Това са основните изводи, които произтичат от последното наблюдение на храни, напитки и тютюн, проведено през 2009 г. в рамките на програмата на Евростат-ОИСР „Паритети на покупателната способност”(ППС). Наблюдавани са около 500 съпоставими продукти, което дава възможност на всяка отделна страна да събере цени за достатъчен брой стоки, представителни за структурата на вътрешното им потребление. Общият брой на участвалите в наблюдението държави в Европа е 37: 27 страни –членки на ЕС, 3 кандидатки (Хърватска, БЮР Македония и Турция), 3 членки на ЕАСТ (Исландия, Норвегия и Щвейцария) и 4 западни Балкански страни (Албания, Босна и Херцеговина, Черна Гора и Сърбия). За тегла са използвани данни от националните сметки за 2009 г. - относителни дялове на разходите за крайно потребление в БВП. Резултатите от наблюдението са представени като „Индекси на равнища на цени” (ИРЦ) спрямо средното им за ЕС ниво (ЕС 27=100), което позволява сравняване на ценовите равнища между отделните страни. С други думи, когато индексът за дадена страна е над 100% равнището на цените в нея е по-високо в сравнение със средното за ЕС равнище, т.е. цените там са по-скъпи. Обратно, когато индексът е под 100% това означава, че цените в дадената страна са по-евтини спрямо средните в ЕС 27.

Най-висок относителен дял в разходите за крайно потребление на домакинствата заемат следните групи стоки: храните, заемащи 16% от потреблението, безалкохолните напитки (2%), алкохолните напитки (4%) и тютюневите изделия (3%).

В Таблица 1. са показани индекси на равнища на цени за всичките 37 европейски държави по групи стоки, сравнени с равнището на цени средно за крайните потребителски разходи на домакинствата. В 14 от сравняваните държави ценовото равнище на крайните потребителски разходи на домакинствата надвишава средното ценово равнище в ЕС27. Това са трите страни от ЕАСТ и 11 от членките на ЕС.

С най-високо равнище на цените средно за потреблението на домакинствата и за групата безалкохолни напитки между всичките 37 страни е Дания. В сравнение с останалите членки на ЕС в Дания най-скъпи са и храните, докато Финландия води с най-скъпия алкохол, а Ирландия и Великобритания – с най-скъпите тютюневи изделия. Безалкохолните и алкохолните напитки са най-евтини в Румъния, а тютюневите изделия – в България. Сред наблюдаваните 37 държави най-ниско е равнището на цени за всички групи хранителни продукти в БЮР Македония.

Четирите подгрупи „хляб и зърнени храни”; „месо”; „риба” и „млечни продукти” заемат съответно 17%; 25%; 3% и 19% от разходите на домакинствата за храна. Най-високите цени на месо и риба се наблюдават в Швейцария, на млечните продукти – в Норвегия, а Дания води с най-високото си равнище на цени на хляб и зърнени храни. В страните от ЕС27 най-скъпите мляко, сирене и яйца се наблюдават в Кипър и Ирландия, докато Белгия води с високите си цени на рибата. В България са най-евтините хляб и зърнени храни и месо, в Полша – месо и млечни продукти, а в Литва – риба.

Останалите 3 подгрупи хранителни продукти: олио и мазнини; плодове и зеленчуци, и други хранителни продукти съставляват съответно 5%, 12% и 11% от разходите на домакинствата за храна. Най-високото ценово равнище за първата от тях се наблюдава в Швейцария (168), Норвегия (155) и Дания (140). В България то е 89% от средното за тази подгрупа в ЕС27, а след нас се нареждат Турция, Сърбия, Чехия, Босна и Херцеговина, Румъния и БЮР Македония. В подгрупата на плодовете и зеленчуците равнището на цени у нас е едно от най-ниските в ЕС27, по-ниско то е само в Румъния, Турция и в повечето страни от Западните Балкани.

В края на таблицата са посочени коефициентите на вариация на ценовите равнища в еврозоната (ЕЗ 16), за „старите” членки (ЕС15), за ЕС27 и за всички 37 страни - общо за крайното потребление на домакинствата и по основни стокови групи. Вариационният коефициент се дефинира като стандартно отклонение на индексите на ценови равнища за дадена група страни от тяхното средно равнище на цени. Колкото е по-висок вариационният коефициент, толкова по-голяма е дисперсията на цените на стоките в съответната група. Ценовата дисперсия е най-ярко изразена между 37-те европейски държави, включващи страните от ЕАСТ с най-високите ценови равнища и Западните балкански страни, където стоките са най-евтини. Най-голяма е дисперсията на цените при тютюневите изделия, главно поради големите различия в облагането им с акциз във всяка от 37-те страни. Ценовите различия са по-малки в Евро-зоната, отколкото в ЕС 27. Както в рамките на ЕС27, така и между всичките наблюдавани 37 страни ценовата дисперсия е сравнително най-голяма в групата на храните - за месото, хляба и зърнените храни, както и за плодовете и зеленчуците. Най-слабо е разсейването на цените за другите хранителни продукти, за олиото и мазнините.

Сравнението между разсейването на цените по основни групи хранителни стоки, напитки и тютюн, базирано на проведените през 2003, 2006 и 2009 ценови наблюдения в рамките на Програмата за европейски сравнения ясно показва наличие на постепенно сближаване на потребителските цени за тези групи стоки. Намаляването на ценовите различия е с почти еднаква величина, с изключение на безалкохолните напитки, при които дисперсията по начало е по-ниска.