Списание „Статистика“, бр. 3/2020

Националният статистически институт уведомява потребителите на статистическа информация, че брой 3 за 2020 г. на списание „Статистика“ е публикуван на интернет страницата на НСИ. Изданието е на български език с резюмета на български, английски и руски език и включва рубриките:
  • Развитие на статистическата теория и практика
  • Статистически изследвания и анализи
  • Българската статистика в три столетия
  • Информации, рецензии, консултации

В рубриката Развитие на статистическата теория и практика са включени статиите:

  • Аспекти от социално-икономическата теория и практика за измерване и анализ на бедността в обществото - автор д-р Богдан Богданов, заместник-председател на Националния статистически институт - София

В статията последователно се разглеждат определени въпроси, свързващи феномена „бедност“ с: възможностите за анализ чрез поредица от параметри (характеристики); основните методи (подходи) за измерване; други социални явления и процеси в общественото пространство.

Успоредно с това са представени аспекти от влиянието на бедността върху развитието на човешкото общество. Данните показват, че най-богатите страни са тези, които съумяват да ограничат процесите на обедняване и да запазят устойчивото развитие на националната си икономика, изпреварвайки другите страни. Цитирани са мисли на известни икономисти и политолози за естеството на феномена „бедност“ и е представена тяхната визия за промени и политики при овладяване на негативните процеси и явления.

По принцип бедността е явление, което генерира социално напрежение в национален и международен аспект. Стремежът на всички политики в социалната област е бедността да се редуцира и да се доведе до граници, в които социалното напрежение няма да има деструктивни и ерозиращи свойства по отношение на развитието на отделното общество.

Статията завършва с една мисъл, която допълва, а може би повтаря описаните събития като метафоричен израз (цитат от книга на нашумелия през последните години писател Андрю Дейвидсън), който предизвиква още размисъл по темата: „Цялата история на човечеството представлява всъщност опитите на един човек да отнеме от друг нещо, което най-често не принадлежи на нито един от двамата“.

  • Развитие на статистическия анализ на отдалечени наблюдения (оutliers) oт края на Първата световна война до средата на 80-те години на XX век - автор доц. Любомир Иванов, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - Свищов

В статията се разглежда историческото развитие на методите за анализ на отдалечени наблюдения (outliers) за периода от края на Първата световна война до средата на 80-те години на XX век. През този период в анализа се обособяват две основни направления - устойчивите методи за оценяване и идентификацията на отдалечените наблюдения. Първото направление се насочва към разработването на методи, които да дават качествени оценки дори и при наличие на екстремални наблюдения в данните, а второто - към създаването на статистически тестове, които да позволяват идентификация на броя и местоположението на отдалечените наблюдения в съвкупността. Разграничаването между двете направления води до постепенното им обособяване в самостоятелни направления на анализа. Успоредно с развитието на методите за оценка и идентификация изследванията разкриват много нови проблеми (размерността, маскирането, влиянието, динамичните аспекти), както и възможности, свързани с графичните методи и автоматизацията на аналитичните процедури.

JEL: C19, C49

Ключови думи: отдалечени наблюдения, екстремални наблюдения, устойчиви методи за оценяване, идентификация

В рубриката Статистически изследвания и анализи е включена статията:

  • Определяне на линията на бедност - методологични особености - автор проф. Васил Цанов,  Институт за икономически изследвания при БАН - София

В статията се изследват методологичните различия при определянето на линията на бедност. Изведени са положителните и отрицателните черти на трите основни подхода, прилагани в световната практика (абсолютен, относителен и субективен). Анализирани са качествата и практическите възможности на основните методи за определяне на линията на бедност. Оценките показват, че методите, основани на статистическата информация, имат предимства пред методите, основани на експертна оценка. Надеждността и реалистичността на методите до голяма степен зависят от качеството на статистическата информация. В статията обстойно са изследвани качествата на новата методика за определяне на официалната линия на бедност в България.

В рубриката Българската статистика в три столетия са включени статиите:

  • Академик Евгени Матеев  - автор  д-р Богдан Богданов, заместник-председател на Националния статистически институт - София        

Биографичното есе за академик Евгени Матеев се посвещава на 100-годишнината от неговото рождение. Той е роден на 1 април 1920 г. в гр. Търговище. В есето се представят накратко моменти от живота на този забележителен човек. Отчита се неговата изключително важна роля като председател на ЦСУ в периода от 1953 до 1961 година. Акцентира се на негови значими мисли за планирането и неговата връзка с развитието на демокрацията в България.

Академик Евгени Матеев принадлежи към малката съвкупност от изследователи и учени, които могат да виждат и предвиждат, отправяйки послания към поколенията в бъдещето.

