Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в Софийска област през 2016 година

PDF файл
 

Към 31.12.2016 г. населението на Софийска област е обслужвано от 14 заведения за болнична помощ с 1 670 легла, 51 заведенията за извънболнична помощ с 14 легла и 2 други лечебни и здравни заведения с 20 легла.
От тях на територията на гр. София се намират 6 лечебни и здравни заведения с общо 638 легла, които обслужват населението на Софийска област. Останалите са разпределени в 15 общини от Софийска област (табл. 1).
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Към 31.12.2016 г. в Софийска област многопрофилните болници са 9 с 1 287 легла. В сравнение с предходната година броят на многопрофилните болници остава непроменен, но легловият им фонд нараства с 67 легла. Специализираните болници са 4 със 323 легла. В сравнение с 2015 г. броят на специализираните болници, обслужващи населението на Софийска област, и легла в тях остават непроменени.
Лечебните заведения за извънболнична помощ включват диагностично-консултативни центрове, медицински центрове, дентални центрове, медико-дентални центрове, самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории. В Софийска област тези заведения са 51 с 14 легла.
Други лечебни и здравни заведения в Софийска област са 2. Това са регионална здравна инспекция и хоспис.
В края на 2016 г. в лечебните и здравните заведения, обслужващи населението на Софийска област, практикуват 896 лекари, 162 лекари по дентална медицина, а медицински специалисти по здравни грижи са 1 227. Показателите за броя на населението на един лекар и на един лекар по дентална медицина са съответно 261 и 1446.

137 години българска статистика

Пълен текст в PDF файл

На 25 юни 2017 г. статистическата институция в България навършва 137 години. През 1880 г. с княжески Указ № 296 е образувано Статистическо-организационно отделение към Министерството на финансите – основоположник на днешния Национален статистически институт. Закон за организирането на статистиката в България през 1946 г. урежда преминаването на Главна дирекция на статистиката към Министерски съвет и изграждането на мрежа от местни статистически органи. Вече 71 години отдел „Статистически изследвания – Добрич“ към Териториално статистическо бюро – Североизток, макар и с различни имена през годините събира, обработва, анализира и разпространява статистическа информация.

 

Жилищен фонд в Софийска област през 2016 година

PDF файл

Към 31.12.2016 г. в Софийска област са регистрирани 178 249 жилища, което представлява 4.5% от жилищата в страната и 16.0% от жилищата в Югозападен район. По този показател тя се нарежда на пето място в страната след областите София (столица), Пловдив, Бургас и Варна, и на второ място в Югозападен район след област София (столица).
Повече от половината жилища в Софийска област са с две и три стаи, съответно 33.5% и 31.0%, следвани от тези с четири стаи (15.2%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (5.1% ). Жилищата, състоящи се само от една стая, са 9.5% от всички жилища в областта.
През периода 2007 – 2016 г. общият брой на жилищата в Софийска област е намалял с 0.7%, като най-чувствително е намалението в броя на едностайните жилища – с 30.4%. Същевременно жилищата с шест и повече стаи са се увеличили с 41.4%. През този 10 годишен период се запазва тенденцията на преобладаващия дял на жилищата с две стаи от общия брой на жилищата в областта, който е 34.7% през 2007 г. и 33.5% през 2016 година.
Към 31.12.2016 г. общата полезна площ на жилищата в Софийска област е 12 187 хил. кв. м., което е с 0.2% повече в сравнение с 2015 година. По този показател Софийска област е на шесто място в страната, като с по-големи стойности са само областите София (столица), Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора. В областта 75.3% от общата полезна площ е жилищна, 13.7% е спомагателна, а площта на кухните е 11.0%.
През периода 2007 – 2016 г. общата полезна площ на жилищата в Софийска област се е увеличила с 16.0%, като дела на жилищната площ е нараснал с 29.2%, на спомагателната площ – с по-малко от 0.1%, а площта на кухните е намаляла с 22.5%.
Към 31.12.2007 г. на всеки 100 души от населението в Софийска област са се падали по 71.0 жилища, а полезната площ е била средно 41.2 кв. м на човек, докато към 31.12.2016г. на всеки 100 души се падат 76.0 жилища, а средната площ на човек е 52.0 кв. метра.

