Герб на РБ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ Емблема на НСИ
СПРАВКИ В НАЦИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
За регистъра
Пишете ни


Националният регистър на населените места (НРНМ) е изграден в изпълнение на чл. 37, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ).
Регистърът съдържа данни за населените места, за тяхната административно-териториална принадлежност и за включването им в различни териториални групировки и образувания към всеки момент от обхванатия от регистъра период. За точното отразяване на всички промени в административно-териториалното устройство на страната, регистърът включва и другите териториални и административно-териториални единици, съществували в различни периоди преди и след приемането на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Вписваните в НРНМ данни за населените места и административно-териториалната им принадлежност са в съотвествие с действащото законодателство за административно-териториалното устройство на страната през съответния период.
Основната цел на регистъра е да осигури еднозначното идентифициране на териториалните и административно-териториалните единици, вписвани в регистъра, както и да даде информация на държавната администрация, организациите и гражданите относно всички настъпили промени в административно-териториалното устройство на страната. Последното актуално състояние на териториалните и административно-териториалните единици и връзките между тях се отразяват автоматично в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ).
В НРНМ се вписват и идентификационните кодове на единиците от регистъра и отношенията (връзките) между тях съобразно други национални и международни регистри и класификации в съответствие с изискванията на нормативен или административен акт и регламентите на Европейския съюз. Националният регистър на населените места осигурява поддържането и на NUTS.BG - българската част от поддържаната от ЕВРОСТАТ Европейска номенклатура на териториалните единици за статистически цели съгласно Регламент 1059/2003 (приет от Европейския парламент и ЕС на 26.05.2003 г.) и Регламент 176/2008 (приет от Европейския парламент и ЕС на 20.02.2008 г., в сила от 06.03.2008 г.).
Идентификационните кодове от НРНМ следва да се прилагат във всички национални информационни системи и да се посочват във всички документи за идентифициране на единиците в обхвата на регистъра.
С Решение 695 на МС от 29.09.2006 г. беше утвърдено съдържанието на НРНМ.
В Националния регистър на населените места се вписват данни за следните видове единици:
  • населени места
  • общини
  • области
  • окръзи и други административно-териториални единици, съществували през обхванатия от регистъра период;
  • райони за планиране съгласно Закона за регионалното развитие от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г., отм., ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г.)
  • райони, образуващи ниво 1 и ниво 2 съгласно Закона за регионалното развитие от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 31.08.2008 г.)
  • държавата
  • кметства
  • райони на Столична община, райони на гр. Варна и гр. Пловдив
  • селищни образувания
  • други териториални образувания, които са разположени на територията на едно или повече населени места и са създадени на някакъв функционален принцип (напр. зони на замърсяване, агломерации и др.).
  • Идентификационен код;
  • Наименования:
    • на български език;
    • наименования с ударения;
    • транслитерирано наименование;
В регистъра се поддържа и т.нар. "пълно наименование" на единиците, което включва вида на единицата, наименованието и административно-териториалната й принадлежност.
  • Данни за създаването, закриването и промените, свързани с единицата:
    • вид на промяната (събитие);
    • данни за документа, основание за промяната;
    • дата на влизане в сила на промяната;
    • връзка с други единици при събитията сливане, присъединяване, отделяне, разделяне;
  • Административно-териториална принадлежност;
  • Други идентификационни кодове:
    • NUTS код;
    • Композитен административно-териториален индекс (КАТИ);
    • код по ЕКНМ;
    • код по БУЛСТАТ;
  • Характеристики в съответствие с действащата през съответния период нормативна база:
    • функционален тип;
    • категория;
    • други характеристики.
  • Вид на населеното място - град, село, махала и др.
  • Средна надморска височина на населеното място;
  • Площ на територията на землището на населеното място (вкл. и в строителните граници) - в дка;
  • Население - по данни от преброяванията и към края на годината от текущата демографска статистика;
За селищните образувания се вписват и следните данни:
  • тип на селищното образувание - с национално или местно значение;
  • списък на единиците, които се включват изцяло или частично в селищното образувание.