  • Южна Добруджа - по следите на времето до Букурещкия мирен договор от 1913 година - автор Здравка Бобева, Национален статистически институт - София

През 1932 г. сп. „Статистика“ като орган на Главна дирекция на статистиката публикува обширна социално-икономическа студия за Южна Добруджа, в която са отразени всички показатели на областта за времето до 1913 г., когато тя е отстъпена на Румъния. Информационното богатство, което съдържа тази студия, прави чест на българските статистици със своята изчерпателност, пунктуалност, обективност и достъпност. През 2020 г., когато статистиката в България отбелязва своята 140-годишнина, тя обръща поглед към постиженията на предците си и дава възможност на днешните поколения да се запознаят с професионализма им. Сп. „Статистика“ публикува тази ретроспекция на студията за Южна Добруджа по повод 80-годишнината от подписването на Крайовската спогодба, която беше отбелязана на 7 септември 2020 година.

В  първите десетилетия на XXI век Европейският съюз и България като част от него подариха на континента мирно историческо време. Време, в което може да се гради и надгражда. Време, в което статистиката да измерва напредък, а не да брои загуби в материална и човешка сила. Ето защо с отправен с надежда поглед в бъдещето 140-годишната българска статистика отгръща страниците на миналото единствено за да напомни за своя професионализъм както преди, така и занапред.  

  • Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България през 1926 и 1934 година - автор Соня Златанова, Национален статистически институт - София   

Осмото преброяване стартира на 31 декември 1926 година. То се извършва в определения ден във всичките 2 650 административни общини, съставени от 93 града,  4 265 села  и 1 391 други заселища или общо 5 749 населени места. Агент-преброителите са 36 347, от които 9 687 в градовете и 26 660 в селата. Агент-контрольорите са 5 013 - 1 232 в градовете и 3 781 в селата Средно на един агент- преброител се падат 131 преброени лица, като в градовете се падат 117, а в селата - по 163.

Деветото преброяване на населението стартира на 31 декември 1934 година. То се извършва едновременно в 921 административни общини, съставени от 97 града, 4 260 села и 1 395 заселища или всичко 5 752 населени места. Агент-преброителите са 45 112, от които 12 543 в градовете и 32 569 в селата. Агент-контрольорите са 6 151, от които 1 581 в градовете и 4 570 в селата. Един агент-преброител преброява средно 135 лица като в градовете броят на лицата е 104, а в селата - 147.

За правилното протичане на преброяванията и за дейното и отговорно участие на населението в това общодържавно мероприятие е осъществена рекламна кампания, с която се цели да се постигне по-висока активност и повдигане на духа на българското население. Рекламните материали са разпръснати в хиляди екземпляри във всички краища на Царството.

Изданията от преброяването на населението и жилищния фонд през 1926 и 1934  г. са дигитализирани и са на свободен безплатен достъп в дигиталната библиотека на НСИ.  Дигиталните  колекции съдържат 2 691 страници статистическа  информация.

В рубриката Информации, рецензии, консултации е представена информацията:  

  • 140 години статистика на външната търговия на България - автор Соня Златанова, Национален статистически институт - София   

През 2020 г. се навършват 140 г. от създаването на статистическата институция в нашата страна, както и от създаването на статистиката на външната търговия.

Външната търговия е изцяло свързана с митническите операции както по отношение на вноса, така и по отношение на износа, поради което в основите на външнотърговската статистика са документите на митническите учреждения.

Външнотърговската статистика е ценен източник на информация за обемите и мащабите на търговските операции в различните исторически периоди. Потребителите могат да проследят динамиката във вноса, износа, транзита и антрепозита за съответния период, да правят сравнения в класификациите и стойностите на стоките, както и да установят местопроизхода и местоназначението им.

Колекцията „Статистика на външната търговия на България“ съдържа над 52 000 дигитални страници и предоставя възможност да се проследи развитието на външната търговия на България, както и промените и усъвършенстването на методите и технологиите на събиране, обработване и представяне на статистическата информация през 140-годишната история на българската държавна статистика. 

Дигиталната библиотека на Националния статистически институт предоставя безплатен онлайн достъп до пълната колекция „Статистика на външната търговия на България“ за периода 1880 - 2009 година.

Колекцията е достъпна на интернет адрес:

Дигитална библиотека на Национален статистически институт

Годишен абонамент (4 броя): 24.00 лева. 
Цена за бр. 3/2020 (електронно издание): 6.00 лева. 
 
Изданието може да бъде закупено в: 
• Дирекция „Многосекторна статистика и услуги за потребителите“, НСИ,
ул. „П. Волов“ № 2, гр. София 1038. 
• Териториалните статистически бюра на НСИ. 
 
Заплащането се извършва: 
1. В брой - в дирекция „Многосекторна статистика и услуги за потребителите“, НСИ,
ул. „П. Волов“ № 2, гр. София 1038.
2. По банков път 
Банкова сметка на НСИ: 
IBAN: BG84 BNBG 9661 3000 1190 01 
BIC: BNBGBGSD 
БНБ - СОФИЯ