ИЗУЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА ПО ПРОГРАМАТА
НА ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2001 ГОДИНА*
Накратко за изследването
Предмет на изследването, в най-общ план, са проблемите на раждаемостта и репродуктивното поведение на населението в България в настоящия момент.
Целта на изследването е да се подпомогнат органите за социално управление с актуална информация, необходима за провеждането на адекватна политика. Заедно с това богатата информация от изследването ще даде възможност и за продължаването на научно-изследователската работа по редица важни демографски, социологически, социално-психологически, етични и други проблеми, които си имат своя вътрешна логика на развитие и изключително сложни взаимовръзки – дейност, която не бива да бъде пренебрегвана независимо от икономическите условия в страната.
Обект на изследването, за разлика от изследванията на раждаемостта при преброяванията от 1975 и 1985 г., когато се наблюдаваха само жените, е населението и от двата пола – жените от 15 до 49 и мъжете от 15 до 59 навършени години на територията на цялата страна, които са преброени като постоянно налично население.
Самото наблюдение, т. е. набирането на първичната информация с карта Р, се осъществи чрез самонаблюдение. Само в случаите, когато лицето се е затруднило да попълни анкетната карта, му е оказвана помощ от страна на преброителя.
Програмата на репрезентативното изследване на раждаемостта съдържа следните групи проблеми: демографски и социални характеристики; репродуктивни идеали, нагласи, намерения; ценностни ориентации; задоволеност от някои основни материални и духовни потребности; намерения и бъдещи планове и очаквания – личностни, семейни, родителски.
Изследването се извърши върху извадка от населението, което е обект на изследването, и обхвана 12 215 лица. При определяне модела на извадката трябваше да се съобразим главно с организацията на преброяването. Приехме модела на двустепенната гнездова извадка, при който на първата степен се избират преброителни участъци, а на втората степен – жилища. В избраните жилища се анкетираха всички лица, които са обект на изследването.
Чрез така планираната извадка сравнително малки относителни дялове в подсъвкупностите се оценяват с достатъчно малки стохастични грешки. За р = 0.05 размерът на относителната максимална грешка (
р%) не надхвърля 15 - 20% при 95-процентна гаранционна вероятност.
Репродуктивни идеали и нагласи
За репродуктивните идеали и нагласи на съвременниците ни може да се съдим по отговорите на въпроса „Колко деца според Вас трябва да има съвременното българско семейство?“ Те в известен план показват формиралата се в съзнанието им социална норма за броя на децата, която е оказвала и ще оказва влияние върху репродуктивното поведение.
Резултатите от изследването показват, че в съзнанието на днешните българи приоритет продължава да има двудетният модел като репродуктивен идеал – 61.5% от анкетираните са посочили, че семейството трябва да има две деца.
Според една пета (19.8%) е най-добре е семейството да има едно дете, а според 14.2% - три или повече деца. Според 3.2% от съвременниците ни най-добре е семейството да няма деца.
|
Фиг. 1.1. Отговори на въпроса: „Колко деца трябва да има съвременното българско семейство?“
|
Десет години по-рано картината е доста по-различна. При изследването на проблемите на българското семейство е установено, че двудетният модел е бил репродуктивен идеал на 70.1% от хората, т. е. на значително по-голям дял от тях, а за едно дете в семейството са били 11.0%, което е значително по-малко отколкото сега. По-голям тогава е бил и делът на застъпниците на многодетния тип семейство – 17.4%, а два пъти по-малък (1.5%) - на изразилите мнение, че съвременното българско семейство не трябва да има деца.
Репродуктивните идеали на населението, живеещо в различните типове населени места, са сравнително слабо изразени. Интерес представлява обаче фактът, че живеещите в селата и в столицата са с почти идентични нагласи. Също с почти идентични нагласи са живеещите в областните и другите градове. Различията, макар и не много силно изразени, се наблюдават именно между тези две групи. Така привърженици на еднодетния модел са 19.2% от живеещите в столицата и 17.8% от живеещите в селата. Сред живеещите в областните градове те са 22.0% и сред живеещите в другите градове - 20.2%. Многодетният модел на семейството е социална норма на 16.8% от столичани и на 16.1% от живеещите в селата.