Детски ясли в област Шумен през 2016 година

Пълен текст в PDF файл

Към 31.12.2016 г. в област Шумен функционират 15 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 784 места в тях. Детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Яслени групи могат да се откриват и в целодневни и седмични детски градини, като организацията на работа в тях не се различава от тази в постоянните ясли.

Всички детски ясли се намират в градове на областта – Велики Преслав, Каспичан, Нови пазар, Смядово и Шумен.

В сравнение с предходната година броят на детските ясли се запазвa, а местата се увеличават със 7, или с 0.9%.

ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА И ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ И ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ В ОБЛАСТ РУСЕ КЪМ 31.12.2016 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл

Стратегически приоритет на всяка социална политика е грижата за здравето и благополучието на населението. В тази посока ефективността на здравеопазването в значителна степен зависи от неговите ресурси – адекватна на потребностите здравна мрежа и оптимален като брой и професионална подготовка медицински персонал.

Цени на земеделска земя и арендата в селското стопанство в област Монтана през 2016 година

ЦЕНИ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ И АРЕНДАТА В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
В ОБЛАСТ МОНТАНА ПРЕЗ 2016 ГОДИНА

Пълен текст в PDF файл
Цени на сделките със земеделската земя в област Монтана през 2016 година
През 2016 г. средната цена на един декар земеделска земя в област Монтана достига
781 лв., при средна цена за страната 761 лв. на декар. Спрямо предходната година средната
цена на земеделската земя в областта нараства с 3.0% (фиг. 1).

Жилищен фонд в област Сливен през 2016 година

PDF

По данни на Националния статистически институт към 31.12.2016 г. броят на жилищните сградите в област Сливен е 58 936 или 2.8% от общия жилищен фонд в страната. Жилищата в тях са 92 708, като спрямо предходната година се увеличават с 0.2%. В градовете се намират 64.8% от всички жилища в областта, а в селата – 35.2 %.

Към 31.12.2016 г. броя на стоманобетонните и панелните жилищни сгради е 1 116 или 1.9% от общия брой жилищни сгради и спрямо предходната година се увеличават с 20 (1.8%). Тухлените сгради са 49 456, а относителният им дял от общия брой на жилищните сгради в областта е 83.9%.

Структурата на жилищата според броя на стаите се запазва на нивото от 2015 година. Преобладаващата част от жилищата в областта – 62.2% са с две и три стаи. Делът на едностайните жилища е 8.5 %, а на жилищата с четири и повече стаи – 29.3%.

Населеността на жилищата, която се определя от средния брой лица, живеещи в едно жилище е 2.1 и остава непроменена спрямо 2015 година.

Средната полезна площ на едно жилище в областта е 72.8 кв.м, като в градовете тя е 72.7 кв.м, а в селата – 72.9 кв.метра.

Към 31.12.2016 г. жилищната площ средно на едно лице в градовете е 26.8 кв.м, а в селата – 28.8 кв.метра. Жилищната площ средно на едно лице за областта е 27.5 кв.м при средна за страната – 30.8 кв.метра.

 

 

Жилищен фонд в област Ямбол през 2016 година

PDF

Към 31.12.2016 г. жилищният фонд в област Ямбол се състои от 43.0 хил. жилищни сгради, като спрямо 2015 г. броят им намалява с 9. В градовете се намират 14.3 хил. жилищни сгради, а в селата – 28.7 хиляди. Жилищните сгради в областта представляват 2.1% от общия жилищен фонд в страната.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция преобладават тухлените сгради с гредоред – 25.4 хил. или 59.1% от всички жилищни сгради, следвани от тухлените сгради с бетонна плоча – 13.4 хил. или 31.1%. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 1.1%, а панелните – 0.8%. В градовете 48.3% от тухлените сгради са с гредоред, а 40.1% са тухлени с бетонна плоча.

