хамбургер паунд в Обединеното кралство е необходимо да бъдат похарчени 1.60 евро за покупката на същото количество и качество (т.е. същия обем) хамбургери във Франция. Следователно, за да се сравни обемът на дадения продукт, закупен в двете страни, или разходът във Франция трябва да се превърне в паунди като разделим на 1.60, или разходът в Обединеното кралство трябва да се превърне в евро като се умножи с 1.60.

ППС могат да се отнасят за единичен продукт, за група продукти или за икономиката като цяло. Когато се придвижваме нагоре по йерархията на агрегиране ППС се отнасят за все по-комплексен асортимент от стоки и услуги. Когато ППС на ниво БВП (цялата икономика) между Франция и Обединеното кралство е 1,39 евро спрямо паунда, може да се заключи, че за всеки 1 паунд разход на БВП в Обединеното кралство, във Франция  същото количество стоки и услуги се купува за 1,39 евро. Закупуване на „същия обем стоки и услуги” не означава, че абсолютно идентични кошници с продукти ще бъдат закупени в двете страни. Съставът на тези кошници ще варира между страните и ще отразява различните вкусове и културни навици, но и двете кошници по принцип ще задоволяват едни и същи потребности.

Производни показатели

ППС се използват за да се характеризират и анализират различията в ценовите равнища между страните. Когато ППС бъдат разделени с официалния валутен курс, се получават индекси на равнища на цени за всяка страна и продуктова група. На ниво БВП индексите на равнища на цени изразяват общото ценово равнище в дадена страна по отношение на друга страна или група страни.

Понятието „Реални разходи” или „ разходи в СПС” се отнася за разходен агрегат, например БВП или фактическо индивидуално потребление, превърнат в единна, техническа валута ("Стандарт на покупателната способност" или СПС) и общо равнище на цените с помощта на ППС. В резултат на това превръщане се получава набор от съпоставими между страните данни, който изразява относителния обем крайни разходи във всяка от тях. Когато реалният БВП се раздели на броя на жителите в дадена страна, производният показател на човек се използва като измерител на относителния стандарт на живот на жителите в тази страна.

Следва да се отбележи, че сумираните реални разходи по компонентите на БВП не се равняват на изчисления реален БВП, поради използвания метод за агрегиране на ППС. С оглед сравняване стандартите на живот между страните е целесъобразно БВП на човек в СПС да бъде изразен чрез индекси на физическия обем на човек, фиксирайки стойността на една или група страни на 100. Когато индексът на физическия обем на БВП на човек за една страна е 110, при база държави - членки на ЕС=100, това означава, че БВП на човек в тази страна е с 10% по-висок отколкото е в ЕС като цяло.

ППС се изчисляват за всяка от участващите в Програмата за европейски сравнения страни, за ЕС като цяло и за евро зоната. Няма регионална разбивка.

Разходи за крайно използване на БВП в националните сметки, дефинирани в ESA’2010.

Евростат отговаря за ежегодното изчисляване и разпространение на ППС за 37 европейски страни: 27-те членки на Европейския съюз, Обединеното кралство, 5-те кандидатстващи за членство в ЕС страни (Албания, Република Северна  Македония, Черна гора, Сърбия и Турция), 3-те развити европейски страни (Исландия, Норвегия и Швейцария) - членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и 1 потенциална страна-кандидатка за членство в ЕС (Босна и Херцеговина).

В базата за разпространение на Евростат САЩ и Япония са включени за сравнение, независимо че показателите за тях се изчисляват от ОИСР.

В базата на Евростат се поддържа следния времеви обхват (в НСИ - назад до 2000 г.):

· ППС и индекси на равнища на цени на ниво БВП, ФИП и крайни потребителски разходи на домакинствата:

- назад до 1995 г. за страните членки на ЕС, Обединеното кралство, за страните от ЕАСТ 3 и за Турция

- назад до 1997 за Албания и за Република Северна Македония

- назад до 2000 г. за Черна гора и Сърбия, за Босна и Херцеговина (само БВП за 2000-2004), 

· ППС и ИРЦ за всички 61 аналитични категории:

- назад до 1995 г. за страните членки на ЕС, към тогавашния момент ЕС15 и страните от ЕАСТ

- назад до 1999 г. за страните членки на ЕС27, за страните от ЕАСТ 3; за Турция

- назад до 2003 г. за Хърватия и Република Северна Македония

- назад до 2005 г. за Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия

· Разходи за крайно използване на БВП на човек, номинални (национална валута и евро по официален обменен курс) и реални (в СПС) и индекси на физическия обем на човек - налични за същите страни и години както при ППС и ИРЦ, но за ограничен брой аналитични категории.