В областните и другите градове те са по-малко – съответно 12.7 и 13.9%. Най-застъпената сред нашето население социална норма – двудетният модел – в различните типове населени места е посочена от приблизително еднакъв относителен дял лица (малко над 60%).
По-значителни различия в репродуктивните идеали се наблюдават в зависимост от етническата принадлежност. Българите са преобладаващото население у нас, поради което техните репродуктивни нагласи естествено са много близки до средните за страната – 63.0% са изразили предпочитание към двудетния модел семейство, една пета (20.8%) са за едно дете, а за три или повече деца са 12.8%. Турците са с много близки до тези на българите репродуктивни нагласи. Все пак те малко по-рядко изразяват предпочитание към еднодетния модел и малко по-често – към многодетния модел (съответно 19.9 и 15.9%). Ромското население по-рядко отколкото българите и турците изразява предпочитание към двудетния и особено към еднодетния модел семейство (съответно 54.0 и 11.5%) и значително по-често са за семейство с три или повече деца (32.6%).
Съвкупността на останалите етнически групи, обединени в групата „други“, е близка, или почти еднаква, по отношение на репродуктивните си нагласи със съвкупността на българите и турците. Все пак при тях делът на привържениците на многодетния модел на семейство като репродуктивен идеал е малко по-висок отколкото сред българското и турското население и се нарежда веднага след този на ромите.
Личните предпочитания за броя на децата в семейството слабо се различават от този „абстрактен модел“. Това се вижда от разпределението на анкетираните според отговорите им на въпроса „Колко деца желаете общо да имате през живота си?“– 60.7% желаят да имат две деца, 15.3% желаят едно дете и 16.3% - три или повече деца. Не желаят да имат деца 1.8%. Останалите (5.9%) все още не са решили.
Всичко това вече означава, че двудетният модел като социална норма за броя на децата в семейството започва сериозно да бъде изместван от еднодетния.
Тази информация сама по себе си е много важна, тъй като изследванията показват, че репродуктивният идеал е „таванът“, който практически не се надхвърля, но който може и да не бъде достигнат при липсата на определени условия, които са различни за различните категории население. Нашият „таван“ систематично се снижава. Да видим сега доколко се реализира.
Реализация на репродуктивните идеали и нагласи
Да вземем резултатите само за анкетираните лица на възраст 45 - 59 г., тъй като при тях практически възпроизводството, т. е. реализирането на репродуктивните идеали и нагласи, практически вече е приключило, и да ги съпоставим.
Репродуктивни идеали и нагласи и
фактически брой деца в семейството
(възрастова група 45 - 59 години)
|
Брой деца |
Въпрос № 2:
„По ваше мнение колко деца трябва да има съвременното българско семейство?“ |
Въпрос № 3:
„Колко деца желаете общо да имате през живота си?“ |
Въпрос № 26:
„Колко живородени деца сте имали досега?“ |
|---|
|
Общо |
100.0 |
100.0 |
100.0 |
|
Нито едно |
4.0 |
3.1 |
7.7 |
|
Едно |
17.8 |
13.4 |
19.0 |
|
Две |
63.1 |
64.6 |
59.8 |
|
Три |
12.5 |
13.1 |
9.1 |
|
Четири и + |
2.6 |
4.3 |
4.4 |
|
Не знае |
. |
1.5 |
. |
Можем веднага да посочим най-важните статистически факти:
- Много повече лица остават без деца отколкото са предпочитащите модела на семейството без деца и нежелаещите да имат деца.
- Значително по-голям е делът на лицата с едно дете отколкото на тези, чиято представа за идеала на българското семейство е еднодетното. Още по-голямо е разминаването по отношение на личните желания - 13.4% са желаели да имат едно дете, а с едно дете са 19.0%.