Съкращение Значение
НРНМ Национален регистър на населените места
ТЕ Териториални единици
АТУ Административно-териториално устройство
АТЕ Административно-териториална единица
САТЕ Съставна административно-териториална единица
НРБ Народна република България
НСИ Национален статистически институт
МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството
МС Министерски съвет
ОС Общински съвет
ЗАТУРБ Закон за административно-териториалното устройство на Република България
ЗМСМА Закон за местното самоуправление и местната администрация
МСМА Местно самоуправление и местна администрация
ДВ Държавен вестник
ЕКАТТЕ Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици
ЕКНМ Единен класификатор на населените места
NUTS Classification of territorial units for statistics
(Класификация на териториалните единици за статистически цели)
КАТИ Композитен административно-териториален индекс
н.м. населено място
с. село
гр. град
ман. манастир
мах. махала
кол. колиби
м. с. минно селище
п. с. промишлено селище
жп. сп. железопътна спирка
с. гр. т. селище от градски тип
общ. община
обл. област
окр. окръг/окръжен
р-н район
изм. изменение
доп. допълнение
изп. изпълнителни
ком. комитет,-и
сел. обр. селищно образувание

Всички населени места, за които не е намерен официалния документ за създаването им (признаването им за населени места) са въведени със събитие за създаване "наблюдавано за първи път" и документ "Служебен документ за създаване на населените места" от 03.03.1878 година, т.е. прието е, че тези населени места са на територията на страната от Освобождението.
Общините, за които към настоящия момент не е вписан или намерен документа за създаването им, са въведени със събитие "създаване при ново административно-териториално устройство" и документ "Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24.09.1949 год. (в сила от 28.09.1949)"
Към настоящия момент в регистъра не са описани и дефинирани административно-териториалните йерарахии, съществували преди 1949 година.
В регистъра са вписани общини и кметства в някои градове (Русе, Ст. Загора, Плевен, Перник и др.), които към настоящия момент са закрити, но тъй като не е намерен документът за закриването им, в регистъра те са съществуващи.
В регистъра са отразени закриванията на кметства на основание § 34 от Закона за изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, 69 от 03.08.1999 год.) и създаването на кметства на основание § 2 от Закона за изменение на ЗАТУРБ (обн., ДВ, бр. 67 от 2003, изм. бр. 80 от 2003 год.), за които няма решения на общинския съвет или решенията не са обнародвани.
Данните за функционалния тип на съществуващите към 08.06.1979 год. населените места са въведени със събитие "промяна на характеристика" по документ "Разпореждане 35 на МС".
Данните за категорията на населените места и общините са въведени със събитие "промяна на характеристика" по документ "Заповед РД-02-14-256 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 31.05.2004 год.". За районите на Столична общ., районите на гр. Варна и Пловдив и за кметствата няма заредени данни за категория, тъй като към настоящия момент те все още не са категоризирани.
Данните за площта на населените места към 31.12.2000 год. са въведени със събитие "промяна на характеристика" по документ "Писмо 4813 на Агенция по кадастър". Преди 31.12.2000 год. няма заредени данни.
В регистъра се въведени данните и за документи, по които няма да има вписвания на промени, като например:
- актове, регламентиращи реда за извършване на административно-териториални промени, появата на нови или отпадането на някои характеристики на единиците;
- решенията на МС за създаване/възстановяване на населени места (създаването/възстановяването е въведено на основание на Указа на Президента на Република България за определяне наименованието на населеното място);
- решенията на МС за административно-териториални промени в границите на област или община (тези промени са въведени на основание на съответния Указ на Президента на Република България за утвърждаване на административно-териториалната промяна).
Всички единици, вписани в регистъра, се идентифицират към определена дата с уникален идентификационен код. За административно-териториалните единици този код е уникален само в определен период.
За периода 1970-1995 г. идентификационният код на населените места и на административно-териториалните единици съвпада с използваните кодове на тези единици в Единния класификатор на населените места (ЕКНМ). За периода след 1995 г. идентификационният код на населените места и на административно-териториалните единици съвпада с кода по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ). За административно-териториалните единици, съществували преди 1970 год. (невключени в ЕКНМ и ЕКАТТЕ, напр. околии, окръжия), в Националния регистър на населените места се определят нови идентификационни кодове, като се запазва принципа за йерархичната структура на кода в зависимост от административно-териториалното устройство на страната към съответната дата. Населените места, заличени преди 1970 год. и за които до момента не са определяни идентификационни кодове, се вписват в НРНМ с нови 5-цифрови идентификационни кодове.
Идентификационният код на населеното място е 5-цифров и е уникален за всяко населено място. Този код не се променя докато съществува населеното място и не се използва за идентификация на друго населено място, даже и в случай на неговото евентуално закриване. Това означава, че кодовете на закрити населени места не могат да съвпадат с кодове на съществуващи населени места.
Идентификационният код на териториалните образувания е 5-цифров и е в диапазона 94000 - 99999. Кодът е уникален и не съвпада с идентификационния код на никое населено място.
