Колко сме ефективни в потреблението на енергия?

Един от приоритетите на стратегията на Енергийния съюз е повишаването на енергийната ефективност, главно чрез намаляване на общото потребление на енергия в ЕС и управление на енергията по по-рентабилен начин. Подобряването на енергийната ефективност допринася за постигане на енергийни спестявания, защита на околната среда, смекчаване на изменението на климата и намаляване на зависимостта на ЕС от външни доставчици на суров нефт и природен газ.

По-конкретно, използването на по-малко енергия означава намаляване на първичното енергийно потребление, което е общото вътрешно търсене на енергия, и на крайното енергийно потребление, което е енергията, действително използвана от крайните потребители, без да се включва потреблението на самия енергиен сектор, както и загубите от преобразуване и разпределение.

През 2020 г. първичното енергийно потребление е регистрирало спад до най-ниското си ниво, откакто има в наличност пълни данни (1 236  милиони тонове нефтен еквивалент (млн. т н. е.)). Това е 5.8 % под целта за ефективност на ЕС 2020 (не повече от 1 312 млн. т н. е. първично енергийно потребление) и 9.6 % над целта на ЕС 2030 (не повече от 1 128 млн. т н. е.). Крайното енергийно потребление също е отбелязало значителен спад (до 907 млн. т н. е.), 5.4 % под целта за 2020 г. (не повече от 959 млн. т н. е. крайно енергийно потребление) и 7.2 % над целта за 2030 г. (не повече от 846 млн. т н. е.).

Разглеждайки тенденцията за енергийната ефективност през последните десет години, първичното енергийно потребление намалява стабилно в периода 2011 - 2014 г., след което се увеличава до 2017 г., преди да спадне отново през 2018 г. и 2019 г. Крайното енергийно потребление също намалява непрекъснато, започвайки от 2010 г., за да достигне нивото, най-близко до целта през 2014 г., след което се повишава до 2018 г., за да намалее отново през 2019 година. Между 2019 и 2020 г. обаче първичното и крайното енергийно потребление регистрират значителни намаления до голяма степен поради ограниченията, свързани с COVID-19. Първичното потребление спада с 8.7 % - исторически спад, а крайното енергийно потребление с 8.0 % - най-големият спад от 2009 г. насам.

В сравнение с 2010 г. първичното енергийно потребление е намаляло в 25 държави членки, със спад от 20 % или повече, в Гърция (-28 %), Дания (-23 %), Естония (-22 %) , Италия (-21 %) и Малта (-20 %). Крайното енергийно потребление е намаляло в 21 държави членки, като най-големият спад е в Гърция (-25 %) и Италия (-20 %).