Основни данни за културата в област Перник през 2022 година

Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност, производството на филми и читалищната дейност. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите препоръки на ЮНЕСКО.

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките.

1. Музеи

Към 31.12.2022 г. в област Перник функционират 4 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство.

През 2022 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 63 хил. фондови единици и в сравнение с 2021 г. техният брой се увеличава с 2206 (3.6%). Цифровизирани са 2 534 фондови единици, като броя им се запазва същия спрямо предходната година. Общата полезна площ, на която са разположени експозициите на музеите в област Перник е 10 538 квадратни метра.

Посещенията в музеите през 2022 г. са 45 хил. и в сравнение с 2021 г. се увеличават с 44.6% (фиг. 1). В дните със свободен вход са осъществени 38.9% от посещенията (17.5 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите – 1.4 хил., или с 352.2% спрямо предходната година.

Издателска дейност в област Перник през 2022 година

Националният статистически институт ежегодно публикува данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници), както и за електронните публикации. Източник на информацията е Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, като основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.

Издадени книги и брошури

През 2022 г. в област Перник са издадени 11 книги с тираж 3.2 хил. и 8 брошури с тираж 2.8 хиляди. В сравнение с 2021 г. броят на издадените заглавия на книги се увеличава със 120.0%, а средният тираж за 2022 г. (отношение на общия тираж към броя на издадените книги) се увеличава до 291, докато през предходната година е бил 180. Броят на издадените заглавия на брошури през 2022 г. се увеличава със 100.0% до 8 броя, като средният им тираж е 350 (в намаление) при 475 за 2021 година.

Дейност на местата за настаняване в област Перник през юли 2023 година

През юли 2023 г. в област Перник са функционирали 12 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 261 стаи и 549 легла в тях. В сравнение с юли 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода намалява със 7.7%, а на леглата в тях се увеличава с 5.6%. Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юли 2023 г. е 5 475. Българските граждани са реализирали 4 068 нощувки, а чуждите – 1407.

Броят на пренощувалите лица в местата за настаняване през юли 2023 г. е 2 428. Българските граждани, нощували в местата за настаняване в област Перник през юли 2023 г. са 1 815 и са реализирали средно по 2.2 нощувки. Чуждите граждани са 613 и са реализирали средно по 2.3 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване в област Перник през юли 2023 г. е 32.2%, като спрямо юли 2022 г. нараства с 4.4 процентни пункта.

Приходите от нощувки през юли 2023 г. достигат 246.8 хил. лв., като от български граждани те са 164.3 хил. лв., а от чужди – 82.5 хил. лева.

Цени на земеделската земя и арендата в селското стопанство в област Перник през 2022 година

Цена на сделките със земеделската земя в област Перник през 2022 година

През 2022 г. средната цена на сделките с ниви в област Перник достига 171 лв. за един декар, което е с 42.5% повече в сравнение с 2021 година (табл. 1). Спрямо средната стойност за страната (1 428 лв./дка) през 2022 г. средната цена на нивите в област Перник е по-ниска с 88.0%. Спрямо предходната година през 2022 г. увеличение се отчита и на средната цена на земеделската земя – със 75.0%.

Цена на рентата на земеделска земя в област Перник през 2022 година

През 2022 г. в област Перник средната цена за наем/аренда на един декар ниви достига 29 лв., което е с 3.6% повече спрямо 2021 година. В сравнение със средната цена за страната (63 лв./дка), през 2022 г. цената за наем/аренда на един декар ниви в област Перник е по-ниска с 54.0%. Средната цена за наем/аренда на един декар постоянно затревени площи е 19 лева (табл. 2).

Дейност на местата за настаняване в област Перник през юни 2023 година

През юни 2023 г. в област Перник са функционирали 12 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване, с 261 стаи и 549 легла в тях. В сравнение с юни 2022 г. общият брой места за настаняване, функционирали през периода намалява със 7.7%, а на леглата в тях се увеличава със 7.6%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване през юни 2023 г. е 4 714. Българските граждани са реализирали 3 462 нощувки, а чуждите – 1 252.

Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство в област Перник през второто тримесечие на 2023 година

През второто тримесечие на 2023 г. общинските администрации на територията на област Перник са издали разрешителни за строеж на 79 жилищни сгради със 132 жилища в тях и 32 607 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), и на 27 други сгради с 1 624 кв. м РЗП.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са повече със 71.7%, броят на жилищата в тях се увеличава – с 34.7%, а общата им застроена площ – с 80.6%. При издадените разрешителни за строеж на други видове сгради се наблюдава намаление както на броя им – с 34.1%, така и на разгънатата им застроена площ – с 46.4%.

В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради в област Перник са по-малко с 19.4%, докато жилищата в тях и разгънатата им застроена площ се увеличават съответно с 4.8 и 48.3%. Броят на издадените разрешителни за строеж на други видове сгради и разгънатата им застроена площ намалява съответно с 20.6 и 35.1%.

През второто тримесечие на 2023 г. в област Перник е започнал строежът на 25 жилищни сгради със 76 жилища в тях и с 18 272 кв. м обща застроена площ, и на 7 други сгради с 826 кв. м РЗП.

Наети лица и средна брутна заплата в област Перник през второто тримесечие на 2023 година

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник към края на юни 2023 г. намаляват спрямо края на март2023 г. с 0.4% и достигат 28.7 хиляди.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 23.9 и 14.7%.

Спрямо края на второто тримесечие на 2022 г. наетите лица в обществения сектор  се увеличават с 8.7% (до 7.7 хил.), а в частния сектор се увеличават с 0.1% (до 21.0 хиляди).

В края на юни 2023 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Перник са повече с 2.3%  в сравнение с края на юни 2022 година.

         През второото тримесечие на 2023 г. средната брутна месечна работна заплата за областта  се увеличава спрямо първото тримесечие на 2023 г. със 7.3%, като достига 1 528 лева. За обществения сектор средната месечна заплата е 1 585 лв., а за частния – 1 507 лева.

В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата за област Перник нараства с 14.3%. Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор се увеличава с 6.7%, а в частния – със 17.2%.

Престъпления, обвиняеми и осъдени лица в област Перник през 2022 година

            През 2022 г. са приключили делата за 474 извършени престъпления. От тях 161 са завършили с ефективно осъждане, 240 – с условно осъждане, 20 – с оправдаване, 2 – с прекратяване, и 51 – с освобождаване от наказание.

С ефективни и условни присъди са приключили делата за 401 извършени престъпленияв област Перник, което е с 10.5% по-малко в сравнение с 2021 година.

Броят на обвиняемите лица в областтапрез 2022 г. е 452, от които:

• с ефективна осъдителна присъда са приключили делата на 156 лица, или 34.5% от общия брой на обвиняемите;

• условно осъдени са 228 лица (50.5%);

• освободени от наказателна отговорност са 51 лица (11.3%);

• оправдани са 16 обвиняеми лица (3.5%);

• прекратено е делото на 1 лице (0.2%).

Броят на осъдените лица с влезли в сила присъди през 2022 г. е 384, като в сравнение с 2021 г. намалява с 8.6%.

Осъдените непълнолетни лица (14 – 17 години) са 11, или 2.9% от всички осъдени.

Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Перник през 2022 година

  1. Лечебни заведения и леглови фонд

Заведенията за болнична помощ в областта към 31.12.2022 г. са 4 с 447 легла, заведенията за извънболнична помощ са 28 с 5 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 4 със 17 легла (табл. 1).

В област Перник броят на заведенията за болнична помощ и леглата в тях остават без промяна спрямо 2021 година.

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2022 г. на територията на област Перник функционират 1 многопрофилна болница с 294 легла и 3 специализирани болници със 153 легла. Разпределението на специализираните болници по видове е следното:

  • За активно лечение – 2 с 93 легла;
  • За продължително лечение и рехабилитация – 1 с 60 легла.

Осигуреността на населението на област Перник с болнични легла в края на 2022 г. е една от най-ниските в страната – 400.0 на 100 000 души от населението, при средно за страната – 848.5.

Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Перник през периода 2020 – 2022 година

Средна продължителност на предстоящия живот[1] общо за населението на област Перник, изчислена за периода 2020 – 2022 г., е 71.3 години, или с 0.1 години по-малкоспрямо предходния период 2019 – 2021 година. Средната продължителност на живота в областта е с 0.6 години по-ниска от средната за страната – 71.9 години.


[1] Показателят за средната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.