Петата цифра от идентификационния код на населените места и териториалните образувания е контролно число, което се получава по следния начин:
- изчислява се сумата:
  1*а1+2*а2+3*а3+4*а4,
  където а1 e първата цифра от кода, а2 - втората и т.н.
- изчислява се остатъкът по модул 11 от сумата
- ако остатъкът е различен от 10, се определя като пета цифра
- ако остатъкът е 10, се изчислява сумата
  3*а1+4*а2+5*а3+6*а4,
  където а1 e първата цифра от кода, а2 - втората и т.н.
- изчислява се остатъкът по модул 11 от новата сума
- ако остатъкът е различен от 10, се определя като пета цифра, а ако е десет - за пета цифра се определя "0".
Идентификационният код на административно-териториалните и съставните административно-териториални единици е уникален към всеки даден момент. Структурата на идентификационния код зависи от административно-териториалното устройство на страната към съответния период и отразява йерархичните връзки между единиците (напр. кодът на общината показва в коя област или окръг се включва общината, кодът на кметството показва в коя община то е включено).
Структурата на идентификационните кодове на съществуващите към момента видове АТЕ и САТЕ (области; общини; кметства; районите на Столична общ., гр. Варна и гр. Пловдив) е дефинирана изчерпателно в Решение № 565 на МС от 1999 година.
Административно-териториалната принадлежност на единиците и включването им в състава на различни видове единици се отразява в рамките на дефинираните в регистъра "йерархии". Йерархията описва връзките между определени видове единици, съществуващи към даден момент и дава информация за административно-териториалното устройство на страната (АТУ), напр. йерархията "АТУ_1987" дава информация за делението на НРБ на области и общини; йерархията "КМЕТСТВА" дава информация за делението на страната на области, общини и кметства.
Йерархията, която към определена дата отразява административно-териториалното устройство на страната (АТУ) се разглежда като основна. В НРНМ са дефинирани и допълнителни йерархии, които описват други йерархични връзки между единиците, напр. йерархия "РАЙОНИ_СОФИЯ" описва делението на Столична община на райони; йерархията "РАЙОН_ПЛАНИРАНЕ" описва делението на страната на райони за планиране, области, общини.
Населените места се включват във всички йерархии.
Непосредсвено след Освобождението Русия поема задължението да устрои и организира страната от гледна точка на териториалното й устройство, като за това е натоварен бившият кмет на Москва княз В. Н. Черкаски. Той подробно се запознава с турското административно устройство и отбелязва, че "много турски закони, особено тези за вилаетите (областите), са твърде удовлетворителни както по форма, тъй и по същество, а в някои части даже се отличават с несъмнени достойнства".
С утвърдената от главнокомандващия руската армия от 03.06.1877 г. "Инструкция за учреждението на първоначалното военно полицейско управление в заетите от войските земи" се запазва турското административно деление на санджак (малка губерния), кааза, махия и община. Княз Черкаски не приема обособяването на вилает (област), който според него е без значение за сравнително малката територия на страната. Впоследствие тази инструкция се конкретизира като "Проект за гражданското управление на санджаците и окръзите", утвърден на 07.07.1877 г.
След Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., европейската политическа карта се променя значително. Границите на Княжество България (63 хил. кв. км) са определени в чл. 2 на договора. Северната - върви по фарватера на Дунав от устието на Тимок до Силистра, откъдето завива на югоизток и достига Черно море на няколко километра южно от Мангалия, който остава в Румъния. Източната граница следва черноморското крайбрежие до нос Емине. Южната - върви по билото на Стара планина до Пирдоп, откъдето се спуска още по на юг, обхващайки територията на бившия Софийски санджак. На запад е спазена старата турско-сръбска граница с изключение на земите около Пирот и Враня, които преминават под сръбска юрисдикция. На територията на Княжество България остават 5 губернии (Софийска, Варненска, Русенска, Търновска и Видинска) и 33 окръга.
След приемането на Търновската конституция (16.04.1879 г.) територията на Княжеството е разделена на окръжия, околии и общини. Създадени са 21 окръжия с центрове: Видин, Лом-паланка, Ряхово (Оряхово), Берковица, Вратца (Враца), Плевен, Ловеч, Свищов, Севлиево, Търново (В.Търново), Русе, Разград, Ески Джумая (Търговище), Шумен, Провадия, Силистра, Варна, Трън, Кюстендил, София и Орхание (Ботевград). В състава на тези окръжия са включени 58 околии.
Източна Румелия е разделена на 6 департамента: Татар Пазарджик (Пазарджик), Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен и Бургаз (Бургас).Тези департаменти включват т. нар. "кантони".
