Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Перник през 2018 година

• През 2018 г. Икономически активните лица в област Перник на възраст 15 – 64 навършени години са 55.2 хил., или 72.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2017 г. коефициентът на икономическа активност (15 – 64 навършени години) се увеличава с 0.7 процентни пункта.

• Общият брой на заетите лица e 52.7 хил., или 49.4% от населението на 15 и повече навършени години. От тях 27.9 хил. (52.9%) са мъже и 24.8 хил. (47.1%) са жени.

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 51.0 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 66.7%, съответно 68.5% за мъжете и 64.8% за жените. В сравнение с 2017 г. този коефициент се увеличава с 0.2 процентни пункта, като увеличение се наблюдава във възрастовата група 35 – 44 години с 6.0 процентни пункта  и във възрастовата група 45 – 54 години с 0.8 процентни пункта.

Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 21.4 хил., от които 10.1 хил. са мъже и 11.3 хил. – жени. В сравнение с 2017 г. икономически неактивните лица в същата възрастова група намаляват с 4.5%. При мъжете икономически неактивните лица са по-малко с  3.8%, а при жените – с 5.0%.

• Заетите лица с висше образование в област Перникса 13.4 хил., като коефициентът на заетост е 70.2%. В сравнение с 2017 г. този коефициент намалява с 4.8 процентни пункта.

Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през четвъртото тримесечие на 2018 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2018 г. намаляват спрямо края на септември2018 г. с 4.1% и достигат 27.8 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 26.1 и 17.7%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 2.5% (до 6.4 хил.), докато в частния сектор намаляват с 1.1% (до 21.4 хиляди).

В края на декември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са по-малко с 0.3% в сравнение с края на декември 2017 година.

 През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 4.0%, като достига 906 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 998 лв., а за частния – 877 лева. 

Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност в област Перник през 2017 година

Произведеният брутен вътрешен продукт[1] (БВП) в област Перник през 2017 година е 952 млн. лв. Това нарежда областта на 26 място в страната. В сравнение с  2016 г. обемът му в номинално изражение нараства с 10.8%. Произведеният в областта БВП е 0.9% от общия за страната. На човек от населението се падат 7 735 лв. от стойностния обем на показателя.

Създадената през 2017 г. брутна добавена стойност[1] (БДС) в област Перник се увеличава в сравнение с 2016 г. с 11.4% и възлиза на 826 млн.лв. Създадената в областта БДС е 0.9% от общата за страната.

През 2017 г. относителният дял на сектора на услугите представлява 60.6% от общата БДС за областта и е в размер на 500 млн. лв., което е с 0.7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2016 година.

Добавената стойност реализирана от индустриалния сектор е в размер на 274 млн. лв. и представлява 33.2% от общата БДС за областта. Спрямо 2016 г. нейният относителен се увеличава с 0.7%.





Статистика на околната среда в област Перник през 2017 година

Води

През 2017 г. 98.5% от населението на област Перник е свързано с обществено водоснабдяване (ВИК). Използваната питейна вода от общественото водоснабдяване средно на човек от населението в областта се запазва на равнището на предходната година – 109 л/ден (фиг.1). През същия период средното потребление на питейна вода от общественото водоснабдяване на човек за денонощие в страната е 99 литра. С най-голямо потребление са областите София – столица (126 л/ден/чов.) и Бургас (112 л/ден/чов.), а с най-ниско – област Търговище (69 л/ден/чов.).

От 2014 г. насам в област Перник не се регистрира режим на  водоснабдяване за населението поради недостиг на вода. С ограничено водоподаване през 2017 г. е 3% от населението в страната, като най-засегнати са областите Ловеч (76.9%) и Габрово (28.5%) и Търговище (18.1%).

Област Перник е сред областите с най-голям дял на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчните води.  През 2017 г. със селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (с вторично третиране) е свързано 74 % от населението в областта, при общо за страната 63.4%.

Приходи от дейността на строителните предприятия по видове строителство в област Перник през 2017 година

По окончателни данни през 2017 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Перник са 107.1 млн. лв., като спрямо 2016 г. се увеличават с 41.9%.

Приходите от ново строителство и подобрения са в размер на 92.5 млн. лв., като при жилищните сгради е отчетено увеличение със 111.1%, а при нежилищните сгради – с 50.4% спрямо предходната година.

Приходите от дейността на строителните предприятия за поддържане и текущ ремонт на жилищни и нежилищни сгради са 14.6 млн. лв., като спрямо 2016 г. нарастват с 12.4%. Относителният дял на приходите за поддържане и текущ ремонт на нежилищните сгради е 66.2%, а на жилищни сгради – 33.8%.