Неприложим, тъй като ППС са пространствени индикатори.

ППС се интерпретират като обменни курсове на националните валути спрямо стандарта на покупателната способност (СПС). Те отразяват броя на валутните единици за 1 СПС.

Реалните разходи са разходите в национална валута, превърнати в СПС посредством ППС. По такъв начин те са деноминирани в СПС.

За изчисляване на ИРЦ и на физическия обем на човек Евростат използва като „базисна страна” ЕС27_2019, ЕС28, ЕС27 или ЕС15 (ЕС27_2019=100, ЕС28=100, ЕС27=100 или ЕС15=100 в зависимост от избора на потребителя). НСИ публикува при ЕС27_2019=100.

Календарна година. В базата данни на Евростат са налични данни до 1995 година, въпреки че те не обхващат всичките 37 страни и всички 61 аналитични категории.  НСИ публикува данни назад до 2000 г.

Регламент (ЕО) № 1445/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за установяване на общи правила за предоставяне на основна информация относно паритетите на покупателната способност, както и за тяхното изчисление и разпространение.

В допълнение Регламент на Комисията (ЕС) №193/2011 от 28 февруари 2011 г. дефинира общи критерии за качеството и структурата на докладите за качество.

Регламент на Комисията (EС) 2015/1163 от 15 юли 2015 г. за прилагане на Регламент (EО) № 1445/2007 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на основните групи, използван за паритетите на покупателната способност.

В рамките на Регламента методологията и публикационната политика се решават от Работна Група ППС. Изчислените от Евростат резултати се изпращат в Националните статистически служби за валидиране и утвърждаване преди разпространението им.

Данните, влизащи в изчисляването на ППС са на разположение на участващите национални статистически служби, но само с оглед на валидирането.

Изчислените от Евростат ППС се включват без промяна в изчисляването на ППС за страните членки на ОИСР и числящите се към ОИСР държави, както и при изчисляване на глобалните ППС от Световната Банка и МВФ. (т.н правило фиксираност, fixity).

Регламент (ЕК) № 223/2009 за европейската статистика (чл. 20, ал.4) от 11 март 2009 г. (OJ L 87, p.164), поставя условие за въвеждане на общи принципи и указания, които да осигурят конфиденциалност на използваните данни за производството на европейските статистики и достъпа до тези конфиденциални данни при необходимост за научно-техническа и развойна дейност и нужди на потребителите в демократичното общество.

Работата за ППС е многостранна статистическа дейност, при която качеството на резултатите за всяка отделна страна зависи както от данните на всички останали участващи страни, така и от собствените й данни. Следователно е необходимо всички входящи данни за валидиране на резултатите да бъдат на разположение на участващите национални статистически служби. Все пак, единствено средните цени по страни и извадката на оценените позиции са на разположение на националните статистически служби, но не и целият ценови материал, събран от всяка от тях.

Първите оценки на ППС и свързаните с тях индикатори за предходната година се публикуват в прессъобщение и като актуализация на базата данни през юни всяка година. През декември тези индикатори се преизчисляват и се публикуват за 3 предходни години.

НСИ оповестява резултатите след официалното им публикуване от Евростат.

Не е приложим.

В съответствие с правната рамка на Общността и Кодекса на европейската статистическа практика, Евростат разпространява европейските статистики на своя уеб сайт, като съблюдава професионалната независимост и професионалния и прозрачен маниер на отношение за равнопоставеност на всички потребители. Детайлизираните разпоредби се урегулират с Протокол на Евростат за безпристрастен достъп на всички потребители до данните на Евростат.

Данните, които се публикуват от Евростат, се проверяват и утвърждават от участващите страни.

Два пъти годишно.

Прессъобщения, които Евростат публикува онлайн през месеците юни и декември всяка година, фокусирайки върху индексите на физическия обем на човек на ниво БВП и ФИП или индекси на ценови равнища за крайните потребителски разходи на домакинствата.