Налице е известно сходство между тези 27 административни единици (21 окръга в Княжество България и 6 департамента в Източна Румелия) и съществуващите по-късно до 1987 г. окръзи, както по брой и териториален обхват, така и по начина на категоризирането и типизирането на окръзите и околиите в три групи. Това съвпадение потвърждава наличието на исторически формиралите се опорни центрове на националната система от населени места.
На 10 май 1880 г. ІІ Обикновено народно събрание приема Закон за административното разделение на Княжество България, който е утвърден с Указ № 226 на княз Александър Батенберг от 23 май 1880 г. и е обнародван в ДВ, бр. 45 от 28 май с. г. Този закон е основан на чл. 3 от Търновската конституция. С него се премахват губерниите и всички техни учреждения се затварят. Закриват се и 10 от съществуващите дотогава 31 окръзи: Самоковския, Радомирския, Дупнишкия, Хаджиоглупазарджишкия - с административен център гр. Хаджиоглу Пазарджик (дн. гр. Добрич), Балчишкия, Османпазарския - с административен център гр. Осман пазар (дн. гр. Омуртаг), Еленския, Габровския, Никополския и Белоградчишкия. Останалите 21 окръзи се преименуват на окръжия. Окръжията се поделят на околии, като техният брой и обхват се определят от Министерския съвет. С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн. в ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.), съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии.
С Указ № 265 на княз Александър Батенберг от 4 април 1881 г., обнародван в ДВ, бр. 23 от 16 април с. г., се закриват 9 околии, като през май, септември и октомври 1881 г. повечето от закритите околии се възстановяват.
С Указ № 573 на княз Александър Батенберг от 28 юли 1882 г. (обнародван в ДВ, бр. 91 от 21 август с. г.), се утвърждава нов - втори поред след Освобождението, Закон за административното деление територията на Княжество България. В него окръжията са 14 на брой. Те от своя страна се подразделят на 56 околии, които имат население от 25 до 50 хиляди души приблизително. Както окръжията, така и околиите носят названието на своя административен център - град или село.
След Съединението на България (06.09.1885 год.) се извършва нова реформа. През 1886 г. съединена България има територия от 96 хил. кв. км и население, което наброява над 3 милиона души. В административно отношение тя се разделя на 23 окръжия и 84 околии. Обособени са 75 групи от общини и 7 независими общини.
Всички тези промени в териториалния обхват на окръжията са резултат на увеличаване зоната на влияние на съответните окръжни центрове, на засилващата се в тях концентрация на функции и дейности.
През 1901 г. се осъществява второто по значимост след Освобождението административно-териториално преустройство в страната, просъществувало 33 години (до 1934 г.). Броят на окръзите е сведен на 12. За окръжни центрове са определени: Видин, Враца, Плевен, Търново (В. Търново), Русе, Шумен, Варна, Кюстендил, София, Пловдив, Стара Загора и Бургас. Това административно-териториално устройство се запазва за един сравнително дълъг период, като частични промени в броя и обхвата на териториалните единици са предизвикани предимно от присъединяването или отделянето на територии от България поради военните събития, в които участва страната ни по това време и последствията от тях. По тази причина към края на 1920 г. окръзите вече са 15, околиите - 82, а общините - 2391.
Съществени промени настъпват през 30-те години, когато окръзите отпадат като звено в административно-териториалното деление на страната и на тяхно място се появяват областите.
С реформата през 1934 г. вместо съществуващите 12 окръга се създават 7 области, които са близки по редица характеристики с областите, съществували в периода 1987-1999 година. Техни центрове са: Вратца (Враца), Плевен, Шумен, София, Пловдив, Стара Загора и Бургас. При тази реформа основното ударение на местното управление се поставя на общините и кметствата, като се засилват техните функции на самоуправление. Прави впечатление и фактът, че още тогава за центрове на областите не се определят най-големите градове. Например, в пределите на Шуменска област са включени градове по-големи от Шумен - Русе и Варна. Техните традиционно заложени функционални и пространствени връзки с останалите населени места са причина по-късно те да образуват две самостоятелни области, поделяйки Шуменска област.
Периодът след 1944 г. се отличава със субективната намеса на тоталитарните държавни структури при анализа на възникналите обстоятелства и приемането на решения от компетентните експертни органи. Равнищата на административно-териториалните единици, установени след Освобождението, се запазват. Те са области, окръзи, околии и общини. Новото са наименованията на центрове на области, окръзи и околии, което произтича от динамиката на социално-икономическото развитие, отразило се и върху създаването и укрепването на нови градове и селища.