- Идеалът на двудетното семейство освен че с времето губи привърженици, не може и да се реализира - 64.6% са желаели да имат две деца, а с две деца са 59.8%.
- Другият губещ позиции модел - за три или повече деца, също не се реализира - 17.4% са искали три или повече деца, а само 13.5% имат толкова.
Причини, поради които желаният брой деца често не се достига
Разработката на информацията за причините, за да нямат дете или още едно дете, по основни социални и демографски признаци е много важна. Ще разгледаме един от най-важните аспекти на този сериозен проблем, а именно в зависимост от броя на фактически родените деца. Резултатите са изключително интересни.
- Анкетираните лица, които нямат деца, най-често са посочили като основна причина обстоятелството, че нямат партньор – 44.9%. Само според 4.2% това е „идеалната“ големина на семейството, т. е. това е и техен абстрактен модел, и техен личен репродуктивен идеал. Внимание заслужава фактът, че близо една четвърт посочват като най-важни причини да нямат нито едно дете „безработица или други икономически проблеми“ (12.0%) и „отглеждането на дете ще струва скъпо на семейството ми“ (11.3%).
- Лицата с едно дете не раждат второто си дете най-често по посочените по-горе две причини – 25.5% смятат, че „отглеждането на още едно дете ще струва скъпо на семейството“, а за 20.9% причината е „безработица или други икономически проблеми“. И това са близо половината от лицата с едно дете. „Идеалната големина на семейството“, т. е. репродуктивният идеал е достигнат само от 8% от тях.
- При лицата с две деца вече като основна причина, за да не родят още едно дете, най-голям е делът на „достигналите идеалната големина на семейството“ – 31.4%. Поради „безработица или други икономически причини“ няма да родят трето дете 10.4%, а поради това, че „ отглеждането на още едно дете ще струва скъпо на семейството“ – 18.3%.
- Ще спрем дотук и ще обобщим. Поради безработица, други икономически причини и недостиг на средства се отлага раждането или изобщо отпадат от репродуктивните намерения на родителите:
- 23.3% от желаните първи деца;
- 46.4% от желаните втори деца;
- 31.3% от желаните трети деца.
Недоброто материално състояние на семействата у нас е неоспорим факт. На въпроса „Как ще оцените Вашето (на вашето семейство) материално състояние понастоящем?“ анкетираните лица са отговорили така:
|
|
% |
|
Много добро |
1.5 |
|
Добро |
19.7 |
|
Задоволително |
53.9 |
|
Много лошо |
24.9 |
Една четвърт с „много лошо“ материално състояние е много висок дял. Приблизително толкова, т. е. малко по-нисък, е този дял сред лицата без деца, с едно дете и с две деца и е много висок сред лицата с три деца (40.5%) и с четири или повече деца (57.7%).
Само 6.9% от анкетираните лица са отговорили, че винаги имат достатъчно доходи, за да покрият най-важните разходи на домакинството, като с увеличаване броя на децата този дял намалява – от 8.4% сред лицата без деца до 2.1% сред многодетните родители.
За извънбрачната раждаемост
Този проблем е сложен, динамичен и не може да бъде изчерпан в рамките на това представяне на изследването. Ще обърнем внимание само на няколко важни момента:
- Относителният дял на извънбрачните деца бързо и систематично нараства. Докато през осемдесетте години у нас всяко десето дете е било извънбрачно, то днес извънбрачно е всяко трето дете.
- Част от извънбрачните деца обаче не са в истинския смисъл извънбрачни. Те са деца на т. нар. „свободни съюзи“ – семейни двойки, които живеят заедно и съответно раждат и отглеждат децата си в нормална семейна атмосфера. При раждането им обаче децата са регистрирани като извънбрачни, тъй като майката и бащата нямат граждански брак. Това обстоятелство необосновано завишава както броя на извънбрачните деца, така и равнището на извънбрачната раждаемост.