НСИ публикува на своя интернет сайт www.nsi.bg в рубриката „Програма за европейски сравнения“.

Евростат публикува

Прессъобщения за:

• БВП и ФИП на човек от населението в СПС - два пъти годишно
• Индекси на равнища на цени за крайни потребителски разходи на домакинствата - годишно

Статии в "Statistics explained":

· БВП и ФИП (индекси на равнища на цени и индекси на физическия обем на човек от населението);

· ИРЦ за различни компоненти на крайните потребителски разходи на домакинствата;

· ИРЦ за храни, напитки и тютюн;

· ИРЦ за капиталови стоки.

След официалното им оповестяване от Евростат НСИ публикува ИРЦ и индексите на физическия обем на БВП на човек в:

· Статистически годишник на Р. България;

· Справочник на Р. България

База данни ППС се поддържа от Евростат, който произвежда информацията:

Областта ППС в базата данни на Евростат е достъпна за всички потребители в рубриката Икономика и финанси – Цени – Паритети на покупателната способност (Economy and finance-Prices-Purchasing power parities /prc_ppp/).

В областта Национални сметки: Икономика и финанси – Национални сметки – Годишни национални сметки (Economy and finance-National accounts-Annual national accounts/nama/)  се публикуват ППС на ниво БВП, както и индикаторите за физическия обем ("реални разходи"), които също са достъпни.

Разпространяваните от НСИ показатели са достъпни онлайн съответно в рубриките:

· Програма за европейски сравнения: https://www.nsi.bg/node/2279

· България и ЕС: https://www.nsi.bg/node/806

Резултатите под нивото на аналитичните групи не се разпространяват за широката публика.

Не се прилагат.

· Най-новата версия на Ръководството за ППС "EUROSTAT–OECD Methodological manual on purchasing power parities", е на разположение онлайн в базата на Евростат.

Всички участващи страни съставят детайлизиран преглед на източниците и методите за събиране и предоставяне на данни, необходими за изчисляването на ППС. Освен това, страните подготвят и изпращат в Евростат доклади за качеството на данните (стандартен доклад) след всяко проведено наблюдение на цени на потребителски и инвестиционни стоки. Тези доклади са за вътрешна употреба между участниците и обслужват главно подготовката на следващото наблюдение.

Всички данни, предоставяни от участващите страни са подложени на подробно многостранно валидиране, описано в Ръководството за ППС

Прегледът на източниците и методите за събиране и предоставяне на данни за изчисляване на ППС, изготвян ежегодно от участващите страни служи на ЕВРОСТАТ за задълбочена оценка на качеството на данните на страните в съответствие с Регламент 1445/2007. Резултатите от тези оценки се оповестяват на страницата на Евростат:

http://ec.europa.eu/eurostat/web/purchasing-power-parities/methodology/assessment

БВП по страни в СПС се използва за определяне на региони, за които се допуска финансова помощ от Структурните фондове на ЕС. Производните показатели, получени с помощта на ППС се използват за широк кръг аналитични цели, често са основа за политически решения на европейските институции, международни организации (МВФ и Световна Банка) и на националните правителства.

Въпреки наличието на потребители, които търсят данни за ППС на по-ниско ниво на агрегация, детайлните данни под нивото на 61 аналитични категории не се публикуват. Промяната в реда за ползването им от потребителите би изисквала значителни изменения в настоящата методология и в организацията на работата.

Удовлетвореноста на потребителите от данните и услугите за ППС са широко обхванати от общото проучване на Евростат, което се провежда всяка година.    Докладите по години са на разположение на страницата на Евростат:  https://ec.europa.eu/eurostat/web/quality/general-evaluation-results

Евростат изчислява и публикува всички показатели за всичките 37 участващи в Програмата за европейски сравнения страни.

НСИ публикува ограничен набор от показатели за всичките 37 страни.

Прецизността на ППС нараства на по-високите нива на агрегиране. Това означава, че ППС (също и ИРЦ, реалните разходи и индексите на физическия обем на човек) на ниво БВП са по-надеждни, или точни, отколкото ППС за крайното потребление на домакинствата или за бруто образуването на основен капитал. Подобно на това, ППС за крайното потребление на домакинствата са по-надеждни отколкото ППС за групите „Храни и безалкохолни напитки” или „Облекла и обувки”, които са суб-агрегати на крайното потребление на домакинствата.