През 1944 г. областите се увеличават с още две - с центрове Русе и Горна Джумая (Благоевград). Две години по-късно, наред с областите, се създават 95 околии. Пет от тях са градски - София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас.
През 1949 г. вместо деветте области се създават 14 окръга и 101 околии, които впоследствие нарастват на 116. Центрове на окръзите са градовете Бургас, Видин, Враца, Горна Джумая (Благоевград), Горна Оряховица, Плевен, Пловдив, София, Стара Загора, Сталин (Варна), Русе, Хасково, Шумен и Ямбол. София е на подчинение на централните органи на държавната власт. За пръв път за окръжни центрове са определени Горна Оряховица и Ямбол.
През 1959 г., след бързото обезлюдяване на българското село, поради нарастване на търсенето на работна ръка за индустрията, населението се концентрира в градовете. Настъпват и промени в административно-териториалното деление на страната - отпадат околиите, а броят на окръзите нараства на 30, от които три градски - София, Пловдив и Варна. Останалите са окръзи с центрове градовете Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Враца, Габрово, Димитрово (Перник), Коларовград (Шумен), Кюстендил, Кърджали, Ловеч, Михайловград (Монтана), Пазарджик, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София - Софийски окръг, Стара Загора, Толбухин (Добрич), Търговище, Търново (В. Търново), Хасково и Ямбол. Броят на общините достига 979, разделени на градски и селски. Те са формирани на принципа на групирането на съществуващите над 5300 населени места.
През 1964 г. с Указ 244 на Президиума на Народното събрание (обнародван и влязъл в сила едновременно със Закона за изменение на Закона за народните съвети, обн., ДВ, бр. 47 от 16.06.1964 г.) окръзите Пловдив-град и Варна-град са премахнати и до 1987 г. броят на окръзите се установява на 28. Това деление се запазва за сравнително дълго време, като промени се извършват само по отношение броя и обхвата на общините. Основната идея на тази реформа е процесът на концентрация на селското население и изграждането на материалната база на индустрията да се осъществи в повече на брой градове, някои от които са създадени в този период, а с това да се разшири и стабилизира основния скелет на националната система от населени места. На тази основа в периода до 1987 г. може да се твърди, че се изграждат и укрепват такива градове-центрове като Смолян, Кърджали, Силистра, Разград, Сливен, Пазарджик, Толбухин, Търговище, Михайловград, Ловеч, Габрово, Кюстендил и Благоевград.
През 1979 г. в обхвата на съществуващите 28 окръга се извършва радикална административно-териториална реформа, засягаща второто равнище на териториално управление-общините. Настъпилите съществени промени в тяхното икономическо и социално развитие, урбанизация и индустриализация, колективизацията в селското стопанство и концентрацията в обслужващите сфери и дейности, премахването на землищните граници и мащабното изграждане на ІІІ-то и ІV-то класна пътна мрежа предопределят качествено нови териториални общности от селища, наречени "селищни системи". Това са качествено нови обекти на териториалното управление, които през 1979 г. са административно обособени в 291 общини вместо съществуващите до тогава 1389, реално загубили своето значение за управлението на територията. През 1981 г. техният брой е установен на 300.
През 1987 г. се осъществява реформа, с която се премахват окръзите и на тяхно място се създават девет области с центрове градовете: Михайловград, Ловеч, Разград, Варна, Бургас, Хасково, Пловдив, София-град и Софийска област със седалище в гр. София. Извършва се и уедряване на общините до 249 без тези в гр. София (с общините в гр. София общият им брой достига 273). Усъвършенстван е Правилникът за самоуправление на териториалните общности, в които за основно звено на териториалното управление са изведени общините и техните изпълнително-разпоредителни органи - кметствата. На областите са предоставени само определени функции с надобщинско значение, в т.ч. контролни и координиращи.
През 1995 год. е приет Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обн., ДВ, бр. 63 от 14.07.1995 год.), с който се уреждат създаването на административно-териториални и теритоториални единици в Република България и извършването на административно-териториални промени. Съгласно закона административно-териториални единици са областите и общините, съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите, а териториални единици са населените места и селищните образувания. Населените места се делят на градове и села, като съществуващите към този момент населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села (§ 7, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на закона).
През 1999 г. се извършва промяна, която засяга областното ниво. Броят на областите става 28, като техните граници съответстват на тези на окръзите от 1964 година. Общините са 262, при което техните граници се променят според разпоредбите на действащото законодателство и волята на населението.

©НСИ, 1999-2017, София