Териториални статистически бюра

Към 7 септември 2021 г. в област Добрич 1 541 лица, или 3.1% от отговорилите на въпроса са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 2 177 лица, или 4.4%. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят – 34 418 (69.0%). До населеното място, в което работят, пътуват 11 511 лица, или 23.1%. Заетите, които пътуват извън страната, са 229, или 0.5%.

Към 7 септември 2021 г. 52 206, или 26.1% от жените в област Варна на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27.7%), отколкото сред тези, които живеят в селата – 17.4%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца – 84 971 (42.6%). По три деца имат 11 484, или 5.7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете – съответно 11.9 и 4.6%. Четири и повече деца имат 3 726, или 1.9% от жените.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 76 жилищни сгради със 169 жилища в тях и 26 798 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 49 други сгради с 3 251 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са по-малко с 21.6%, но броят на жилищата в тях се увеличава – с 23.4%, а общата им застроена площ – с 29.4%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им – с 16.9%, така и на разгънатата им застроена площ – с 68.9%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник са повече с 33.3%, а жилищата в тях и разгънатата им застроена площ съответно – с 47.0 и 63.6%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са нараства с 69.0%, докато разгънатата им застроена площ намалява с 86.7%.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. в област Перник е започнал строежът на 35 жилищни сгради с 97 жилища в тях и с 11 856 кв. м обща застроена площ, и на 4 други сгради с 1 274 кв. м РЗП.

През 2021 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката в област Перник са 195.6 млн. лв. по текущи цени, което е с 13.4% повече в сравнение с предходната година.

Най-голям обем на инвестиции в ДМА са вложени в сектора на индустрията – 63.3 млн. лв., следван от услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) – 46.6 млн. лева.

В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности през 2021 г. се наблюдава нарастване на направените инвестиции в сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство), като относителният им дял се увеличава с 10.1 процентни пункта в сравнение с 2020 г., и спад в сектора на индустрията със 7.3 процентни пункта.

Продажби на едро и дребно по групи стоки

По окончателни данни на Националния статистически институт за 2021 г. нефинансовите предприятия в област Перник са реализирали продажби на едро (вкл. ДДС и акцизи) на стойност 851 млн. лв., от които 73.2% са от нехранителни стоки и 26.8% – от храни, напитки и тютюневи изделия. В сравнение с предходната година обемът на продажбите на едро в номинално изражение нараства с 28.4%, като е отчетен ръст както на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия, така и на  продажбите на едро на нехранителни стоки съответно с 7.8% и 38.0%.

Продажбите на дребно (вкл. ДДС и акцизи) за 2021 г. са на стойност 441 млн. лв., като преобладават нехранителните стоки с дял от 57.0%. В сравнение с 2020 г. обемът на продажбите на дребно в номинално изражение нараства с 11.7%, като е отчетен ръст както на продажбите на дребно на нехранителни стоки, така и на продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия съответно с 8.3% и 16.6%.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на декември 2022 г. се увеличават спрямо края на септември2022 г. с 1.0% и достигат 28.6 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 24.1 и 14.4%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2021 г. наетите лица в обществения сектор се увеличават с 5.6% (до 7.4 хил.), а в частния сектор – с 1.4% (до 21.3 хиляди).

В края на декември 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 2.4% в сравнение с края на декември 2021 година.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо третото тримесечие на 2022 г. с 10.5%, като достига 1 483 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 707 лв., а за частния – 1 405 лева.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. средната месечна работна заплата за Пернишка област нараства с 18.4%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 11.9%, а в частния сектор – с 21.0%.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2021 г. приходите от дейността на строителните предприятия в област Ямбол са 105.6 млн. лв., като спрямо 2020 г. се увеличават със 7.5%.

По окончателни данни на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си през 2021 г. са представили общо 8 807 нефинансови предприятия от област Добрич, или с 3.6% по-малко в сравнение с предходната година.

Представените отчети са 2.1% от тези в страната. Най-голяма е групата на микропредприятията (до 9 заети) – 8 268 предприятия. Броят на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 470, а на средните (от 50 до 249 заети) – 61. Големите предприятия (над 250 заети) са 8.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Бургас е 182.0 хил., от които 101.6 хил. са мъже и 80.4 хил. – жени.

Произведеният брутен вътрешен продукт^[1] (БВП) в област Кюстендил през 2021 г. е 1 327 милиона лева. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение нараства с 14.4%. Произведеният в областта БВП е 1.0% от общия за страната. На човек от населението се падат 11 535 лв. от стойностния обем на показателя за област Кюстендил, при 20 212 лв. за страната.

[1] Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и бруто капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

в) БВП е сума от генерираните доходи в състава на сметка „Формиране на дохода” (компенсация на наетите, данъци върху производството и вноса минус субсидии, брутен опериращ излишък и смесен доход).