В процеса на изчисляване на ППС входящите данни са от няколко източника - специфични ценови наблюдения и от националните сметки. Това прави невъзможно изчисляването на смислена величина на грешката за интервала на доверителност на ППС. Поради това общото схващане е, че ППС, ИРЦ и другите основаващи са на ППС показатели не са подходящи за стриктно ранжиране на страните. Степента на несигурност, свързана с основната ценова и разходна информация, както и използваните методи за изчисляване на ППС могат да доведат до грешки, които влияят на подреждането на страните, особено когато техните резултати се групират в много тесен диапазон. Следователно, ППС и производните показатели дават индикация само за относителната величина на даден показател за една страна по отношение на останалите сравнявани страни. И това е толкова по-валидно, колкото по-ниско е нивото на детайлизиране спрямо БВП или БВП на човек от населението.

Не приложими.

При наблюденията на потребителските цени могат да се появят грешки поради несъответствие със стриктната дефиниция на продукта в извадката, например по отношение размер на опаковката или на качествените параметри. Макар че процесът за валидиране има за цел отстраняването на тези грешки с внимателно сравняване на представения от всяка страна ценови материал и оценка на правдоподобността, някои грешки е трудно да бъдат идентифицирани (особено свързаните с качеството на продукта). Подобни проблеми възникват и при другите наблюдения, като това за компенсацията на наетите лица в публичния сектор. В този случай проблемът е в резултат на използваните в различните страни разнородни източници на данни.

Докато неотговорилите статистически единици могат да бъдат заместени с други, и това влияе ограничено на публикуваните категории, при изчисляването на ППС липсата на цени за даден продукт за една или повече страни е специфичен и твърде сериозен проблем. В тези случаи Евростат изчислява условно ценово съотношение въз основа на ценовите съотношения за други продукти. Когато страните не са предоставили цени за даден продукт в някоя основна група, празнотите се попълват условно като се използват т.н „референтни ППС”, изчислени за сходни или по-горни основни групи.

ППС за дадена година (t) се публикуват от Евростат на 4 етапа:

· След t + 6 месеца: първи предварителни резултати, базиращи се на екстраполираните данни от година t – 1 и на новите данни от година t, налични по същото време;

· След t + 12 месеца: предварителни резултати, включващи всички нови цени и разходите от БВП от година t;

· След t + 24 месеца: ревизирани предварителни резултати, включващи най-последни разходни тегла;

· След t + 36 месеца: окончателни резултати за година t. Те са „последни” защото няма да има повече актуализации в случай, че страните ревизират своите национални сметки.

ППС винаги се оповестяват от Евростат през месеците юни и декември. Точната дата се определя няколко месеца по-рано.

ППС са преди всичко пространствени индикатори за равнищата на цените и съпоставимостта на резултатите между страните може да се приеме като много добра.

По същество ППС са пространствени индикатори за равнищата на цените, поради което те са подходящи за сравнения касаещи няколко географски територии към един и същ момент във времето.

За разлика от извадката на продукти и регистрирането на цените за националните индекси на потребителски цени (ИПЦ), подборът на продукти за наблюденията на цени, необходими за ППС, не е проектиран да улови ценовите изменения във времето, а по-скоро за да констатира различията между страните или други географски единици. При необходимост продуктите в извадката могат да бъдат променяни между 2 последователни наблюдения с оглед поддържане или подобряване на съпоставимостта между страните. Методологиите за наблюденията могат също така да се променят за отделните последователни наблюдения, когато това се налага за подобряване качеството на пространствените сравнения.

Независимо от това, ППС и производните им показатели биха могли да се използват и за сравнения в динамика при определени обстоятелства и внимателно интерпретиране на резултатите. Докато времевите сравнения имат известен смисъл при показателите на високо ниво, като БВП или фактическо индивидуално потребление например, то за агрегатите на по-ниско ниво е типично по-голямо непостоянство във времето, частично дължащо се на измененията в продуктовите извадки или методологията.

Интерпретиране на динамичните редове

Интерпретирането на динамични редове, включващи ППС трябва да се ръководи от целта на анализа. „Перфектен” многоцелеви индикатор, който показва едновременно и адекватно двата аспекта: пространствен и времеви, не съществува.

