Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност в област Перник през 2017 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2017 година е 952 млн. лв. Това нарежда областта на 26 място в страната. В сравнение с  2016 г. обемът му в номинално изражение нараства с 10.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 735 лв. от стойностния обем на показателя.

Създадената през 2017 г. брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2016 г. с 11.4% и възлиза на 826 млн.лв. Създадената в областта БДС е 0.9% от общата за страната.

През 2017 г. относителният дял на сектора на услугите представлява 60.6% от общата БДС за областта и е в размер на 500 млн. лв., което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2016 година.

Добавената стойност реализирана от индустриалния сектор е в размер на 274 млн. лв. и представлява 33.2% от общата БДС за областта. Спрямо 2016 г. нейният относителен се увеличава с 0.7%.





Статистика на околната среда в област Перник през 2017 година

Води

През 2017 г. 98.5% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се запазва на равнището на предходната година – 109 л/ден (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Бургас (112 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

От 2014 г. насам в област Перник не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2017 г. е 3% от населението в страната, като най-засегнати са областите Ловеч (76.9%) и Габрово (28.5%) и Търговище (18.1%).

Област Перник е сред областите с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води.  През 2017 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с вторично третиране) е свързано 74 % от населението в областта, при общо за страната 63.4%.

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област Перник през 2017 година

По окончателни данни през 2017 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 107.1 млн. лв., като спрямо 2016 г. се увеличават с 41.9%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 92.5 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение със 111.1%, а при нежилищните сгради – с 50.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 14.6 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 12.4%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 66.2%, а на жилищни сгради – 33.8%.

През 2017 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 59.3 млн. лв., като се увеличават с 59.7% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 57.6%, а от строителство на нежилищни сгради – 42.4% от общите приходи от сградно строителство. В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 24.6% спрямо 2016 г. и достигат 47.8 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 44.6% от общите приходи на строителните предприятия.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Перник през 2017 година

По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили общо 5 302 нефинансови предприятия от област Перник, или с 0.2% по-малко в сравнение с 2016 година.

Най-голяма е групата на микропредприятията  (до 9 заети) – 4 954 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 283, а на средните (от 50 до 249 заети) е 54. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 11.

Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 489 млн. лв., като е отчетено увеличение с 26.0% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 56.1%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 26.6 и 4.7%.

Произведената продукция в област Перник през 2017 г. възлиза на 1 844 млн. лв., като е отчетен ръст от 25.5% спрямо 2016 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 61.0% от произведената продукция.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Перник през 2017 година

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 129.8 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 19.9%.

ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 21.0 млн. лв., или с 3.0% повече в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези сектори заедно формират 60.0% от общия размер разходи за ДМА в област Перник, а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. с 4.0 процентни пункта. В сектор „Операции с недвижими имоти“ инвестициите в ДМА са 18.7 млн. лева, или с 31.6% по-малко в сравнение с 2016 година.

Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2017 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2017 г. възлизат на 204.1 млн. евро, което е с 9.4% повече в сравнение с 2016 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.4% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Перник заема петнадесето място в страната.

Основни резултати от изследването за използването на информационно – комуникационните технологии от домакинствата и лицата в област Перник през 2018 година

PDF файл

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2018 г. показват, че 67.7% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 72.1%, като е отбелязан спад от 0.2 процентни пункта спрямо предходната година.
За деветгодишен период използването на ИКТ в област Перник става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил над четири пъти.
По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2018 г. област Перник се нарежда на 19-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Кърджали – 84.4% и София-столица – 81.9%, а най-малък в област София – 51.3%.
През текущата година 74.0% от населението в област Перник на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като в сравнение с предходната година е отбелязан ръст от 16.3 процентни пункта.
През 2018 г. 77.9% от мъжете и 70.2% от жените в област Перник използват интернет ежедневно или поне веднъж седмично. Както при мъжете, така и при жените този дял е по-висок от средния за страната по пол, съответно с – 13.0 и 7.8 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област Перник по степени на завършено образование – докато 90.5% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 56.1% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Редовно използващите интернет със средно образование са 73.0%.

Наети лица и средна брутна работна заплата в област Перник през третото тримесечие на 2018 година

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2018 г. намаляват спрямо края на юни 2018 г. с 2.1% и достигат 29.0 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 25.2 и 17.1%.
Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.0% (до 6.4 хил.), а в частния сектор – с 6.7% (до 22.6 хиляди).
В края на септември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 1.5 хил., или с 5.4% повече в сравнение с края на септември 2017 година.

През третото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта намалява спрямо второто тримесечие на 2018 г. с 1.8%, като достига 871 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 940 лв., а за частния – 851 лева.
В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 12.8%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 5.7%, а в частния сектор – с 15.5%.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство в област Перник през третото тримесечие на 2018 година

PDF файл

През третото тримесечие на 2018 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 43 жилищни сгради с 48 жилища в тях и 7 428 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), както и на 23 други сгради с 2 251 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече с 53.6%, жилищата в тях – с 4.3%, а общата им застроена площ – с 20.5%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намалява с 32.4%, а разгънатата им застроена площ – с 63.8%.
В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. броят на издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник нараства с 4.9%, броят на жилищата в тях – с 11.6%, а разгънатата им застроена площ – с 5.1%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради намаляват с 34.3%, а разгънатата им застроена площ – със 75.7%.

През третото тримесечие на 2018 г. в област Перник е започнал строежът на 26 жилищни сгради с 28 жилища в тях и с 5 560 кв. м обща застроена площ, и 13 други сгради с 846 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради са повече с 85.7%, а общата им застроена площ бележи ръст от 20.0%, докато жилищата в тях са по-малко с 24.3%,. Броят на започнатите други сгради намалява с 27.8%, но тяхната РЗП нараства с 5.4%.
В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. започнатите нови жилищни сгради намаляват с 16.1%, броят жилищата в тях – с 52.5%, а разгъната им застроена площ – с 33.7%. Започнатите други видове сгради са повече с 30.0%, докато тяхната разгъната застроена площ е по-малко със 7.6%

Пътнотранспортни произшествия, загинали и ранени в област Перник през 2017 година

PDF файл

През 2017 г. на територията на област Перник са регистрирани 727 пътнотранспортни произшествия (ПТП) с наличие на материални щети и пострадали, като в сравнение с 2016 г. се наблюдава намаление с 27.9%. През годината са настъпили 66 тежки произшествия, при които броят на ранените е 68, а на загиналите – 12 души. В сравнение с 2016 г. броят на ранените лица намалява с 22.7%, на загиналите лица – с 14.3%, а на тежките ПТП – с 12.0%.
От общия брой за страната делът на пътнотранспортните произшествия с пострадали в област Перник е 1.0%, на ранените – 0.8%, а на загиналите – 1.8%.
Броят на ПТП по вина на водачите на моторни превозни средства (МПС) е 59, или 89.4% от общия брой за областта. От тях с най-голям брой ПТП са водачите, управлявали лични МПС – 50 или 84.7%.
Най-голям брой произшествия е регистриран през месец юни – 8, или 12.1% от общия брой ПТП, а най-малък през месец май – 1. През месец април ранените лица са най-много – 12, или 17.6% от общия брой за годината. Най-много са загиналите лица през месеците ноември и декември – по 3, или 50.0% от общия брой загинали през годината.
В рамките на седмицата, най-много ПТП са настъпили в сряда и петък – по 12. Най-много ранени лица са регистрирани в петък – 13. Най-голям е броят на загиналите лица в понеделник – 3.