В рубриката 135 години българска статистика е публикувана статията:
• Навършиха се 90 години от първото изследване на домакинските бюджети в България - автор д-р Богдан Богданов, Национален статистически институт - София
Информационната справка отбелязва 135-годишнината от създаването на държавната статистика в България и 90-годишнината от провеждането на първото анкетно изследване на домакинските бюджети на територията на страната. С това се припомнят делата на статистиците, които провеждат за първи път едно уникално извадково изследване върху бюджетите на 1 385 домакинства през март 1925 година. В извадката с най-голям дял са представени домакинствата на чиновници и служещи - 1 243 домакинства, следват тези на работници - 82 домакинства, и на занаятчии - 60 домакинства. Резултатите от изследването са публикувани в две книги през 1928 г. от Главна дирекция на статистиката. Интересно е да се отбележи, че в публикациите са отразени индивидуалните бюджети на наблюдаваните чиновници и служители под номера от 1 до 1243.
В настоящата аналитична справка е направен кратък обзор на развитието на домакинските бюджети през годините като едно от значимите изследвания, регулярно осъществявано от Националния статистически институт от 1953 г. до днес.
В рубриката Статистически изследвания и анализи са включени статиите:
• Аграрната статистика в България - автор проф. Поля Ангелова, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ - Свищов
Аграрната статистика е една от първите самостоятелно водени статистики в България. Нейното развитие преминава през различни исторически и социално-икономически етапи, всеки от които е оставил своя отпечатък върху нейния облик. В статията са представени основни аспекти на организацията и методологията на земеделската статистика от възникването й до наши дни, като въз основа на богатата библиография по проблематиката са изведени закономерностите в нейното състояние и развитие. Направен е обстоен преглед и периодизация на статистическите наблюдения в селското стопанство и е акцентирано върху техните методологични аспекти и основни елементи на организацията им - обхват, обект, периодичност, форма на провеждане, източници на информация. Ретроспективният анализ е база за сравнение и оценка на съвременната агростатистика, чиято дейност през последните десет години е качествено нов етап в развитието й, съобразен с европейските стандарти.
• Един практически подход за стратификацията на съвкупности - автор Стефан Цонев, Национален статистически институт - София
В статията е описан начин за оптимално стратифициране на съвкупността чрез коефициент на вариация с цел излъчване на извадки при едновременно зададен обем и максимална грешка.
Този подход използва множество итерации и е приложим при наличието на изчислителна техника.
Предложена е и формула за приблизително изчисление на търсения коефициент на вариация.
Като пример са дадени резултатите от извадково изследване за употреба на пестициди в селското стопанство.
• Сравняване на физическия обем на брутния вътрешен продукт и ценовите равнища между държавите в Европа - автор Жейна Барболова, Национален статистически институт - София
Стандартизираните национални сметки дават кохерентна макроикономическа рамка на цялата икономика на дадена страна, отчитайки ръста на БВП в различни периоди - т.нар. времеви сравнения.
Същевременно за целите на международните сравнения на основни стойностни показатели официалните валутни курсове не са подходящи, тъй като те се определят от търсенето и предлагането на валутните пазари и в тях освен ценовите различия рефлектират и други елементи (международни валутни трансакции, разлика в лихвените проценти и други).
С оглед получаване на чисти индекси на физическия обем е необходимо използването на специфични обменни курсове, които, превръщайки националната валута в единна условна валута, показват колко стоки и услуги купува местната валута в рамките на страната. Изчисляването на паритети на покупателната способност (ППС) представлява крачка към сравняването на икономическото благосъстояние между отделните страни - т.нар. пространствени сравнения.
Разгледани са накратко историята, правната основа, методологията и развитието на работата и оповестяването на резултатите от Програмата за европейски сравнения (ПЕС) - естествено продължение на националните сметки, при което анализът на БВП и основните стойностни показатели се извършва в пространствен вместо в динамичен разрез. Нейната главна цел е измерване на различията както в ценовите равнища на стоки и услуги, така и в икономическото развитие между страните в Европа.
Направен е и кратък анализ на експресните резултати за сравняваните физически обеми и относителните ценови равнища в 37 европейски страни - партньори по ПЕС, през 2014 година.
• Ползи и предизвикателства от процеса на преструктуриране в Националния статистически институт - автори Ива Тодорова, „КПМГ България” ООД, и Вихър Георгиев, „КПМГ България” ООД
В статията са разгледани предизвикателствата, които влияят върху организационното развитие на НСИ за периода до 2020 г., както и основните елементи и ползи на Модела за организационно оптимизиране, който цели преодоляване на идентифицираните предизвикателства. Предизвикателствата пред организационното развитие на НСИ се състоят в нарастване на потребностите от статистическа информация на заинтересованите страни, диверсификация на наличните източници на данни и намаляване натовареността на респондентите. Те са обусловени от зараждащи се мега-тенденции в глобален план като засилващата се роля на гражданите в управлението, технологичния напредък и новите възможности за обмен на информация, по-високите очаквания към институциите и ограничените бюджетни ресурси. В Модела за организационно оптимизиране се предвиждат мерки, групирани в три хронологични фази и пет тематични области, включително организационна структура и функции, стратегическо управление, основни работни процеси, човешки ресурси и информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Отправната точка за по-нататъшната модернизация на НСИ е осъзнаването на необходимостта от оптимизация на дейността с оглед на предизвикателствата и възможностите за развитие, а крайната точка - ефективен и ефикасен Национален статистически институт, функциониращ в синхрон с нуждите на заинтересуваните страни въз основа на интегрирания модел на статистическия бизнес процес.
В рубриката Историческо развитие на статистическата теория и практика е включена информацията:
• Растежът на населението в средновековна България - автор проф. Димитър Аркадиев, Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий”
В статията се обсъжда проблемът за броя на населението и неговия растеж в средновековна България (VІІ - ХІV век). Посочено е, че изворовата база е твърде ограничена. Обсъдени са наличните оценки за броя на населението на различни автори. Авторът на статията предлага своя оценка за броя на населението в съвременните териториални граници на България. Тя се основава на броя на населените места, на жилищата и на живеещите в тях към началото на VІІ в. според данните от археологически проучвания. Друга опорна точка е броят на населението на Видинското царство в средата на ХІV век (600 хил. души). Резултатите се сравняват с оценките, получени по други методи, описани в литературата. Броят на населението в началото на VІІ в. (600 г.) се оценява на 800 хил. души, а към средата на ХІV в. (1350 г.) - на 2 230 хил. души. Между тях оценките са на всеки 50 години. Те са определени чрез моделиране на растежа с броя на годините във войни, природни бедствия, епидемии и други. Населението се е увеличило около три пъти между началната и крайната оценка.