Така например, динамичните редове с индекси на равнища на цени не дават надеждна представа за динамиката на цените в дадена страна. За тази цел е конструиран и следва да се използва ИПЦ. Също така, когато искаме да сравним степента на изменение на цените в 2 или повече страни е на разположение хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за почти всички европейски страни. Съответно, динамичните редове на ИРЦ показват за всяка поредна година равнището на цени в различните страни една спрямо  друга, и дава груба оценка за това колко са се изменили тези относителни ценови равнища.

С оглед на постигане съпоставимост, ППС по начало се използват за превръщане на разходите в отделните страни в единна валута и еднакво ценово равнище. Например, текущият динамичен ред за БВП на човек, дефлиран с текущите годишни ППС, осигурява съпоставимостта на относителните физически обеми за всяка отделна година. При това, обаче, темповете на ръст няма да отразяват действителния растеж, тъй като разходите са превърнати в единни текущи цени. Все пак, когато са изразени във вид на индекс (например при ЕС28=100) и на човек, те биха могли да служат за анализ при времеви сравнения, но с известна предпазливост.

От друга страна, динамичният ред за БВП на човек по фиксирани цени, дефлиран с ППС от базисната година би могъл да покаже както реалните физически обеми при едно и също равнище на цени във всичките страни, така и реалните темпове на растеж. В повечето случаи, обаче, този подход е твърде проблематичен поради факта, че ценовите структури и ценовите съотношения между страните се изменят във времето. Ето защо не е реалистично допускане на фиксирани ценови съотношения (ППС за базисна година), особено за по-дълъг период от време.

ППС и производните им показатели са достъпни от две предметни области в базата за разпространение на данни на Евростат: област ППС и област национални сметки.

ППС, ИРЦ, данните за разходите и показателите за физическия обем за аналитичните категории могат да се намерят в областта ППС, докато ППС за БВП, както и разходите и показателите за физическия обем на БВП и главните агрегати на националните сметки са достъпни също и в областта национални сметки.

Макар, че ППС на ниво БВП са идентични и в двете области, съществуват някои важни различия между двата набора данни с показатели за физическия обем. Докато информацията за разходите в областта ППС се актуализира 2 пъти годишно (през юни и през декември), областта национални сметки се актуализира постоянно тъй като страните изпращат своите ревизирани актуализации на национални сметки. По тази причина, в област национални сметки са предоставени най-актуалните показатели за БВП и БВП на човек от населението в СПС.

От друга страна, показателите за физическия обем в област цени се базират на специфични за всеки от агрегатите на ППС, докато в област национални сметки се използват общите ППС на ниво БВП, за да се дефлира не само БВП, но и всички негови компоненти. Това означава, че показателите за физическия обем в област цени са по-подходящи за анализ на специфичните агрегати, отколкото тези в област „Национални сметки”.

Това е причината, поради която показателите за разходите и за физическите обеми в двете области може да не бъдат напълно съгласувани в даден момент от времето, въпреки несъществените разминавания, които е нормално да съществуват.

ППС и производните показатели се публикуват на страницата на НСИ в рубриката Макроикономическа статистика - Програма за европейски сравнения.

Не е приложима.

Тъй като повечето национални статистически служби ползват анкетьори за събиране на ценовата информация и по-голямата част от входящата информация се извлича от собствени източници, респондентите (бизнесът) не се натоварват допълнително с отговори.

След окончателното изчисляване на ППС за дадена година, те повече не се ревизират. Все пак, с оглед поддържане на възможно най-висока степен на съгласуваност с националните сметки, целият ред с ППС бива претеглян с агрегатите от национални сметки 2 пъти годишно (юни и декември) и базата данни се актуализира съответно. През декември 2016 г., във връзка с въвеждането на ESA '2010, се направи пълна ревизия на сериите от данни за ППС.

Не се прилага.

Страните събират и предоставят в Евростат входяща ценова информация, получена от специално провеждани за целта специфични наблюдения на цените за агрегатите: разходи за потребление на домакинствата, разходи на правителството за индивидуално и за колективно потребление, и за бруто образуване на основен капитал (инвестиционни стоки и услуги). Референтни (условни) ППС се използват за дефлиране на разходите за потребление на Нетърговските институции обслужващи домакинствата, запасите и нетния износ.