- По данни от изследването 13.1% от лицата живеят в такъв тип съюзи – като семейство без оформен граждански брак.
Децата и родителството в съзнанието на днешните българи
На въпроса „По Ваше мнение защо хората създават на тоя свят деца?“ анкетираните са отговорили така:
|
|
% |
|
За да дадат смисъл на живота си |
66.5 |
|
Защото това се очаква от тях |
3.7 |
|
Да си осигурят някой, който да ги гледа на стари години |
7.9 |
|
Да направят брака си по-стабилен |
4.3 |
|
Да се радват на децата си, когато те растат |
11.5 |
|
Без някаква планирана причина |
5.3 |
Според две трети от анкетираните лица хората създават деца, за да осмислят живота си. Според всеки десети анкетиран децата идват заради радостта, която те внасят в семейството, а според 5.3% децата се раждат „без някаква планирана причина“. Останалата част (около 16%) свързват създаването на деца с някаква прагматична причина – стабилност на брака, дълг към обществото или за да има кой да се грижи за тях, когато остареят. Жените и младите хора малко по-често отколкото мъжете и възрастните възприемат родителството като дълбока личностна потребност от пълноценна реализация, от осмисляне на съществуването и като неразривно свързано със стремежа им към радост и щастие. Обратно, мъжете и по-възрастните поколения по-често отколкото жените и младите свързват създаването на деца с прагматична мотивация.
Веднага прави впечатление, че съвременниците ни имат много високи очаквания по отношение на децата и родителството. Въпросът за смисъла на живота и взаимоотношенията родители – деца е един от най-сложните и той също предстои да бъде подробно и задълбочено анализиран. Бихме могли само да добавим, че именно нагласата, че децата осмислят живота, формира преобладаващата част от българите като „обсебващи родители“.
Само 6.9% от анкетираните лица са отговорили, че винаги имат достатъчно доходи, за да покрият най-важните разходи на домакинството, като с увеличаване броя на децата този дял намалява – от 8.4% сред лицата без деца до 2.1% сред многодетните родители.
Основни обобщения
От така направения анализ на основните резултати от изследването по проблемите на раждаемостта и репродуктивното поведение могат да се направят следните обобщения и изводи:
- Намаляването на броя на децата в семейството е трайна тенденция, която се наблюдава във всички развити страни. По-малкият им брой обаче не означава намаляване на тяхната ценност. Потребността от деца е твърде устойчив феномен и за преобладаващата част от хората родителството е важно условие, за да се чувстват реализирани като личности, да чувстват, че животът им има смисъл, и да са щастливи.
- В съзнанието на днешните българи приоритет продължава да има двудетният модел като социална норма за броя на децата в съвременното българско семейство, но с времето неговите привърженици намаляват и той започва сериозно да бъде изместван от еднодетния.
- Личните предпочитания за броя на децата в семейството сравнително слабо се различават от този „абстрактен модел“. Все пак нашето население има желание за повече деца отколкото препоръчва или смята, че е най-доброто за съвременното българско семейство.
- Значителна част от населението не успява да реализира репродуктивните си желания и намерения, независимо че те, както вече посочихме, с времето непрекъснато се занижават.
- Като основна причина, поради която желаният брой деца често не се достига, най-често анкетираните лица посочват причини, отнасящи се до материалното положение на семейството и съответните затруднения при отглеждането на дете или на още едно дете, въпреки че това дете по принцип е желано.
- Около 13% от анкетираните лица живеят като семейство с партньор, без да имат сключен граждански брак. Родените от тях деца, които се регистрират като извънбрачни, не са такива в истинския смисъл на думата.
- Днешните българи имат много високи изисквания и очаквания по отношение на децата и родителството. Това често води до трудни взаимоотношения и дълбоки разочарования.
*
Анализът е разработен от Мария Белчева, началник на сектор в отдел „Развитие и хармонизация на статистическите методи".