Към 31.12.2016 г. в област Ямбол преобладават едноетажните жилищни сгради – 26.0 хил. или 60.5% от всички сгради в областта. Сградите на два етажа са 15.6 хил. (36.3%), триетажните са 721, а жилищните сгради на четири и повече етажа са 651.

Разпределението на жилищните сгради в област Ямбол по години на построяване е следното: 14.0 хил. са построени в периода 1946 – 1960 г. или 32.4% от общия жилищен фонд, следват построените в периода 1961 – 1970 г. – 9.9 хил. или 23.0%, 1971 – 1980 г. – 5.5 хил. или 12.7%, 1919 – 1945 г. – 5.1 хил. или 12.0%, 1981 – 1990 г. – 4.7 хил. или 10.9%, 1991 – 2000 г. – 2.1 хил. или 4.8%, 2001 – 2010 г. – 1.2 хил. (2.9%), до 1918 г. – 441 (1.0%) и от началото на 2011 г. – 141 (0.3%).

Към 31.12.2016 г. броят на жилищата в област Ямбол е 71.7 хиляди. В градовете се намират 43.4 хил. жилища или 60.5% от общия брой (табл. 1).

Дейност на местата за настаняване в област Ямбол през април 2017 година

PDF

През април 2017 г. в област Ямбол са функционирали 24 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 408, а на леглата – 755. В сравнение с април 2016 г. общият брой на местата за настаняване се увеличава с 14.3%, а леглата в тях се увеличават с 5.9%.

Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през април 2017 г., е 4.2 хил., или с 14.1% по-малко в сравнение със същия месец на предходната година.

С най-голям относителен дял на реализираните нощувки в местата за настаняване от чужденци през април 2017 г. в област Ямбол е Германия – с 18.9%, следват Румъния – с 15.0%, Испания – 9.7% и Литва – с 5.4%.

Пренощувалите лица в местата за настаняване в област Ямбол през април 2017 г. намаляват с 8.5% в сравнение със съответния месец на 2016 г. и достигат 1.7 хиляди. Те са реализирали средно по 2.4 нощувки. Пренощувалите чужденци са 279, а пренощувалите българи – 1.5 хиляди. Чуждите граждани са реализирали средно по 4.3 нощувки, а българските – средно по 2.1 нощувки.

Общата заетост на леглата в местата за настаняване през април 2017 г. е 19.2% и в сравнение със същия месец на предходната година заетостта на леглата намалява с 4.6 процентни пункта (фиг.1).

Приходите от нощувки през април 2017 г. в областта достигат 168.3 хил. лв., или със 7.3% по-малко в сравнение с април 2016 година.

Наети лица и средна работна заплата в област Ямбол през първото тримесечие на 2017 година

PDF

По предварителни данни на Националния статистически институт, списъчния брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Ямбол към края на март 2017 г. намаляват с 2.2% спрямо края на декември 2016 г., като достигат до 31.9 хил. души. Наетите лица в обществения сектор намаляват с 2.0% (6.8 хил.), а в частния сектор – с 2.3% (25.1 хиляди).

В сравнение с март 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Ямбол намаляват с 2.2%. Наетите лица в обществения сектор намаляват с 2.8%, а в частния сектор – с 2.0%.

През първото тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата за областта се увеличава спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. с 8.1% (до 777 лева). В обществения сектор средната месечна заплата намалява спрямо предходното тримесечие на 2016 г. с 1.2% (до 838 лв.), докато в частния сектор нараства с 10.9% (до 760 лева).

В сравнение с първото тримесечие на 2016 г. средната месечна работна заплата за област Ямбол нараства с 14.9%, съответно в обществения сектор увеличението е с 8.4%, а в частния – с 16.9% (фиг. 1).

В сравнение с останалите области на страната, по показателя средна месечна работна заплата през първото тримесечие на 2017 г., област Ямбол се нарежда на 15-то място. Най-висока средна месечна работна заплата получават наетите в областите София (столица) – 1 372 лв., а най-ниска – в областите Видин – 643 лв. и Благоевград – 685 лв. (фиг. 2).