Потребление на домакинствата

Провеждат се специфични наблюдения на пазарни цени за потребителски стоки и услуги. Извадката на продуктите се съставя в сътрудничество между всички страни партньори, ОИСР и Евростат. Крайната извадка трябва да се състои от сравними стоки и услуги и във възможната максимална степен да е еднакво представителна за структурата на разходите във всички участващи страни. Събирането на данните се извършва от националните статистически служби. Цените се регистрират в различни търговски обекти (пазари, квартални магазини, супермаркети, специализирани магазини, универсални магазини, ателиета за услуги и други), които обикновено се посещават от регистраторите, а също така и с помощта на въпросници, телефонни интервюта или електронни наблюдения.

В повечето страни цените се събират само в столицата (вкл. в България). С оглед получаване на национални средни цени, тези страни предоставят пространствени коефициенти за ажустиране на всички основни групи.

За да се намали натовареността, цените се събират в рамките на 3-годишен цикъл. Продуктовата извадка е разделена на 6 отделни наблюдения, като ежегодно се провеждат по 2 наблюдения. При изчисляване на ППС се прилага екстраполиране на последните наблюдавани данни за групите с продукти, които не са били наблюдавани през отчетната година. За целта се използват времеви коефициенти на ниво основна група, базирани на националния ХИПЦ. Такъв времеви коефициент е необходим за изчисляване на средногодишни цени за цялата отчетна година, въз основа на събраните през определен месец цени.

Жилищните услуги се третират по специфичен начин. В повечето страни се провеждат ежегодни наблюдения на наемите на жилища. В страните с непредставителен пазарен дял на наемите, вместо това се прилага „количествен подход”, основаващ се на оценки за жилищния фонд.

Потребление на правителството

Услугите, предоставяни от правителството са непазарни услуги и нямат икономически значими пазарни цени. Поради това, в националните сметки е възприето стойността на тези непазарни услуги да се оценява по елементи на разходите (по себестойност). Затова и при изчисляването на ППС се прилага същото правило. Страните предоставят данни за компенсацията на наетите лица, включително социалните осигуровки, за извадка от професии в услугите за публично здравеопазване и колективни услуги, предоставени от държавата. Тези компенсации участват при изчисляване на ППС като оценки за цените за услугите на правителството.

По принцип информацията за себестойността би следвало да бъде национална годишна средна величина за всяка от професиите в извадката, която се извлича от регистри или други статистически източници. Страните, които нямат такива източници могат да базират своите оценки на държавните щатни разписания, прилагани за „типично” наето лице.

За услугите в образованието е възприет подходът на пряка оценка на обема (брой учащи спрямо цялото население) с корекция за качеството, базирана на наблюдението PISA. Броят на учащите се извлича от общата база данни за образованието на ЮНЕСКО, ОИСР и Евростат. В резултат на този подход ППС се получават индиректно като се разделят разходите за образование на количествения индикатор. 

ППС за услугите в здравеопазването се базират на смесени (квази-) цени за болнични услуги, цени за доболнични услуги и медицински продукти (лекарства и санитарни стоки). Този метод се използва от 2010 година. ППС преди 2010 г. са базирани на разходите по себестойност.

Бруто образуване на основен капитал

Страните събират и изпращат средни национални цени на краен купувач за инвестиционните стоки и услуги. Провеждат се 2 самостоятелни наблюдения на цени на капиталови стоки: 1 за машини и съоръжения (веднъж на всеки 2 години) и 1 за строителството (ежегодно). Цените се събират към средата на годината, тъй като е много скъпо да се наблюдават цени през цялата година. За машините и съоръженията те се събират от производители, вносители, дистрибутори или купувачи. Цените могат да бъдат покупни цени за действителни пазарни транзакции или за хипотетични пазарни транзакции, т.е това, което купувачите биха заплатили ако биха закупили дадена машина.

Цените за строителството се събират за комплект от стандартни строителни обекти, групирани според типа на строителството – жилищно, не-жилищно и гражданско. Наблюдават се преобладаващи цени от търговете, т.е. тръжни цени, които са приети от купувачите.