През 2017 г. приходите от сградно строителство в област Перник са 59.3 млн. лв., като се увеличават с 59.7% спрямо предходната година. Относителният дял на приходите от строителство на жилищни сгради е 57.6%, а от строителство на нежилищни сгради – 42.4% от общите приходи от сградно строителство. В област Перник приходите от гражданско строителство/строителни съоръжения и конструкции се увеличават с 24.6% спрямо 2016 г. и достигат 47.8 млн. лева. Относителният дял на гражданското строителство е 44.6% от общите приходи на строителните предприятия.

Дейност на нефинансовите предприятия в област Перник през 2017 година

По данни на Националния статистически институт, годишен отчет за дейността си през 2017 г. са представили общо 5 302 нефинансови предприятия от област Перник, или с 0.2% по-малко в сравнение с 2016 година.

Най-голяма е групата на микропредприятията  (до 9 заети) – 4 954 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 283, а на средните (от 50 до 249 заети) е 54. Големите предприятия (с 250 и повече заети) са 11.

Нетните приходи от продажби в област Перник достигат 2 489 млн. лв., като е отчетено увеличение с 26.0% в сравнение с предходната година. Промишлените предприятия са реализирали най-голям дял от нетните приходи – 56.1%, а предприятията от сектори „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Строителство“ съответно – 26.6 и 4.7%.

Произведената продукция в област Перник през 2017 г. възлиза на 1 844 млн. лв., като е отчетен ръст от 25.5% спрямо 2016 година. Водещ в икономиката на областта е сектор „Преработваща промишленост“, където са създадени 61.0% от произведената продукция.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Перник през 2017 година

През 2017 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 129.8 млн. лв. и в сравнение с предходната година намаляват с 19.9%.

ДМА е сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 21.0 млн. лв., или с 3.0% повече в сравнение с предходната година. През 2017 г. тези сектори заедно формират 60.0% от общия размер разходи за ДМА в област Перник, а общият им относителен дял намалява спрямо 2016 г. с 4.0 процентни пункта. В сектор „Операции с недвижими имоти“ инвестициите в ДМА са 18.7 млн. лева, или с 31.6% по-малко в сравнение с 2016 година.

Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2017 година

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор в област Перник към 31.12.2017 г. възлизат на 204.1 млн. евро, което е с 9.4% повече в сравнение с 2016 година (Фиг.1). Техният дял в общия размер на направените чуждестранни инвестиции в страната е 0.8% и съответно 1.4% от ПЧИ в рамките на Югозападен район. По размер на чуждестранните инвестиции област Перник заема петнадесето място в страната.

Основни резултати от изследването за използването на информационно – комуникационните технологии от домакинствата и лицата в област Перник през 2018 година

PDF файл

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2018 г. показват, че 67.7% от домакинствата в област Перник имат достъп до интернет в домовете си, при средно за страната 72.1%, като е отбелязан спад от 0.2 процентни пункта спрямо предходната година.
За деветгодишен период използването на ИКТ в област Перник става все по-масово – относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил над четири пъти.
По относителен дял на домакинствата с достъп до интернет през 2018 г. област Перник се нарежда на 19-то място в страната. Най-голям е относителният дял на домакинствата с достъп до интернет в област Кърджали – 84.4% и София-столица – 81.9%, а най-малък в област София – 51.3%.
През текущата година 74.0% от населението в област Перник на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като в сравнение с предходната година е отбелязан ръст от 16.3 процентни пункта.
През 2018 г. 77.9% от мъжете и 70.2% от жените в област Перник използват интернет ежедневно или поне веднъж седмично. Както при мъжете, така и при жените този дял е по-висок от средния за страната по пол, съответно с – 13.0 и 7.8 процентни пункта.
Значителни са различията при редовно използващите интернет в област Перник по степени на завършено образование – докато 90.5% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 56.1% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Редовно използващите интернет със средно образование са 73.0%.

Наети лица и средна брутна работна заплата в област Перник през третото тримесечие на 2018 година

PDF файл

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на септември 2018 г. намаляват спрямо края на юни 2018 г. с 2.1% и достигат 29.0 хиляди.
В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 25.2 и 17.1%.
Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 1.0% (до 6.4 хил.), а в частния сектор – с 6.7% (до 22.6 хиляди).
В края на септември 2018 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са с 1.5 хил., или с 5.4% повече в сравнение с края на септември 2017 година.

През третото тримесечие на 2018 г. средната брутна месечна работна заплата за областта намалява спрямо второто тримесечие на 2018 г. с 1.8%, като достига 871 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 940 лв., а за частния – 851 лева.
В сравнение с третото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 12.8%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 5.7%, а в частния сектор – с 15.5%.