Спомагателни данни

В допълнение към изброените по-горе цени и коригиращи фактори, участващите страни трябва да предоставят разходни тегла за всяка основна група, годишни средни валутни курсове и население към средата на годината, както и най-последни оценки за БВП и неговите компоненти на крайното използване. Тези детайлни тегла се подготвят и предоставят от националните сметки.

Методологията за наблюденията за всяка от страните се изработва в сътрудничество между националните статистически служби и Евростат.

Събирането на данни е непрекъсваем процес. Нови входящи данни се събират както следва:

· Потребление на домакинствата: 6 наблюдения, обхващащи различни части от потреблението (по 2 наблюдения годишно), всяко от които се провежда през 3 години. Годишни данни за жилищните услуги

· Потребление на правителството: Годишно наблюдение на компенсацията на наетите лица в публичния сектор; извличане на данни от базата за образованието на ЮНЕСКО-ОИСР-Евростат; годишно събиране на цени за болнични услуги

· Бруто образуване на основен капитал: наблюдението на цени на машини и съоръжения се провежда през 1 година; от 2010 година цените в строителството се наблюдават ежегодно

· Разходни тегла за крайно използвания БВП и спомагателни данни: изпращат се годишно.

Страните имат известна степен на свобода как да събират информацията като се придържат към общата рамка на всяко от наблюденията, залегнала в методологическото ръководство и в специфичните указания към всяко от тях. Посещенията в търговските обекти е обичайният начин за събиране на данните. Същевременно се използват също и въпросници, телефонни разговори, интернет и скенер данни.

Наблюдаването на цени за строителството е особен случай, тъй като статистическите служби нямат квалифицирани специалисти, които могат да провеждат такова наблюдение. Повечето страни наемат външни строителни експерти за остойностяване на извадката със строителни обекти. Същото се отнася и за наблюдаваните цени на машини и съоръжения.

Данни за наемите и за компенсацията на наетите лица се събират обикновено от съществуващи източници в статистическите институти или в други държавни агенции.

Валидирането на входящите данни е интерактивен процес между НСИ и Евростат.

Евростат изчислява ППС на 3 етапа. На ниво продукт се изчисляват ценови съотношения за индивидуални стоки и услуги. На ниво продуктова (основна) група изчислените ценови съотношения за всички продукти в групата се осредняват, за да се получат непретеглени ППС за тази група. На третия етап ППС за основните групи се претеглят и осредняват за получаване на претеглени ППС за всяко агрегационно ниво. Детайлизираните разходи от БВП във всяка една от страните се използват за тегла при агрегиране на ППС.

Изчисляването и обобщаването на ППС изисква всяка участваща държава да предостави 1) набор от национални годишни цени за извадката от продукти и 2) подробна разбивка на крайните разходи за БВП съгласно обща класификация. ППС по основни групи се получават на основата на бинарни индекси тип Фишер, получени в резултат на геометрично осредняване на изчислените преди това индекси тип Ласпер и тип Пааше от събраните цени. На ниво основна група ППС се изчисляват по метода на Èltetö-Köves-Szulc (EKS method). Тези ППС за основна група се комбинират с ППС за други основни групи, за да се изчислят претеглени ППС за всяко ниво на агрегиране чак до нивото на БВП. EKS методът също се използва на този етап на калкулиране.

При изчисляване на ППС за основните групи на се използват експлицитни тегла, но се взимат предвид на по-високите нива на агрегиране. По принцип е желателно да се претеглят ценовите съотношения вътре в основните групи, но необходимите тегла не съществуват. В замяна на това, от страните се изисква да разграничат наблюдаваните продукти на "представителни"  и  "непредставителни" по отношение на основната група, към която принадлежат в зависимост от продаваните количества. Равнището на цени на представителните продукти се счита за типично за този продукт на националния пазар.  Ако представителността не бъде взета под внимание, това ще доведе до отклонение в резултатите, тъй като представителните продукти са с относително по-ниски цени отколкото непредставителните продукти. С оглед избягване на подобно отклонение, на представителните продукти се присвоява квази разходно тегло "1", а на непредставителните - "0".

Когато няма никакви цени за дадена основна група не е възможно изчисляване на ППС. В този случай се използват условни (референтни) ППС, т.е. паритети, които са изчислени първоначално за друга съпоставима основна група.

Не се прилага.

Не се прилага.